Александър Бръзицов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Файлът „А._Бръзицов20131129_115848.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител JuTa поради: No OTRS permission since 23 June 2016.
Ред 2: Ред 2:
| име = Александър Бръзицов
| име = Александър Бръзицов
| фон = не_изпълнител
| фон = не_изпълнител
| картинка = А. Бръзицов20131129 115848.jpg
| картинка =
| картинка_текст = Бръзицов в [[БНР]], 2013 г.
| картинка_текст = Бръзицов в [[БНР]], 2013 г.
| рождено_име =
| рождено_име =

Версия от 05:23, 10 юли 2016

Александър Бръзицов
Бръзицов в БНР, 2013 г.
Информация
Роден
Починал
29 март 2016 г. (73 г.)
Стилпоп музика, джаз
Активностот 1958 г.
Уебсайт
Александър Бръзицов в Общомедия

Александър Христов Бръзицов е български композитор.

Биография

Роден е в София в 1943 година. Син е на Христо Бръзицов и внук на Димитър Бръзицов. Майка му, Катя Спиридонова, е една от големите български оперни певици и една от примите на националната опера. На 5-годишна възраст започва да учи пиано. На 15 години Бръзицов е приет в оркестъра към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с ръководител Димитър Ганев, а през 1961 г. е избран за ръководител на оркестъра. След това сформира собствен оркестър – квартет, в който свири в бирхалето на хотел „Рила“, смятано тогава за неофициалния джаз клуб на София.

Интересите му винаги са били свързани със симфонична, оперна и джаз музика, въпреки че завършва Художествената академия със специалност приложна графика. После започва да учи като частен ученик при Емил Георгиев. Началото на творческата му дейност е през 1963 г., когато заедно с Кирил Цибулка подготвя музиката на филма „Човекът в сянка“ по сценарий на Павел Вежинов и режисьор Яким Якимов. Постепенно се утвърждава като автор на филмова музика. Следват безброй негови авторски композиции за над 100 анимационни, игрални и телевизионни филма.

От 1972 г. Александър Бръзицов започва да пише инструментални пиеси и поп песни. Работил е с почти всички поп изпълнители и групи, сред които Лили Иванова, Маргарита Хранова, Йорданка Христова, Катя Филипова, Орлин Горанов, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Васил Петров и др. Първата му песен е „Бяла радост“, изпълнена от Маргарита Хранова. Написал е над 150 песни и оркестрови пиеси, музика към театрални постановки. Той е един от водещите аранжори в българската забавна музика през 1970-те и 80-те години на 20 век, написал е повече от 400 аранжимента. Печели редица награди в България и в чужбина, сред които втора награда на фестивала „Златният Орфей“ за песента „Есенни плажове“ (1976) в изпълнение на Йорданка Христова, втора награда на фестивала „Златният Орфей“ за песента „Не оставай сам“ (1986) в изпълнение на групата „Домино“, първа награда за песента"Студентски романс" в изпълнение на Боян Иванов на Младежкия конкурс за забавна песен (1977), втора награда за песента „Докога“ в изпълнение на Нели Рангелова на фестивала в Сопот, Полша (1984) и „Сребърна лира“ за същата песен в Братислава (1983). Печели наградата за най-добър аранжимент на полска песен за песента на Чиеслав Ниемен „Едно сърце“ от фестивала в Сопот, Полша (1977). Носител е на три втори награди от фестивала за забавна песен „Бургас, морето и неговите трудови хора“ (1978, 1979, 1980). Песента „По никое време“ в изпълнение на Ивелина Балчева печели Голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ през 1995 г. В началото на 90-те години на 20 в. композиторът създава операта „Кукленика“ по сюжет на Ханс Кристиан Андерсен и стихове на Атила Береш, която е поставена в театъра на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ от режисьора Здравко Митов.

От 1991 г. е музикален ръководител на Ансамбъла на Строителни войски. От 19 февруари до 16 май 2001 г. е временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българското национално радио (БНР). От 17 май 2001 г. е аранжор на Биг-бенда на БНР.

Има издадени две грамофонни плочи „Избрани песни“ (1984 г., 1987 г.), диск „Прошепнати мечти“ (Златните хитове на Ал. Бръзицов, „Рива Саунд“) и др.

Умира на 29 март 2016 г. в София.

Награди

  • Първа награда на Младежкия конкурс за забавна песен, 1976 за песента „Студентски романс“, изпълнена от Боян Иванов
  • Награда на фестивала в Сопот (Полша), 1976 за най-добър аранжимент на полската песен „Едно сърце“ на Чеслав Ниемен
  • „Братиславска лира“ (сребърна) за песента „Докога“ в изпълнение на Нели Рангелова, 1982
  • Първа награда на конкурса „Бургас, морето и неговите трудови хора“, 1986
  • Голямата награда на „Златният Орфей плюс“, 1995 за песента „По никое време“, изпълнена от Ивелина Балчева

Източници

  • Рупчев, Й. АБВ на попмузиката. „Музика“. С. 1988.

Външни препратки