Раковишки манастир: Разлика между версии
LordBumbury (беседа | приноси) м община с малка буква |
м Добавяне на Категория:Паметници на културата в България, ползвайки HotCat |
||
Ред 82: | Ред 82: | ||
[[Категория:Защитени местности в България]] |
[[Категория:Защитени местности в България]] |
||
[[Категория:Община Макреш]] |
[[Категория:Община Макреш]] |
||
[[Категория:Паметници на културата в България]] |
Версия от 14:44, 23 юни 2016
Раковишки манастир „Света Троица“ | |
Старата църква | |
Вид | Православен манастир |
---|---|
Местоположение | Раковица, България |
Изграждане | 10-11 век |
Статут | Паметник на културата |
Състояние | Действащ |
Раковишки манастир „Света Троица“ в Общомедия |
Защитена местност „Раковишки манастир“ | |
Местоположение | България |
---|---|
Най-близък град | Раковица, община Видин |
Площ | 51,52 хектара |
Създаден | 28 август 1975 |
Уебсайт | ИАОС, Раковишки манастир |
Раковишки манастир в Общомедия |
Раковишкият манастир „Света Троица“ е български православен манастир.
Местоположение
Разположен е под връх Черноглав (858 m надморска височина) в Западния Предбалкан на 4 километра северозападно от село Раковица, община Макреш, област Видин, почти на границата със Сърбия. От манастира се стига до Видин (около 49 km на североизток) по второкласен път, а до Белоградчик (около 34 km на югоизток) - по третокласен път.
История
Основан е през 10-11 век[1]. След падането на България под османска власт запада. Възстановен е през 17 век от Св. Пимен Софийски. В края на 18 век е опожарен.
През 1848 г. в манастира е открито първото светско училище в Северозападна България. Манастирът става център на национално-освободителните борби: в него се организира въстанието от 1850 г. (т.нар. Видинско въстание) - което е сред най-масовите по време на османското владичество, както и въстанието (Димитракиева буна) от 1856 г.
Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем е възстановен и постоянно действащ манастир.
Устройство
Представлява комплекс от 2 църкви, жилищни и стопански сгради.
Построената през Х век стара църква (8,5 х 8 метра) е от типа „вписан кръст“ и е кръстокуполна, с висок купол на шестстенен барабан и с пристроен в началото на 19 век притвор. През 1825 г. е изографисана, а през 1979 г. ценните стенописи са реставрирани.
След Освобождението, в памет на загиналите във въстанията, е построена новата църква с долепена до западната ѝ страна висока камбанария.
Храмов празник
- Храмовият празник на манастира е Петдесетница.
-
Дарителският надпис, изреждащ имената на ктиторите, поръчали възстановяването и изписването на старата църква през 1825 г.
-
Паметна плоча в манастира за избухването на Въстанието в Северозападна България
Защитена местност
На 28 август 1975 г. манастирът и околните земи са обявени за историческо място, а на 21 август 2003 г. са прекатегоризирани в защитена местност с площ 51,52 хектара.[2]
Бележки
- ↑ Комплексна научна експедиция в Северозападна България 1956 - доклади и материали, Колектив под редакцията на Стайнов, Петко, Георги Стойков и Любен Тонев, Издателство на БАН, 1958, стр. 151
- ↑ Защитена местност „Раковишки манастир“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда // Посетен на 2015-06-04.