Държавно устройство на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 28: Ред 28:
Монархът назначава [[министър-председател на Обединеното кралство|министър-председателя]] като ръководител на правителството, воден от стриктното правило, че той трябва да е членът на Камарата на общините, който е най-вероятно да получи подкрепа за съставяне на правителство. На практика това означава, че за премиер се посочва лидерът на политическата партия, която има абсолютно болшинство в Камарата на общините. Ако няма абсолютно болшинство, първата възможност за формиране на коалиционно правителство получава най-голямата партия. След това министър-председателят избира министри, които съставят кабинета и са политически ръководители на различните правителствени отдели ({{lang-en|Government Departments}}). Около двадесет от най-старшите министерства формират кабинета, а като цяло правителството е съставено от приблизително 100 члена. Политическата традиция повелява всички в правителството да са или членове на Камарата на общините или [[пер]]ове от [[Камара на лордовете|Камарата на лордовете]].
Монархът назначава [[министър-председател на Обединеното кралство|министър-председателя]] като ръководител на правителството, воден от стриктното правило, че той трябва да е членът на Камарата на общините, който е най-вероятно да получи подкрепа за съставяне на правителство. На практика това означава, че за премиер се посочва лидерът на политическата партия, която има абсолютно болшинство в Камарата на общините. Ако няма абсолютно болшинство, първата възможност за формиране на коалиционно правителство получава най-голямата партия. След това министър-председателят избира министри, които съставят кабинета и са политически ръководители на различните правителствени отдели ({{lang-en|Government Departments}}). Около двадесет от най-старшите министерства формират кабинета, а като цяло правителството е съставено от приблизително 100 члена. Политическата традиция повелява всички в правителството да са или членове на Камарата на общините или [[пер]]ове от [[Камара на лордовете|Камарата на лордовете]].


В британската политическа практика има йерархия между членовете на кабинета, която се разпростира далеч отвъд обичайното за други държави разграничение между министър-председател и всички останали министри. Освен това наред с наименованията на фактическите си ресори, министрите носят и традиционни за тези постове титли, останали от минали епохи. Най-високо в йерархията на кабинета на Нейно (или Негово) Величество стои премиерът ({{lang-en|Prime Minister}}). Непосредствено под него в йерархията е [[Канцлер на хазната|Канцлерът на хазната]]. Това е финансовият министър, който заема длъжност Пръв държавен секретар ({{lang-en|Chancellor of the Exchequer, First Secretary of State}}, пост, съответстващ на вице-премиер в правителствата на други държави). Под тях има редица от държавни секретари ({{lang-en|Secretaries of State}}), които оглавяват министерствата. В британската политическа практика постът държавен секретар съответства на министър, а постът министър - на заместник-министър. Едно стъпало по-долу в йерархията са министрите, които в Кабинетите на Обединеното кралство и Северна Ирландия заемат или постове на заместник-министри(<ref group="notes">например в Министерството на външните работи има Държавен секретар на външните и общностните работи, който е министърът ({{lang-en|Secretary of State for Foreign and Commonwealth Affairs}}), но има и Държавен министър на външните и общностните работи ({{lang-en|Minister of State for Foreign and Commonwealth Affairs}}</ref>), който по същество е първи заместник-министър на външните работи), или оглавяват самостоятелни държавни агенции, пряко подчинени на премиера, но не с ранг на министерства. Още едно стъпало по-ниско в йерархията са президентите на съвещателни комисии, формирани към правителството не със закон на парламента, а с административна заповед на премиера. Те са с временен характер и макар съществуването им да може да продължи през целия мандат на кабинета, тяхното съществуване престава с приключването на мандата и при нужда следващият премиер трябва да издаде нова заповед за формирането им.
В британската политическа практика има йерархия между членовете на кабинета, която се разпростира далеч отвъд обичайното за други държави разграничение между министър-председател и всички останали министри. Освен това наред с наименованията на фактическите си ресори, министрите носят и традиционни за тези постове титли, останали от минали епохи. Най-високо в йерархията на кабинета на Нейно (или Негово) Величество стои премиерът ({{lang-en|Prime Minister}}). Непосредствено под него в йерархията е [[Канцлер на хазната|Канцлерът на хазната]]. Това е финансовият министър, който заема длъжност Пръв държавен секретар ({{lang-en|Chancellor of the Exchequer, First Secretary of State}}, пост, съответстващ на вице-премиер в правителствата на други държави). Под тях има редица от държавни секретари ({{lang-en|Secretaries of State}}), които оглавяват министерствата. В британската политическа практика постът държавен секретар съответства на министър, а постът министър - на заместник-министър. Едно стъпало по-долу в йерархията са министрите, които в Кабинетите на Обединеното кралство и Северна Ирландия заемат или постове на заместник-министри<ref group="notes">например в Министерството на външните работи има Държавен секретар на външните и общностните работи, който е министърът ({{lang-en|Secretary of State for Foreign and Commonwealth Affairs}}), но има и Държавен министър на външните и общностните работи ({{lang-en|Minister of State for Foreign and Commonwealth Affairs}}), който по същество е първи заместник-министър на външните работи</ref>, или оглавяват самостоятелни държавни агенции, пряко подчинени на премиера, но не с ранг на министерства. Още едно стъпало по-ниско в йерархията са президентите на съвещателни комисии, формирани към правителството не със закон на парламента, а с административна заповед на премиера. Те са с временен характер и макар съществуването им да може да продължи през целия мандат на кабинета, тяхното съществуване престава с приключването на мандата и при нужда следващият премиер трябва да издаде нова заповед за формирането им.


Както и в други парламентарни системи (по-специално основаните на [[Уестминстърска система|Уестминстърската система]] служителите на изпълнителната власт (наричани „правителство“) се назначават от и носят отговорност пред Парламента и ако на правителството се гласува [[вот на недоверие]], то или трябва да подаде оставка, или да се премине към разпускане на парламента и свикване на общи парламентарни избори. В практическата си дейност членовете на парламента от всички политически партии са подчинени на контрол от страна на парламентарни организатори ({{lang-en|whips}}), които следят за спазване на партийните политики и дисциплината. Ако правителството има голямо болшинство, то с лекота прокарва политиките си.
Както и в други парламентарни системи (по-специално основаните на [[Уестминстърска система|Уестминстърската система]] служителите на изпълнителната власт (наричани „правителство“) се назначават от и носят отговорност пред Парламента и ако на правителството се гласува [[вот на недоверие]], то или трябва да подаде оставка, или да се премине към разпускане на парламента и свикване на общи парламентарни избори. В практическата си дейност членовете на парламента от всички политически партии са подчинени на контрол от страна на парламентарни организатори ({{lang-en|whips}}), които следят за спазване на партийните политики и дисциплината. Ако правителството има голямо болшинство, то с лекота прокарва политиките си.

Версия от 16:24, 15 юли 2016

Обединеното кралство е държава в Западна Европа. То се дели на 4 историческо-географски области: Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия.

Обединеното кралство е конституционна монархия – парламентарно кралство. Престолът се наследява от първородния принц или принцеса. От 1952 г. на трона е кралица Елизабет II. Неин наследник е уелският принц Чарлз. Официалната титла на кралицата е: „Елизабет II по божия милост кралица на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и всички други кралства и територии, глава на британската общност, защитник на Вярата.Парламентът се състои от две камари – Камара на лордовете и Камара на общините. Главна фигура в изпълнителната власт е министър-председателят.

Монархия

Британският монарх, в момента кралица Елизабет II, е държавен глава. Макар че не участва директно в управлението, Короната е източник на изпълнителната власт под формата на тъй наречените кралски прерогативи (Шаблон:Lang-en), които засягат множество въпроси като издаването и отнемането на паспорти, освобождаването на премиера или обявяването на война. Пълномощията се предоставят лично от монарха, в името на Короната на различни министри или други кралски служители и могат целенасочено да заобикалят съгласието на Парламента.

Главата н аправителството - премиерът - се среща ежеседмично с монарха, който може да изразява мнението си, да предупреждава и съветва премиера в неговата работа.[1]

Според неписаната конституция монархът има определени пълномощия във вътрешната и външната политика на държавата:[2]

Парламент

Британският парламент, който води началото си от средата на 13 век, е сред най-старите в света. Още от 14 век парламентарното управление на страната се осъществява от двукамарна палата. Камарата на лордовете (горната) и Камарата на общините (долната) заседават отделно и са конституирани на напълно различни принципи. Камарата на лордовете се състои от 500 пожизнени, 92 наследствени перове и 26 висши духовници. Камарата на общините има 659 места.

Членовете на долната камара се избират на избори и имат 5-годишен мандат. Когато се говори за парламента като за законодателен орган, се имат предвид както 2-те му камари, така и монархът, защото само тяхното единство образува в правов смисъл парламента. Правителството се отчита само пред Камарата на общините, която осъществява и парламентарния контрол над държавните финанси.

Особеността на британския парламент е, че функционира в уникалните условия на липсата на писана конституция. Някои от правилата от организирането и функционирането му се съдържат в „обичайните“ закони на страната (те са много малко), други – в неписаните норми (актове) на конституцията, конвенционалните съглашения.

Партии

Реалното функциониране на целия британски парламент се основава на многопартийната система в кралството. Тя определя цялата организация на избирателния процес – от издигането на кандидатите и делението на страната на избирателни окръзи до начина на пресмятане на гласовете на избирателите. На практика доминират две големи партии: Консервативна и Лейбъристка.

Изпълнителна власт

Изпълнителната власт се упражнява от суверена кралица Елизабет II чрез правителството на нейно величество Шаблон:Lang-en и получилите самостоятелност национални власти: шотландското правителство (Шаблон:Lang-en), уелското правителство Шаблон:Lang-en и кабинетът на Северна Ирландия (Шаблон:Lang-en).

Правителство на Обединеното кралство

Монархът назначава министър-председателя като ръководител на правителството, воден от стриктното правило, че той трябва да е членът на Камарата на общините, който е най-вероятно да получи подкрепа за съставяне на правителство. На практика това означава, че за премиер се посочва лидерът на политическата партия, която има абсолютно болшинство в Камарата на общините. Ако няма абсолютно болшинство, първата възможност за формиране на коалиционно правителство получава най-голямата партия. След това министър-председателят избира министри, които съставят кабинета и са политически ръководители на различните правителствени отдели (Шаблон:Lang-en). Около двадесет от най-старшите министерства формират кабинета, а като цяло правителството е съставено от приблизително 100 члена. Политическата традиция повелява всички в правителството да са или членове на Камарата на общините или перове от Камарата на лордовете.

В британската политическа практика има йерархия между членовете на кабинета, която се разпростира далеч отвъд обичайното за други държави разграничение между министър-председател и всички останали министри. Освен това наред с наименованията на фактическите си ресори, министрите носят и традиционни за тези постове титли, останали от минали епохи. Най-високо в йерархията на кабинета на Нейно (или Негово) Величество стои премиерът (Шаблон:Lang-en). Непосредствено под него в йерархията е Канцлерът на хазната. Това е финансовият министър, който заема длъжност Пръв държавен секретар (Шаблон:Lang-en, пост, съответстващ на вице-премиер в правителствата на други държави). Под тях има редица от държавни секретари (Шаблон:Lang-en), които оглавяват министерствата. В британската политическа практика постът държавен секретар съответства на министър, а постът министър - на заместник-министър. Едно стъпало по-долу в йерархията са министрите, които в Кабинетите на Обединеното кралство и Северна Ирландия заемат или постове на заместник-министри[notes 1], или оглавяват самостоятелни държавни агенции, пряко подчинени на премиера, но не с ранг на министерства. Още едно стъпало по-ниско в йерархията са президентите на съвещателни комисии, формирани към правителството не със закон на парламента, а с административна заповед на премиера. Те са с временен характер и макар съществуването им да може да продължи през целия мандат на кабинета, тяхното съществуване престава с приключването на мандата и при нужда следващият премиер трябва да издаде нова заповед за формирането им.

Както и в други парламентарни системи (по-специално основаните на Уестминстърската система служителите на изпълнителната власт (наричани „правителство“) се назначават от и носят отговорност пред Парламента и ако на правителството се гласува вот на недоверие, то или трябва да подаде оставка, или да се премине към разпускане на парламента и свикване на общи парламентарни избори. В практическата си дейност членовете на парламента от всички политически партии са подчинени на контрол от страна на парламентарни организатори (Шаблон:Lang-en), които следят за спазване на партийните политики и дисциплината. Ако правителството има голямо болшинство, то с лекота прокарва политиките си.

Премиерът и кабинетът

Премиерът е най-старшият член на кабинета. Той председателства заседанията на кабинета, избира министрите и другите членове на правителството и формулира правителствените политики. В исторически план, изпълнителната власт, изцяло прерогатив на монарха по време на Хановерската династия, постепенно преминава към правителството, предвождано от премиер. С времето ежедневната оперативна работа на изпълнителната власт се превръща в основна задача на британското правителство, а не на монарха.

На теория премиерът е пръв между равни Шаблон:Lang-la, но всички решения се вземат колективно. Кабинетът се състои от него, държавните секретари на ключовите министерства, лорд-канцлера, лорд-пазителя на малкия печат, председателя на правителствената комисия по търговията, канцлерът на херцогство Ланкастър и министри без портфейл. Обикновено заседанията са веднъж седмично, по времето, когато Парламентът е в сесия.

Правителствени агенции и администрация

Национални правителства

В Шотландия, Уелс и Северна Ирландия има собствени администрации, които носят отговорност за въпросите на вътрешната политика, например здравеопазване, образование, култура, околна среда и транспрот, а техните парламенти имат съответната законодателна власт.

Шотландско правителство

Уелско правителство

.

Кабинет на Северна Ирландия

Източници

  1. Queen and Prime Minister // Архивиран от оригинала на April 14, 2010. Посетен на June 18, 2010.
  2. Dyer, Clare. Mystery lifted on Queen's powers // The Guardian. London, 2003-10-21.

Бележки

  1. например в Министерството на външните работи има Държавен секретар на външните и общностните работи, който е министърът (Шаблон:Lang-en), но има и Държавен министър на външните и общностните работи (Шаблон:Lang-en), който по същество е първи заместник-министър на външните работи
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Politics of the United Kingdom в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​