ФК Спортклуб (София): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Футболен отбор |
{{Футболен отбор |
име на отбора = Спортклуб (София)|
име на отбора = Спортклуб (София)|
герб = [[Файл:SportklubSofia.png|160px]]|
прозвище = моравите|
прозвище = моравите|
основан = [[1912]] |
основан = [[1912]] |
Ред 18: Ред 19:


== История ==
== История ==
Софийски Спортклуб е основан на 1 декември 1912 г. в квартал „Три кладенци“ под името „Каравелов“. От [[1919]] г. е приет официално като секция към съседите от „[[ПФК Славия (София)|Славия]]“. На 19 септември [[1920]] г. се отделя от тях и приема името „Спортклуб“ (София) по предложение на Александър Вазов, племенник на писателя [[Иван Вазов]], състезавал се по това време за едноименния берлински футболен клуб, по-известен днес като [[Херта БШК (Берлин)|БШК Херта]]. Клубните цветове са били виолетово и бяло, откъдето произлиза и тяхното прозвище "моравите" (виолетовите). Като алтернативен екип са използвани бяло и черно. Емблемата на Спортклуб е представлявала бял кръг с вписана в средата виолетова буква "С", който е стоял в средата на фланелите.
Софийски Спортклуб е основан на 1 декември 1912 г. в квартал „Три кладенци“ под името „Каравелов“. От [[1919]] г. е приет официално като секция към съседите от „[[ПФК Славия (София)|Славия]]“. На 19 септември [[1920]] г. се отделя от тях и приема името „Спортклуб“ (София) по предложение на Александър Вазов, племенник на писателя [[Иван Вазов]], състезавал се по това време за едноименния берлински футболен клуб, по-известен днес като [[Херта БШК (Берлин)|БШК Херта]]. Клубните цветове са били виолетово и бяло, откъдето произлиза и тяхното прозвище „моравите“ (виолетовите). Като алтернативен екип са използвани бяло и черно. Емблемата на Спортклуб е представлявала бял кръг с вписана в средата виолетова буква „С“, който е стоял в средата на фланелите.


В периода след отделянето и преименуването си Спортклуб постепенно се утвърждава като един от най-силните и солидни софийски отбори, показващ добър и резултатен футбол. Най-големият успех на клуба идва през [[1935]] г., когато „Спортклуб“ става [[Шампионат на България|шампион на България]] и носител на Царската купа. На финала на [[Държавно първенство|Държавното първенство]] побеждава силния отбор на [[Тича (отбор)|Тича]] ([[Варна]]) с убедителното 4:0.
В периода след отделянето и преименуването си Спортклуб постепенно се утвърждава като един от най-силните и солидни софийски отбори, показващ добър и резултатен футбол. Най-големият успех на клуба идва през [[1935]] г., когато „Спортклуб“ става [[Шампионат на България|шампион на България]] и носител на Царската купа. На финала на [[Държавно първенство|Държавното първенство]] побеждава силния отбор на [[Тича (отбор)|Тича]] ([[Варна]]) с убедителното 4:0.


След спечелването на купата обаче започват вътрешноклубни борби за председателското място. Вследствие на това през следващия сезон много от титулярите напускат отбора по посока на Славия, Левски и други столични клубове. Така значително отслабен съставът на Спортклуб не успява да защити титлата си, а в следващите сезони постепенно изостава от водещите отбори, залагайки основно на юноши. Финансовото му състояние също не се оказва стабилно.
След спечелването на купата обаче започват вътрешноклубни борби за председателското място. Вследствие на това през следващия сезон много от титулярите напускат отбора по посока на Славия, Левски и други столични клубове. Така значително отслабен съставът на Спортклуб не успява да защити титлата си, а в следващите сезони постепенно изостава от водещите отбори, залагайки основно на юноши. Финансовото му състояние също не се оказва стабилно.


По-късно, в резултат на реорганизациите на първенствата у нас, Спортклуб остава извън Националната дивизия. Без реално да е изпадал по спортни критерии клубът остава да се състезава в Софийската първа дивизия. В търсене на финансова стабилност между сезоните [[1943]]-[[1944]] г. участва в първенството обединен с общинския отбор [[Средец (София)]]. Общинарите обаче се опитват да претопят именития клуб, което води до разрив в ръководството и до отделянето на Спортклуб отново като самостоятелен отбор.
По-късно, в резултат на реорганизациите на първенствата у нас, Спортклуб остава извън Националната дивизия. Без реално да е изпадал по спортни критерии клубът остава да се състезава в Софийската първа дивизия. В търсене на финансова стабилност между сезоните [[1943]] – [[1944]] г. участва в първенството обединен с общинския отбор [[Средец (София)]]. Общинарите обаче се опитват да претопят именития клуб, което води до разрив в ръководството и до отделянето на Спортклуб отново като самостоятелен отбор.


== Местоположение ==
== Местоположение ==
Ред 36: Ред 37:
Игрище „Спортклуб“ е открито през 1929 г. на място, което преди строежа му е било мочурище, ползвано предимно за изхвърляне на отпадъци в западната част на София. Изградено е изцяло със средства на клуба и доброволен труд на клубните членове, заобиколено е с ограда и е разполагало със земни насипи за трибуни, с капацитет за около 5000 зрители.
Игрище „Спортклуб“ е открито през 1929 г. на място, което преди строежа му е било мочурище, ползвано предимно за изхвърляне на отпадъци в западната част на София. Изградено е изцяло със средства на клуба и доброволен труд на клубните членове, заобиколено е с ограда и е разполагало със земни насипи за трибуни, с капацитет за около 5000 зрители.


На това игрище се провеждат официални срещи от Софийското футболно първенство. След 1944 г. то е използвано от наследника на Спортклуб – Септември (София), а в периода на ДСО е дадено от властта за ползване на ДСО "Червено знаме", по-късно обаче е върнато отново към Септември. Игрището съществува до август 2015 г., като тогава на негово място е изграден откритият многофункционален комплекс на „Спортна София“ в Зона Б-5.
На това игрище се провеждат официални срещи от Софийското футболно първенство. След 1944 г. то е използвано от наследника на Спортклуб – Септември (София), а в периода на ДСО е дадено от властта за ползване на ДСО „Червено знаме“, по-късно обаче е върнато отново към Септември. Игрището съществува до август 2015 г., като тогава на негово място е изграден откритият многофункционален комплекс на „Спортна София“ в Зона Б-5.


== Обединения ==
== Обединения ==
Ред 55: Ред 56:
* Купа „Улпия Сердика“: [[1926]] (Полуфинал), [[1928]] (Полуфинал), [[1935]] (Полуфинал)
* Купа „Улпия Сердика“: [[1926]] (Полуфинал), [[1928]] (Полуфинал), [[1935]] (Полуфинал)
* Участие в Софийското футболно първенство:
* Участие в Софийското футболно първенство:
* I Софийска дивизия: [[1922]]-[[1940]] (19 сезона)
* I Софийска дивизия: [[1922]] – [[1940]] (19 сезона)
* II Софийска дивизия: [[1941]]-[[1944]] (4 сезона)
* II Софийска дивизия: [[1941]] – [[1944]] (4 сезона)


== Известни футболисти ==
== Известни футболисти ==

Версия от 16:10, 22 юни 2016

Спортклуб (София)
Файл:SportklubSofia.png
Емблема на футболния клуб
Прозвищеморавите
Основан1912
ДържаваБългария
СтадионСпортклуб
Капацитет5000
ПървенствоПървенство на България
Екипи и цветове
Домакин
Гост

Спортклуб е български футболен отбор, основан през 1912 г. в София под името „Любен Каравелов“. За кратко функционира като секция на Славия (1919 – 20). Той е сред най-силните софийски отбори преди 1944 г. Става шампион на България и носител на Царската купа през 1935 г. През 1944 година става съосновател на новото универсално спортно дружество в III-ти район на столицата и е преименуван на Септември (София).

История

Софийски Спортклуб е основан на 1 декември 1912 г. в квартал „Три кладенци“ под името „Каравелов“. От 1919 г. е приет официално като секция към съседите от „Славия“. На 19 септември 1920 г. се отделя от тях и приема името „Спортклуб“ (София) по предложение на Александър Вазов, племенник на писателя Иван Вазов, състезавал се по това време за едноименния берлински футболен клуб, по-известен днес като БШК Херта. Клубните цветове са били виолетово и бяло, откъдето произлиза и тяхното прозвище „моравите“ (виолетовите). Като алтернативен екип са използвани бяло и черно. Емблемата на Спортклуб е представлявала бял кръг с вписана в средата виолетова буква „С“, който е стоял в средата на фланелите.

В периода след отделянето и преименуването си Спортклуб постепенно се утвърждава като един от най-силните и солидни софийски отбори, показващ добър и резултатен футбол. Най-големият успех на клуба идва през 1935 г., когато „Спортклуб“ става шампион на България и носител на Царската купа. На финала на Държавното първенство побеждава силния отбор на Тича (Варна) с убедителното 4:0.

След спечелването на купата обаче започват вътрешноклубни борби за председателското място. Вследствие на това през следващия сезон много от титулярите напускат отбора по посока на Славия, Левски и други столични клубове. Така значително отслабен съставът на Спортклуб не успява да защити титлата си, а в следващите сезони постепенно изостава от водещите отбори, залагайки основно на юноши. Финансовото му състояние също не се оказва стабилно.

По-късно, в резултат на реорганизациите на първенствата у нас, Спортклуб остава извън Националната дивизия. Без реално да е изпадал по спортни критерии клубът остава да се състезава в Софийската първа дивизия. В търсене на финансова стабилност между сезоните 1943 – 1944 г. участва в първенството обединен с общинския отбор Средец (София). Общинарите обаче се опитват да претопят именития клуб, което води до разрив в ръководството и до отделянето на Спортклуб отново като самостоятелен отбор.

Местоположение

С.к. Спортклуб (София) е развивал дейност в квартал „Три кладенци“ в София. Районът му е обхващал квартала около Министерството на земеделието, площад „Македония“ и района на гара „Сердика“, както и пространството между булевард „Владайска река“ (сега булевард „Инж. Иван Иванов“), булевард „Вардар“ (сега не съществува в тази си част), улица „Охридско езеро“ и улица „Камен Андреев“ в София.

Канцеларията му се е намирала на улица „Морава“ 2 (сега улица „Българска морава“) в София.

Игрище

Игрище „Спортклуб“ се е намирало в квартал „Герена“ в близост до гара „Сердика“ в София (сега квартал „Зона Б-5“). Точното месторазположение на игрището е било между улица „Морава“ 2 (сега улица „Българска морава“) и улица „Д-р Георги Златарев“ (сега улица „Партений Нишавски“), срещу сградата на Пожарната команда. От южната страна на игрище „Спортклуб“ е минавала железопътната линия към гара „Сердика“.

Игрище „Спортклуб“ е открито през 1929 г. на място, което преди строежа му е било мочурище, ползвано предимно за изхвърляне на отпадъци в западната част на София. Изградено е изцяло със средства на клуба и доброволен труд на клубните членове, заобиколено е с ограда и е разполагало със земни насипи за трибуни, с капацитет за около 5000 зрители.

На това игрище се провеждат официални срещи от Софийското футболно първенство. След 1944 г. то е използвано от наследника на Спортклуб – Септември (София), а в периода на ДСО е дадено от властта за ползване на ДСО „Червено знаме“, по-късно обаче е върнато отново към Септември. Игрището съществува до август 2015 г., като тогава на негово място е изграден откритият многофункционален комплекс на „Спортна София“ в Зона Б-5.

Обединения

През 1920 г. към „Спортклуб“ се вливат кварталните отбори „Мусала“ (кв. Баталова воденица, осн. 1927 г.) и „Славейков“ (Чаир махала, осн. 1918 г.).

На 21 юни 1942 г. отборът на Спортклуб се обединява с отбора на Средец (София) под името Общински Спортклуб Средец (София).

През месец август 1942 г. отборът на Спортклуб Средец (София) се обединява с отбора на Хоменътмен (София) под името Спортклуб Средец (София).

Спортклуб (София) съществува до 5 ноември 1944 г., когато на обединително събрание, състояло се в салона на дружество „Добродетел“, се обединява с бившата си футболна секция – Сокол (София) и с отбора на Възраждане (София) под името Септември (София).

Успехи

  • Държавно първенство на България: 1935 г. (Шампион)
  • Държавна купа на България: 1938 (1 кръг – Предварителна фаза – София)
  • Софийско първенство:
  • I Софийска дивизия: 1935 (Победител)
  • II Софийска дивизия: 1941 (II място)
  • Купа „Улпия Сердика“: 1926 (Полуфинал), 1928 (Полуфинал), 1935 (Полуфинал)
  • Участие в Софийското футболно първенство:
  • I Софийска дивизия: 1922 – 1940 (19 сезона)
  • II Софийска дивизия: 1941 – 1944 (4 сезона)

Известни футболисти

Източници

Христов, Н. Футболен алманах София 1921 – 1948.Симелпрес, София, 2010.