Свети земи: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт
Редакция без резюме
Ред 49: Ред 49:
[[Картинка:Arch.of.Titus-Inscription.jpg|thumb|center|524px|[[Арка на Тит|Арката на Тит]] - ''Сенатът и Народът на Рим посвещават [[триумфална арка|триумфалната арка]] на божествения [[Тит|Тит Веспасиан Август]], син на божествения [[Веспасиан]]]]
[[Картинка:Arch.of.Titus-Inscription.jpg|thumb|center|524px|[[Арка на Тит|Арката на Тит]] - ''Сенатът и Народът на Рим посвещават [[триумфална арка|триумфалната арка]] на божествения [[Тит|Тит Веспасиан Август]], син на божествения [[Веспасиан]]]]


[[Категория:Библеистика]]
[[Категория:Свети земи]]
[[Категория:Монотеизъм]]
[[Категория:Ханаан]]

Версия от 12:37, 17 юли 2016

виж също Филистия и Ханаан
Карта на "Светите земи" от 1759 г.

Свети земи (Шаблон:Lang-he, Éreẓ haQodeš; Шаблон:Lang-la; Шаблон:Lang-el, Agioi Topoi; Шаблон:Lang-ar, al-Arḍu l-Muqaddasa) е религиозен термин и понятие.

Географски се отнася до региона на Леванта с неопределени граници в зависимост от влаганото съдържание в него. В религиозен план е свято място за две от трите световни религии (изброени хронологически - християнство и ислям), както и за юдаизма и бахайската вяра.

Светите земи и по-специално Ерусалим са център на монотеизма, като се определят в библеистиката със специфичния термин "геотеология".

Светите земи в исторически план са цел освен на религиозно поклонение, но и на завоевателни стремежи за владение, като аргумент за основателността на вярата, т.е. фактът на притезанието им е доказателство на правата вяра или за правотата на вярата, т.е. на съществуването - виж и екзистенциализъм.

През средновековието, завоюването на Светите земи чрез изтръгването им от ръцете на неверниците, е главна цел на организираните кръстоносни походи. По-сетне, след Великите географски открития, когато християнството става водеща световна религия, с възникването на източния въпрос, правата над Божи гроб се превръщат по времето на "голямата игра" в повод за взаимни претенции и упреци между участниците, които след Виенския конгрес, стоят в основата на избухването на Кримската война с всички последвали я геополитически събития през 19-тото столетие.

Един двата главни сюжета в един от най-популярните и култови романи на 20 век - "Майстора и Маргарита" се развива в римската провинция Юдея, а другия пресъздава времето след установяването на новия обществен строй в най-новата страна на земята - Съветския съюз, възникнала върху руините на Третия Рим - Руската империя.

Според българската религиозна традиция от Възраждането, човек поне веднъж при възможност трябва да посети Светите земи, Ерусалим и Божи гроб. Обикновено тези българи успели да осъществят това пътуване на живота си, са били по-заможни и произхождащи от чорбаджийските родове. След завръщането си, са ги титуловали като "Хаджи", а пътуването им е означавано като "хаджилък".

Обозначение и граници

Универсално Светите земи се ограничават до античните Юдея, Самария, на север - Галилея, а на юг - Идумея, ведно със съседните им земи. Изброени по посока на часовниковата стрелка от Средиземно море, това са финикийските градове по крайбрежието, Моав (моавска земя), Галаад, Декаполис, Перея, Набатея, елинистичен Египет и филистимското владение и крайбрежие, по което се означава и цялата тази земя като Палестина.

в юдаизма

Стената на плача през нощта.
Божи гроб.
Изглед към джамията "Ал-Акса".

За юдаизма и евреите, Светите земи се обозначават като "Обетованата земя", т.е. земята на Израил. Свещени места са териториите на античните Юдея и Самария, както и онези владени от Хасмонеите (към края на царуването на Александър Яней, това са Юдея, Идумея, филистимската равнина и равнината Шарон, Самария, Галилея до планината Тавор, Голанското плато, Галаад и Моав - в тези територии било насилствено наложено обрязването и спазването на Тората)[1] по време на управлението им и над съседните територии. Четири са свещените градове за юдаизма - Ерусалим, Хеврон, Цфат и Тибериада. В Ерусалим най-свещен е хълма Сион, макар последните археологически разкопки и проучвания през 21 век да не откриват следи от велико древно минало по тези свещени земи за юдаизма.[1]

За юдаизма най-свещен е Храмовия хълм, т.е. мястото където са се издигали според преданието Соломоновия храм, а по-сетне и Втория храм, преобразуван от цар Ирод в една от най-величествените постройки в началото на нашата ера. Днес от този храм с внушителната му постройка от който Христос гони търговците е останала стената на плача.[източник? (Поискан преди 2895 дни)]

в християнството

За християните, концепцията за Светите земи се свързва с "животът на Исус" (по едноименното произведение на Ернест Ренан), т.е. това е земята, която е на входа на духовния свят, като един друг идеалистичен свят като идея за съществуването на Ecce Homo, и отласкването на човека от материализма, суетата и земните съблазни като философия на съществуването при екзистенциализма. Именно тук, при и с Христос според християнските тайнства и теология, се намира ключът към разбирането на света, познат ни чрез нашите сетива.[източник? (Поискан преди 2895 дни)]

В този религиозен контекст, Свещеният град за християните от всички вероизповедания е Ерусалим, а култивите места в него са Гетсиманската градина, Голгота, Божи гроб.[източник? (Поискан преди 2895 дни)]

Източници

  1. Льомер, Андре. История на еврейския народ, стр. 93-94. ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2, 2003.

Вижте също

Панорама

Панорамен изглед от Оливий към града и Храмовия хълм с джамията Ал-Акса

.

Арката на Тит - Сенатът и Народът на Рим посвещават триумфалната арка на божествения Тит Веспасиан Август, син на божествения Веспасиан