А: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 17:44, 20 юли 2016

Кирилска буква А

Цифрова стойност: 1
Уникод (hex)
Главна: U+0410
Mалка: U+0430

А, а e първата буква от българската и от повечето други азбуки.^[1] Обикновено обозначава отворена предна незакръглена гласна /a/. Присъства във всички кирилски азбуки. В старобългарската и църковнославянската азбука има название азъ.^[1] В глаголицата има начертание и название Аз.В кирилицата буквата има начертание А. И в двете азбуки има цифрова стойност 1. Произлиза от гръцката буква алфа.

Съвременното начертание на буквата е въведено за първи път в Русия по времето на Петър I. През годините графичното изписване на буквата се е променяло, но днес е стандартизирано и изглежда точно като латинската буква a.

Фонемна стойност

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В българския език буквата „А“ има три фонемни стойности. Обикновено под ударение тя се произнася като отворена задна незакръглена гласна /ɑ/.^[2] Когато е в неударена сричка, фонемната стойност на буквата съответства приблизително на полуотворена задна незакръглена гласна /ʌ/, като в известна степен звукът варира в зависимост от положението си в думата и стила – в първата предударена сричка и в по-официален стил има тенденция да е по-отворен, а в останалите срички и в по-разговорен стил – да е по-затворен.^[3] Понякога буквата „А“ под ударение може да обозначава и полузатворена задна незакръглена гласна /ɤ̞/, която обикновено се означава с „Ъ“ – това става в следните особени случаи:^[4]^[5]

при непълен член на съществителни от мъжки род в единствено число: дома, реда, гласа
при окончания за сегашно време на глаголи в първо лице единствено число или трето лице множествено число: чета, крадат

Кодове

кодова таблица	буква	десетично	шестнадесетично	осмично	двоично
Уникод	главна	1040	0410	002020	0000010000010000
Уникод	малка	1072	0430	002060	0000010000110000
ISO 8859 – 5	главна	176	b0	260	0010110000
ISO 8859 – 5	малка	208	d0	320	0011010000
KOI 8	главна	225	e1	341	0011100001
KOI 8	малка	193	c1	301	0011000001
Windows 1251	главна	192	c0	300	0011000000
Windows 1251	малка	224	e0	340	0011100000

HTML кодовете са: А или А за главна буква и а или а за малка буква.

Източници

Библиография

Бояджиев, Тодор и др. Граматика на съвременния български книжовен език. Том I. Фонетика. София, Абагар, 1998. ISBN 954-584-235-0.
Андрейчин, проф. Любомир. Официален правописен речник на българския език. София, Просвета, 2012. ISBN 978-9540-127-019.

Бележки

↑ ^а ^б „Енциклопедия А-Я“. София, Българска академия на науките, 1974. с. 9.
↑ Бояджиев 1998, с. 29.
↑ Бояджиев 1998, с. 38 – 42.
↑ Бояджиев 1998, с. 30 – 31.
↑ Андрейчин 2012, с. 11.

Вижте също

Шаблон:Лингвистика-мъниче

[ban-1] а ^б „Енциклопедия А-Я“. София, Българска академия на науките, 1974. с. 9.

[Бояджиев199829-2] Бояджиев 1998, с. 29.

[Бояджиев199838&#32;–&#32;42-3] Бояджиев 1998, с. 38 – 42.

[Бояджиев199830&#32;–&#32;31-4] Бояджиев 1998, с. 30 – 31.

[Андрейчин201211-5] Андрейчин 2012, с. 11.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 |ulc=0430}}
-'''А''', '''а''' e първата [[буква]] от [[българска азбука|българската]] и от повечето други [[азбука|азбуки]].<ref name="ban">{{cite book |title= „Енциклопедия А-Я“ |year= 1974|publisher= ''[[Българска академия на науките]]''|location= София|pages= 9}}</ref> Обикновено обозначава отворена предна незакръглена гласна {{IPA|/a/}}. Присъства във всички [[Азбуки, базирани на кирилицата|кирилски азбуки]]. В [[старобългарска азбука|старобългарската]] и [[църковнославянски език|църковнославянската]] азбука има название {{кирилица|азъ}}.<ref name="ban" /> В [[глаголица|глаголицата]] има начертание [[Картинка:Glagoljica Az.svg|15px]] и название ''Аз''.В кирилицата буквата има начертание {{кирилица|А}}. И в двете азбуки има цифрова стойност 1. Произлиза от [[гръцка азбука|гръцката буква]] [[Алфа (буква)|алфа]].
+'''А''', '''а''' e първата [[буква]] от [[българска азбука|българската]] и от повечето други [[азбука|азбуки]].<ref name="ban">{{cite book |title= „Енциклопедия А-Я“ |year= 1974|publisher= ''[[Българска академия на науките]]''|location= София|pages= 9}}</ref> Обикновено обозначава отворена предна незакръглена гласна {{IPA|/a/}}. Присъства във всички [[Азбуки, базирани на кирилицата|кирилски азбуки]]. В [[старобългарска азбука|старобългарската]] и [[църковнославянски език|църковнославянската]] азбука има название {{кирилица|азъ}}.<ref name="ban" /> В [[глаголица]]та има начертание [[Картинка:Glagoljica Az.svg|15px]] и название ''Аз''.В кирилицата буквата има начертание {{кирилица|А}}. И в двете азбуки има цифрова стойност 1. Произлиза от [[гръцка азбука|гръцката буква]] [[Алфа (буква)|алфа]].
 Съвременното начертание на буквата е въведено за първи път в [[Русия]] по времето на [[Петър I (Русия)|Петър I]]. През годините графичното изписване на буквата се е променяло, но днес е стандартизирано и изглежда точно като латинската буква ''[[a]]''.
@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 {{раздел-мъниче}}
-В [[български език|българския език]] буквата „А“ има три фонемни стойности. Обикновено под [[ударение]] тя се произнася като [[отворена задна незакръглена гласна]] {{IPA|/ɑ/}}.{{hrf|Бояджиев|1998|29}} Когато е в неударена сричка, фонемната стойност на буквата съответства приблизително на [[полуотворена задна незакръглена гласна]] {{IPA|/ʌ/}}, като в известна степен звукът варира в зависимост от положението си в думата и стила - в първата предударена сричка и в по-официален стил има тенденция да е по-отворен, а в останалите срички и в по-разговорен стил - да е по-затворен.{{hrf|Бояджиев|1998|38-42}} Понякога буквата „А“ под ударение може да обозначава и [[полузатворена задна незакръглена гласна]] {{IPA|/ɤ̞/}}, която обикновено се означава с „[[Ъ]]“ - това става в следните особени случаи:{{hrf|Бояджиев|1998|30-31}}{{hrf|Андрейчин|2012|11}}
+В [[български език|българския език]] буквата „А“ има три фонемни стойности. Обикновено под [[ударение]] тя се произнася като [[отворена задна незакръглена гласна]] {{IPA|/ɑ/}}.{{hrf|Бояджиев|1998|29}} Когато е в неударена сричка, фонемната стойност на буквата съответства приблизително на [[полуотворена задна незакръглена гласна]] {{IPA|/ʌ/}}, като в известна степен звукът варира в зависимост от положението си в думата и стила – в първата предударена сричка и в по-официален стил има тенденция да е по-отворен, а в останалите срички и в по-разговорен стил – да е по-затворен.{{hrf|Бояджиев|1998|38 – 42}} Понякога буквата „А“ под ударение може да обозначава и [[полузатворена задна незакръглена гласна]] {{IPA|/ɤ̞/}}, която обикновено се означава с „[[Ъ]]“ – това става в следните особени случаи:{{hrf|Бояджиев|1998|30 – 31}}{{hrf|Андрейчин|2012|11}}
 * при [[Определителен член в българския език|непълен член]] на съществителни от мъжки род в единствено число: ''дом'''а''''', ''ред'''а''''', ''глас'''а'''''
 * при окончания за сегашно време на глаголи в първо лице единствено число или трето лице множествено число: ''чет'''а''''', ''крад'''а'''т''
-==Кодове==
+== Кодове ==
 {|class="wikitable"
 ! '''кодова таблица''' !! '''буква''' !! '''десетично''' !! '''шестнадесетично''' !! '''осмично''' !! '''двоично'''
@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 | |[[Малка буква|малка]] ||1072||0430||002060||0000010000110000
 |-
-|rowspan=2|[[ISO 8859-5|ISO&nbsp;8859-5]]||главна||176||b0||260||0010110000
+|rowspan=2|[[ISO 8859-5|ISO&nbsp;8859 – 5]]||главна||176||b0||260||0010110000
 |-
 | |малка ||208||d0||320||0011010000
@@ Ред 41: / Ред 41: @@
 == Източници ==
 === Библиография ===
-* {{cite book |title= ''Граматика на съвременния български книжовен език. Том I. Фонетика'' |last= Бояджиев|first= Тодор|authorlink= |coauthors= Елена Георгиева, Йордан Пенчев, Валентин Станков, Димитър Тилков|year= 1998|publisher= Абагар|location= София|isbn= 954-584-235-0|pages= |url= |accessdate=}}
+* {{cite book |title= ''Граматика на съвременния български книжовен език. Том I. Фонетика'' |last= Бояджиев|first= Тодор|coauthors= Елена Георгиева, Йордан Пенчев, Валентин Станков, Димитър Тилков|year= 1998|publisher= Абагар|location= София|isbn= 954-584-235-0}}
-* {{cite book |title= ''Официален правописен речник на българския език''|last= Андрейчин|first= проф. Любомир|authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= Просвета|location= София|isbn= 978-9540-127-019|pages= |url= |accessdate=}}
+* {{cite book |title= ''Официален правописен речник на българския език''|last= Андрейчин|first= проф. Любомир|year= 2012|publisher= Просвета|location= София|isbn= 978-9540-127-019}}
 === Бележки ===
@@ Ред 51: / Ред 50: @@
 == Вижте също ==
 *[[A|А латинско]]
-*[[Алфа]]
+*[[Алфа (буква)|Алфа]]
 *[[Ӑ]]
 *[[Ӓ]]