Въглероден диоксид: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 95.87.61.210 (б.), към версия на Zhoxy
Източник?
Ред 2: Ред 2:
[[Файл:Carbon dioxide.svg|дясно|150п|мини]]
[[Файл:Carbon dioxide.svg|дясно|150п|мини]]
[[File:Carbon-dioxide-2D-dimensions.png|right|thumb|150px|Въглероден диоксид]]
[[File:Carbon-dioxide-2D-dimensions.png|right|thumb|150px|Въглероден диоксид]]
'''Въглеродният диоксид''' (''остар.'' '''въглероден двуокис''') е химично съединение. [[Молекула]]та му се състои от един атом [[въглерод]] и два атома [[кислород]]. Химичната формула на въглеродния диоксид е CO<sub>2</sub>. Той е [[газ]] без [[цвят]] и [[миризма]]. Получава се като продукт при [[дишане]]то на живите организми, както и при [[горене]]то. Участва като изходно вещество при [[фотосинтеза]]та на [[растения]]та. Натрупването му в по-големи от нормалните количества в [[атмосфера]]та води до [[парников ефект]].
'''Въглеродният диоксид''' (''{{източник|остар.|2016|07|07}}'' '''въглероден двуокис''') е химично съединение. [[Молекула]]та му се състои от един атом [[въглерод]] и два атома [[кислород]]. Химичната формула на въглеродния диоксид е CO<sub>2</sub>. Той е [[газ]] без [[цвят]] и [[миризма]]. Получава се като продукт при [[дишане]]то на живите организми, както и при [[горене]]то. Участва като изходно вещество при [[фотосинтеза]]та на [[растения]]та. Натрупването му в по-големи от нормалните количества в [[атмосфера]]та води до [[парников ефект]].


== Химични и физични свойства ==
== Химични и физични свойства ==

Версия от 15:33, 7 юли 2016

Въглероден диоксид

Въглеродният диоксид (остар.[източник? (Поискан преди 2821 дни)] въглероден двуокис) е химично съединение. Молекулата му се състои от един атом въглерод и два атома кислород. Химичната формула на въглеродния диоксид е CO2. Той е газ без цвят и миризма. Получава се като продукт при дишането на живите организми, както и при горенето. Участва като изходно вещество при фотосинтезата на растенията. Натрупването му в по-големи от нормалните количества в атмосферата води до парников ефект.

Химични и физични свойства

Въглеродният диоксид е безцветен газ. Плътността му при 25 °C е 1,98 kg/m³, която е 1,65 пъти по-голяма от тази на въздуха. Молекулата на въглеродния диоксид (O=C=O) съдържа две двойни връзки и има линейна форма. Последната няма диполен момент. Тъй като е напълно окислена, не е много реактивоспособна и в частност е невъзпламенима.

При температури под −78 °C въглеродният диоксид променя агрегатното си състояние от газообразно в твърдо. Твърдият въглероден диоксид се нарича „сух лед“, процесът на получаване се нарича утаяване. При атмосферно налягане сухият лед преминава директно от твърдо в газообразно състояние при процес, наречен сублимация. Течен въглероден диоксид се получава само при налягане над 5,1 bar.

Въглеродният диоксид е разтворим във вода, при което той спонтанно се преобразува във въглеродна киселина (H2CO3) и обратно в CO2. Процесът се нарича „газиране“, а продуктът е „газирана вода“.

CO2 при големи концентрации предизвиква кисел вкус в устата и жилене (дразнение) на гърлото и носа. Тези ефекти са в резултат на образуването на слаб разтвор на въглеродна киселина на тези места.

Съдържанието на въглероден диоксид във вдишваният въздух или в някаква газова смес е субективният критерий, предизвикващ чувство на задушаване. Човек няма рецептори за недостатъчно съдържание на кислород, което е фатално.

.

Употреба и разпространение

  • При производство на безалкохолни напитки
  • При бонбони, които се правят под налягане на СО2, разтапят в устата като обикновен бонбон и изпускат балончета с пукот
  • За производство на сода бикарбонат
  • Като необходим за фотосинтезата елемент се използва за засилване растежа при отглеждането на водни (в аквариуми) и сухоземни(в парници) растения
  • Като евтин незапалим газ за протовопожарни нужди и при пожарогасителите
  • Газови оръжия
  • Течният СО2 е добър разтворител на много органични съединения и се използва за премахване на кофеина от кафето и във фармацията като такъв
  • В медицината се използва за стимулация на дишането и при балансиране на кръвта, като се прибавя 5% СО2 към кислорода
  • Течният и твърдият СО2 са много добри охладители и като такива се използват широко в хранително-вкусовата промишленост.

СО2 е крайният продукт, който организмите отделят, когато получават енергия при разграждането на захари и мазнини с кислород и е част от техния метаболизъм. Това важи и за всички растения, животни, много гъби и някои бактерии. При висшите животни СО2 се движи в кръвта от тъканите към белите дробове, откъдето и излиза. При растенията участва във фотосинтезата. Океанът е един от големите консуматори на СО2.

Съдържанието на СО2 във въздуха варира между 0,03% (300 ppm) и 0,06% (600 ppm), в зависимост от района, а в издишания въздух е приблизително 4,5%. Когато СО2 се вдиша във високи концентрации (повече от 5% обемни), води моментално до опасност за живота и здравето на животните и хората. Максималното допустимо безопасно ниво за възрастни за 8-часов работен ден е 0,5% (5000 ppm), а за деца и възрастни с белодробни заболявания е значително по-ниско. Хората, които вдишат 7-10% СО2, могат моментално или след няколко минути да изпаднат в безсъзнание или кома.

Концентрация на СО2 в атмосферата

През 2006 година атмосферата е натоварена с около 0,038% обемни или 0,057% тегловни СО2. Това представлява около 2,97.1012 тона СО2.