Бариерата (филм): Разлика между версии
Dianasavowa (беседа | приноси) /* „Бариерата“ е български игрален филм (драма) от 1979 година на режисьора Христо Христов, по сценарий на Павел Вежинов. Оператор е Атанас Та |
Dianasavowa (беседа | приноси) |
||
Ред 164: | Ред 164: | ||
== Съпоставка между повестта и филмът == |
== Съпоставка между повестта и филмът == |
||
В основни линии филмът и книгата се припокриват. Някои моменти от повестта във филмът са преместени, например развеждането на Манев из психиатрията се случва по-рано във филма. Това, което липсва в книгата е по-скоро от детайлен характер: колието на Доротея; рисунките й в кабинета на д-р Юрукова; сабята, която тя разглежда в дома на Манев и по-късно е намерена до трупа й. Във филмът виждаме и синът на Манев, който така и не се появява в книгата. |
|||
И в двете основната гледна точка е тази на Антони, чуваме единствено неговия вътрешен глас и нямаме представа за вътрешните й преживявания, мислите й, отношението й към самия Манев. Героинята е видяна само през неговите очи.В повестта разказването е от нейно име единствено, когато разказва спомените си от детството. Тези ретроспекции са показани и във филма доста умело. Те съдържат обяснението за значимото, случващо се в битието на Доротея. Ретроспективното е изградено по схемата – проследените припомнени събития се “вместват” във времеви отрязък, “заключен” между началото и края – между срещата и раздялата на героя-наратор с героя-феномен. |
|||
И в двете въпросът за истинността на летенето е решен по един и същи начин с отворения финал. Отказът да се потърси категорично обяснение на случилото се чрез дистанциране от научните обяснения- „съмнителни научни истини” и по този начин утвърждаване на невидимото. Мълчаливата раздяла с живота е следствие от непълноценното общуване със социалната среда, от отсъствието й в измеренията на всекидневното и съответно от приобщеността й към друго измерение – това на необозримото въображение, на небесната необятност, на спомените. Доротея съзира сянката на бариерата, която я разделя от Антони. Тя долавя неговото отчуждение след съвместния полет, чувства своята самотност и напуска света на живите, без да се сбогува с никого. |
|||
== Награди == |
== Награди == |
Версия от 18:10, 30 юни 2016
Бариерата | |
Режисьори | Христо Христов[1] |
---|---|
Сценаристи | Павел Вежинов |
В ролите | Инокентий Смоктуновски |
Оператор | Атанас Тасев |
Премиера | 1979 г. |
Времетраене | 148 минути |
Език | български език |
Външни препратки | |
IMDb |
„Бариерата“ е български игрален филм (драма) от 1979 година на режисьора Христо Христов, по сценарий на Павел Вежинов. Оператор е Атанас Тасев. Създаден е по повестта „Бариерата“ на Павел Вежинов. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка.
Състав
Актьорски състав
Роля | Изпълнител |
---|---|
Антони Манев | Инокентий Смоктуновски Български дублаж: Коста Цонев |
Доротея | Ваня Цветкова |
Следователят | Иван Кондов |
Др. Юрукова | Мария Димчева |
Съпругата | Евгения Баракова |
Мащехата | Румяна Първанова |
Панайот Янев | |
Димитър Георгиев | |
Костанца Кирова | |
Георги Стоянов | |
Любомир Бъчваров | |
Дора Стаева |
Технически екип
Сценарий | Павел Вежинов |
Режисьор | Христо Христов |
Оператор | Атанас Тасев |
Редактор | Александър Карасимеонов |
Монтаж | Елена Димитрова |
Музика | Кирил Цибулка |
Звук | Людмила Махалнишка |
Художник | Стефан Савов |
Грим | Мария Търкаланова |
Костюми | Весела Кирчева |
Дублаж | Мариус Фридманов |
Комбинирани снимки | Иван Манев |
Втори оператор | Иван Иванов |
Асистент-режисьори | Богдан Будинов Соня Василева Снежана Тасева |
Асистент-оператори | Иво Фурнаджиев Жоро Недялков Владимир Бонев |
Организатори | Борислав Симов Стефан Киров |
Техници по записа | Георги Владишки Илко Илиев |
Осветление | Антим Борисов Едуард Тошев Веселин Андонов |
Асистенти | Добринка Минова Росица Пеева Елеонора Езра |
Фотограф | Станка Цонкова |
Гардероб | Милка Сиракова |
Реквизит | Никола Таков |
Кран | Цветан Марков |
Директор | Кирил Киров |
Във филма е използвана музика от: | Мотиви от Албинони |
Distributed by | БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ Студия за игрални филми „БОЯНА“ Творчески колектив „МЛАДОСТ“ /Copyright © 1979/ |
Сюжет
Композиторът Антони Манев (Инокентий Смоктуновски)- разведен и крайно отегчен, води самотен и изолиран живот докато не се появява младата Доротея (Ваня Цветкова). Тя бързо го въвлича в своя необикновен свят на безгранични човешки възможности, свят, в който дори да полетиш е възможно.
Твърди бързо след като я подслонява за една вечер в дома си, Манев я издирва и се среща с д-р Юрукова, която е отговорна за Доротея в психиатрията. Несъмнено обремененото й минало, свързано със семейството й, както и нейните налудничави разбирания го стъписват, но той й намира нова работа и я приема в дома си. Доротея се оказва едно талантливо, интригуващо момиче, което има своите необичайности, например това да чува нотите в главата си, да мисли, че хората произлизат от птиците и да иска да полети като тях. Една вечер тя решава, че Антони е готов заедно да се отправят към звездите. Въпросът дали са летели наистина или просто са си го внушили остава отворен. В резултат на това обаче Манев се плаши и бяга извън София. Връща се след два дни, но нея я няма. На другата сутрин Доротея е намерена мъртва, паднала далеч от всякакви сгради, може би след последният си полет отвъд невъзможното…
„Бариерата” разказва една история за лудостта, внушена като различие, като една от малкото пукнатини в обществената матрица от еднообразни, неразличими елементи. Полетът на Доротея е полет отвъд примирението с условните човешки разбирания, полет над ограниченията и нормите. Обикновеното е тягостно за душата, тя се намира в един затвор на съзнанието, който не й позволява да открие това, което се крие отвъд стените му. Срещайки Доротея, Манев частично проглежда за различното. Той първо го осмисля като нещо неправилно, но и ирационално, необяснимо. В последствие разбира, че именно тази позицията е по-скоро израз на невежество, на страх от това, което не разбираш. Защо умира Доротея? Може би защото осъзнава, че Антони не може да премине бариерата на здравия разум и посредствеността и да повярва в изключителното.
"Бариерата" в контекста на времето си
До 1989-та година киното у нас несъмнено е свързано със социалистическата идеология. След закона на кинокултурата от 1946 г. се налага пълен централизиран държавен контрол. В изкуството се прилага принципа на народността, като се типизират персонажите, а до някаква степен и сюжетите носят един и същи пролетарски маниер. През 70-те и 80-те този процес на политическа пропаганда още продължава. Политическата и обществена обстановка у нас тогава е подходяща за появата на такива филми. В тях централна е личността на Тодор Живков и изграждането на един митологизиран негов образ. Така наречените „филми-образци” са имали един вид образователна функция, организирали са се дори колективни посещения на кинопрожекции. През този период има висока производителност и жанрово разнообразие и извън социалистическата тематика. Екранизациите на романи са изключително популярни. Направени са филми върху “ Под игото” , “ Тютюн” , “Железният светилник ”, “ Крадецът на праскови“ , “ Шибил ”, „Бай Ганьо”, “Козият рог” и други. Като безспорен майстор се утвърждава Христо Христов, наред с Рангел Вълчанов, Георги Дюлгеров, Георги Христов и др. Сред филмовите адаптации „Бариерата” се откроява със своя модерен поглед върху човека и неговия вътрешен свят. Спечеленият сребърен медал от фестивалът в Москва също допринася за привличането на интереса към филма. Образът на Доротея е новаторски женски образ, извън стереотипната редицата от домакини и съпруги, които обикновено са на заден фон, който е непроблематизиран. Героинята е в сблъсък с конформистките нравствени норми, социалното лицемерие и духовната ограниченост, полага усилия да превъзмогне наличното битие, живеейки в един свой независим свят.
Съпоставка между повестта и филмът
В основни линии филмът и книгата се припокриват. Някои моменти от повестта във филмът са преместени, например развеждането на Манев из психиатрията се случва по-рано във филма. Това, което липсва в книгата е по-скоро от детайлен характер: колието на Доротея; рисунките й в кабинета на д-р Юрукова; сабята, която тя разглежда в дома на Манев и по-късно е намерена до трупа й. Във филмът виждаме и синът на Манев, който така и не се появява в книгата.
И в двете основната гледна точка е тази на Антони, чуваме единствено неговия вътрешен глас и нямаме представа за вътрешните й преживявания, мислите й, отношението й към самия Манев. Героинята е видяна само през неговите очи.В повестта разказването е от нейно име единствено, когато разказва спомените си от детството. Тези ретроспекции са показани и във филма доста умело. Те съдържат обяснението за значимото, случващо се в битието на Доротея. Ретроспективното е изградено по схемата – проследените припомнени събития се “вместват” във времеви отрязък, “заключен” между началото и края – между срещата и раздялата на героя-наратор с героя-феномен.
И в двете въпросът за истинността на летенето е решен по един и същи начин с отворения финал. Отказът да се потърси категорично обяснение на случилото се чрез дистанциране от научните обяснения- „съмнителни научни истини” и по този начин утвърждаване на невидимото. Мълчаливата раздяла с живота е следствие от непълноценното общуване със социалната среда, от отсъствието й в измеренията на всекидневното и съответно от приобщеността й към друго измерение – това на необозримото въображение, на небесната необятност, на спомените. Доротея съзира сянката на бариерата, която я разделя от Антони. Тя долавя неговото отчуждение след съвместния полет, чувства своята самотност и напуска света на живите, без да се сбогува с никого.
Награди
- „Сребърен медал“ от Международния филмов фествал в Москва през 1979.
- СБФД’79- награда за операторска работа; за женска роля на Ваня Цветкова; награда за музика.
- ФБИФ Варна’80- голямата награда „Златна роза”; награда за женска роля на Ваня Цветкова.
Външни препратки
- „Бариерата“ в Internet Movie Database
- „Бариерата“ в сайта bgmovies.org
|
- ↑ www.imdb.com // Посетен на 21 май 2016 г.