Иван Варналиев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
LordBumbury (беседа | приноси) м от долу нагоре |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
| починал-място = [[София]], [[България]] |
| починал-място = [[София]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
[[Файл:Adrianople voevodi of IMARO.jpg|дясно|мини|250п|Съвет на одринските войводи. От ляво надясно и |
[[Файл:Adrianople voevodi of IMARO.jpg|дясно|мини|250п|Съвет на одринските войводи. От ляво надясно и от долу нагоре: [[Тодор Станков]] и [[Цено Куртев]]; Иван Варналията и [[Лазо Лазов]]; [[Кръстьо Българията]] и неизвестен, най-горе; [[Михаил Герджиков]] и [[Христо Силянов]]; [[Константин Калканджиев]] и цивилните [[Петър Чолаков]] и [[Георги Минков]]; [[Коста Тенишев|Коста Лютий (Тенишев)]], [[Стоян Петров (революционер)|Стоян Петров]] (с лакътя на коляното си) и неизвестен; [[Димитър Ташев]] и [[Христо Арнаудов]] (горе с брадата); фелдшерът [[Димитър Дичев]] и капитан [[Стамат Икономов]] (прав до скалата)]] |
||
'''Иван (Йован<ref>Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 101.</ref>) Панчев Варналиев''', наричан '''Варналията''' и '''Херкулес'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.100</ref>, е [[българи|български]] [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. |
'''Иван (Йован<ref>Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 101.</ref>) Панчев Варналиев''', наричан '''Варналията''' и '''Херкулес'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.100</ref>, е [[българи|български]] [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. |
||
Версия от 19:41, 3 юли 2016
| Иван Варналиев | |
| български революционер | |
| Роден |
1863 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Иван (Йован[1]) Панчев Варналиев, наричан Варналията и Херкулес[2], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Иван Варналиев е роден през 1863 година във Велес, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Завършва училище в родния си град и работи като хлебар. Той е един от първите членове на Революционния комитет във Велес. През 1898 година е арестуван във връзка с убийството на сърбомана Петър Ташевич. Четник при Михаил Апостолов - Попето, а през 1900 година е назначен за първи организационен войвода на ВМОРО в Щипско и Светиниколкско.
През 1901 година Иван Варналиев се присъединява към четата на Михаил Герджиков в Малешевско и Струмишко. През януари 1903 година Михаил Герджиков и Иван Варналиев пристигат в Одринска Тракия с четата си, за да подсилят района, по нареждане на Гоце Делчев. Техен район е Малкотърновско, а в Лозенградско двамата срещат Лазар Маджаров.
Иван Варналиев е делегат на конгреса на Петрова нива на Одринския революционен район през 1903 година. През Илинденско-Преображенското въстание е заместник-войвода в терористичната чета на Михаил Герджиков и с отделение от 20 четници участва в превземането на казармата във Василико, когато е и ранен. В същата чета заместник-войвода е и Христо Силянов. Води сражения и в Каланджа (днес Синеморец) и на 12 октомври в Кладара (днес Сливарово). В края на въстанието Иван Варналиев охранява изтеглянето на бежанците от Одринско до границата с България, а след въстанието се укрива за кратко в Созопол заедно с Михаил Герджиков, а после пристигат в Пловдив.
Иван Варналиев активно участва в дейността на организацията и след въстанието. През 1908 година се завръща във Велес след Младотурската революция и работи като хлебар.[3] Умира в София.[4]
Народната песен от Тракийската фолклорна област „Залюбила е Василка Иван Варналията“ е за Иван Варналиев.
Вижте също
Бележки
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 101.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.100
- ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 24.
