ФК Спортклуб (София): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Футболен отбор |
{{Футболен отбор |
име на отбора = Спортклуб (София)|
име на отбора = Спортклуб (София)|
герб = [[Файл:SportklubSofia.png|160px]]|
герб = [[Файл:Sport-Club-Sofia.png|160px]]|
прозвище = моравите|
прозвище = моравите|
основан = [[1912]] |
основан = [[1912]] |

Версия от 16:17, 22 юни 2016

Спортклуб (София)
Емблема на футболния клуб
Прозвищеморавите
Основан1912
ДържаваБългария
СтадионСпортклуб
Капацитет5000
ПървенствоПървенство на България
Екипи и цветове
Домакин
Гост

Спортклуб е български футболен отбор, основан през 1912 г. в София под името „Любен Каравелов“. За кратко функционира като секция на Славия (1919 – 20). Той е сред най-силните софийски отбори преди 1944 г. Става шампион на България и носител на Царската купа през 1935 г. През 1944 година става съосновател на новото универсално спортно дружество в III-ти район на столицата и е преименуван на Септември (София).

История

Софийски Спортклуб е основан на 1 декември 1912 г. в квартал „Три кладенци“ под името „Каравелов“. От 1919 г. е приет официално като секция към съседите от „Славия“. На 19 септември 1920 г. се отделя от тях и приема името „Спортклуб“ (София) по предложение на Александър Вазов, племенник на писателя Иван Вазов, състезавал се по това време за едноименния берлински футболен клуб, по-известен днес като БШК Херта. Клубните цветове са били виолетово и бяло, откъдето произлиза и тяхното прозвище „моравите“ (виолетовите). Като алтернативен екип са използвани бяло и черно. Емблемата на Спортклуб е представлявала бял кръг с вписана в средата виолетова буква „С“, който е стоял в средата на фланелите.

В периода след отделянето и преименуването си Спортклуб постепенно се утвърждава като един от най-силните и солидни софийски отбори, показващ добър и резултатен футбол. Най-големият успех на клуба идва през 1935 г., когато „Спортклуб“ става шампион на България и носител на Царската купа. На финала на Държавното първенство побеждава силния отбор на Тича (Варна) с убедителното 4:0.

След спечелването на купата обаче започват вътрешноклубни борби за председателското място. Вследствие на това през следващия сезон много от титулярите напускат отбора по посока на Славия, Левски и други столични клубове. Така значително отслабен съставът на Спортклуб не успява да защити титлата си, а в следващите сезони постепенно изостава от водещите отбори, залагайки основно на юноши. Финансовото му състояние също не се оказва стабилно.

По-късно, в резултат на реорганизациите на първенствата у нас, Спортклуб остава извън Националната дивизия. Без реално да е изпадал по спортни критерии клубът остава да се състезава в Софийската първа дивизия. В търсене на финансова стабилност между сезоните 1943 – 1944 г. участва в първенството обединен с общинския отбор Средец (София). Общинарите обаче се опитват да претопят именития клуб, което води до разрив в ръководството и до отделянето на Спортклуб отново като самостоятелен отбор.

Местоположение

С.к. Спортклуб (София) е развивал дейност в квартал „Три кладенци“ в София. Районът му е обхващал квартала около Министерството на земеделието, площад „Македония“ и района на гара „Сердика“, както и пространството между булевард „Владайска река“ (сега булевард „Инж. Иван Иванов“), булевард „Вардар“ (сега не съществува в тази си част), улица „Охридско езеро“ и улица „Камен Андреев“ в София.

Канцеларията му се е намирала на улица „Морава“ 2 (сега улица „Българска морава“) в София.

Игрище

Игрище „Спортклуб“ се е намирало в квартал „Герена“ в близост до гара „Сердика“ в София (сега квартал „Зона Б-5“). Точното месторазположение на игрището е било между улица „Морава“ 2 (сега улица „Българска морава“) и улица „Д-р Георги Златарев“ (сега улица „Партений Нишавски“), срещу сградата на Пожарната команда. От южната страна на игрище „Спортклуб“ е минавала железопътната линия към гара „Сердика“.

Игрище „Спортклуб“ е открито през 1929 г. на място, което преди строежа му е било мочурище, ползвано предимно за изхвърляне на отпадъци в западната част на София. Изградено е изцяло със средства на клуба и доброволен труд на клубните членове, заобиколено е с ограда и е разполагало със земни насипи за трибуни, с капацитет за около 5000 зрители.

На това игрище се провеждат официални срещи от Софийското футболно първенство. След 1944 г. то е използвано от наследника на Спортклуб – Септември (София), а в периода на ДСО е дадено от властта за ползване на ДСО „Червено знаме“, по-късно обаче е върнато отново към Септември. Игрището съществува до август 2015 г., като тогава на негово място е изграден откритият многофункционален комплекс на „Спортна София“ в Зона Б-5.

Обединения

През 1920 г. към „Спортклуб“ се вливат кварталните отбори „Мусала“ (кв. Баталова воденица, осн. 1927 г.) и „Славейков“ (Чаир махала, осн. 1918 г.).

На 21 юни 1942 г. отборът на Спортклуб се обединява с отбора на Средец (София) под името Общински Спортклуб Средец (София).

През месец август 1942 г. отборът на Спортклуб Средец (София) се обединява с отбора на Хоменътмен (София) под името Спортклуб Средец (София).

Спортклуб (София) съществува до 5 ноември 1944 г., когато на обединително събрание, състояло се в салона на дружество „Добродетел“, се обединява с бившата си футболна секция – Сокол (София) и с отбора на Възраждане (София) под името Септември (София).

Успехи

  • Държавно първенство на България: 1935 г. (Шампион)
  • Държавна купа на България: 1938 (1 кръг – Предварителна фаза – София)
  • Софийско първенство:
  • I Софийска дивизия: 1935 (Победител)
  • II Софийска дивизия: 1941 (II място)
  • Купа „Улпия Сердика“: 1926 (Полуфинал), 1928 (Полуфинал), 1935 (Полуфинал)
  • Участие в Софийското футболно първенство:
  • I Софийска дивизия: 1922 – 1940 (19 сезона)
  • II Софийска дивизия: 1941 – 1944 (4 сезона)

Известни футболисти

Източници

Христов, Н. Футболен алманах София 1921 – 1948.Симелпрес, София, 2010.