ПФК „Славия“ (София): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
| капацитет = 25,556 |
| капацитет = 25,556 |
||
| собственик = {{Флагче|България|България}} [[Младен Михалев]] |
| собственик = {{Флагче|България|България}} [[Младен Михалев]] |
||
| президент = {{Флагче|България|България}} [[ |
| президент = {{Флагче|България|България}} [[Венцеслав Стефанов]] |
||
| старши треньор = {{Флагче|Русия|Русия}} [[Александър Тарханов]] |
| старши треньор = {{Флагче|Русия|Русия}} [[Александър Тарханов]] |
||
| първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] |
| първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] |
Версия от 13:15, 27 юли 2016
Славия | |||
Професионален футболен клуб Славия София | |||
Малка Емблема на футболния клуб | |||
Прозвище | „бялата лавина“; „белите“ | ||
---|---|---|---|
Основан | 10 април 1913 г. (на 111 г.) | ||
Държава | България | ||
Стадион | „Славия“ | ||
Капацитет | 25,556 | ||
Собственик | Младен Михалев | ||
Президент | Венцеслав Стефанов | ||
Старши треньор | Александър Тарханов | ||
Първенство | Първа лига | ||
2015/16 | „А“ група, 4-то | ||
Спонсор | bet365 | ||
Екипировка | Joma | ||
Екипи и цветове | |||
| |||
ПФК „Славия“ в Общомедия |
Славия е български професионален футболен клуб от град София, участник в Първа професионална футболна лига.
Клубът е създаден на 10 април 1913 г. Играе на стадион „Славия“, който разполага с 25 556 седящи места. Цветовете на клуба са бяло и черно, прякорите на отбора са "Белите" и "Бялата лавина".
Славия е 7-кратен шампион на България и 7-кратен носител на Купата на България. Участвал е 15 пъти в Европейските клубни турнири, като най-доброто му постижение е полуфинал в Купата на носителите на купи (КНК) през сезон 1966/67.
История
На 10 април 1913 г. след сливането на два столични отбора - Ботев (създаден през 1909 г.) и Развитие (създаден през 1910 г.) се създава Софийски спортен клуб Славия. Момчетата от Ботев били вече запознати с футболната игра, имали бели екипи и футболна топка, закупена от немската фирма „Валтерпрух“ за сумата от 22 тогавашни лева. Първите членове на новия клуб живеели в района на Руски паметник. Името „Славия“ избрали като символ на славянството, но и защото вече били чували за едноименния чешки отбор, от който се надявали да получат поощрение. Основателите на клуба учели в Чехия и създали клуба по образец на Славия Прага.
През 1928 г. Славия става за първи път шампион на България, като на финала на първенството побеждава с 4:0 Владислав (Варна). До 1944 г. е един от най-изявените клубове у нас, като печели още 5 шампионски титли - 1930, 1936, 1939, 1941 и 1943 г.
През 1963 г. Славия дебютира в Европейските клубни турнири, а през 1967 г. става първият български отбор, достигнал до полуфинал в Купата на носителите на купи. По пътя си „белите“ отстраняват уелския Суонзи Сити, френския Страсбург и швейцарския Сервет, а на полуфинала отпадат от шотландския Глазгоу Рейнджърс след две минимални загуби с по 0:1. В този период в Славия играят легендарни футболисти като вратаря Симеон Симеонов, Александър Шаламанов, Александър Василев и редица други.[1]
През 1969 г. клубът е обединен с Локомотив (София) под името ЖСК Славия. През 1971 г. двата отбора отново са отделени, като актива на ЖСК Славия се прибавя към този на Славия. В следващите години „белите“ създават силен състав, в който изпъкват имената на двама значими футболисти - Андрей Желязков и Чавдар Цветков. Клубът печели два пъти националната купа. През 1974/75 побеждава с 3:2 във финала Локомотив (София), а през 1979/80 с 3:1 Берое (Стара Загора).
През следващите 15 сезона трофеи на вътрешната сцена липсват. Отборът печели два пъти Балканската клубна купа. През 1986 г. побеждава във финала гръцкия Паниониос, а през 1988 г. румънския Арджеш Питещ.
В средата на 90-те години на ХХ век за старши треньор е назначен Стоян Коцев, който през сезон 1995/96 извежда отбора до исторически дубъл. Славия става шампион след 53-годишна пауза, а в добавка печели и Купата на България. На финала в турнира „белите“ записват служебна победа с 4:0, тъй като съперникът им Левски (София) напуска терена при 1:0 през второто полувреме, под диктовката на президента си Томас Лафчис.
Наименования
- Славия (1913 – 1945)
- Славия-45 (1945 – 1946)
- Славия (1946 – 1949)
- Строител (1949 – 1950)
- Ударник (1951 – 1957)
- Славия (1957 – 1969)
- ЖСК Славия (1969 – 1971)
- Славия (1971 – 1999)
- Славия 1913 (от 1999)
Факти
- 11 август 1913 г. — Състои се първият официален мач на „Славия“ – срещу ФК Савата \ФК 13 (1:0). Голмайстор е Борис Шаранков.
- 15 април 1915 г. — Първа приятелска среща между Славия и Левски София, завършила с победа (1:0) за „белите“.
- 3 октомври 1923 г. – с крепостен акт 271 клубът става собственик на терен до Руски паметник и започва строеж на свой собствен стадион.
- 1924 г. – Славия става първият футболен клуб у нас, който ангажира треньор от чужбина. Това е Вили Щейскал от Рапид Виена, който ръководи отбора в продължение на един сезон.
- 10 юни 1925 г. – За пръв път български клубен отбор гостува в европейска страна – Славия играе в Италия и печели три победи от 4 мача.
- 1926 г. – Футболистът на „белите“ Георги Григоров-Фурлана е първия български международен съдия по футбол.
- 12 март 1958 г. – започва изграждането на сегашния спортен комплекс на Славия в квартал Овча купел. Първата копка е направена от Димитър Тинев - председател на женското направление на баскетболен клуб Славия и кмет на 6-ти район в София.
- 4 юни 1996 г. — След 53-годишно прекъсване ФК „Славия“ печели титлата, а в добавка и Купата на България.
- 13 август 1999 г. – Славия се регистрира по Търговския закон в България и става Професионален Футболен Клуб "Славия“ АД - София.
- 21 април 2011 г. - "Белите" се класират на финал за Купата на България след победа срещу Пирин.
Успехи
- Вицешампион (10 пъти) - 1926 - титлата е присъдена служебно на Владислав (Варна), 1932, 1934, 1950, 1954, 1955, 1959, 1967, 1980 и 1990 г.
- Бронзов медалист (12 пъти) - 1940, 1942, 1964, 1965, 1966, 1970, 1973, 1975, 1982, 1986, 1992 и 1997 г.
- Царска купа (4 пъти) - 1928, 1930, 1936, 1943
- Шампион на столицата: в годините, когато столичното първенство е предшествало държавното (9 пъти) - 1922, 1923, 1926, 1927, 1928, 1930, 1932, 1934 и 1936 г.
- Седемкратен участник в КНК. Първият български отбор, класирал се на полуфинал за КНК — през 1967 г. — губи от Глазгоу Рейнджърс. Четвъртфиналист през 1981 г.
- Десеткратен участник в УЕФА. През 1969 г. Славия отстранява Валенсия (Испания).
- Балкански клубен шампион (2 пъти) - 1986 и 1988 г.
- Носител на Купа Интертото (1 път) - 1977 г.
- Носител на Купа "Сали Мугабе" (1 път) - 1993 г., побеждавайки "Таганда", "Хайлендърс" и националният отбор на Зимбабве.
Участия в ЕКТ
Сезон | Турнир | Етап | Страна | Отбор | Домакин | Гост | Резултат |
---|---|---|---|---|---|---|---|
1963-64 | КНК | 1/16 финал | Унгария | МТК Будапеща | 1:1 | 0:1 | 1:2 |
1964-65 | КНК | 1/16 финал | Ирландия | Корк Селтик | 1:1 | 2:0 | 3:1 |
1964-65 | КНК | 1/8 финал | Швейцария | Лозанспорт Лозана | 1:0 | 1:2 2:3 | 4:5 |
1966-67 | КНК | 1/16 финал | Уелс | Суонси Таун | 4:0 | 1:1 | 5:1 |
1966-67 | КНК | 1/8 финал | Франция | Расинг Страсбург | 2:0 | 0:1 | 2:1 |
1966-67 | КНК | 1/4 финал | Швейцария | Сервет Женева | 3:0 | 0:1 | 3:1 |
1966-67 | КНК | полуфинал | Шотландия | Рейнджърс Глазгоу | 0:1 | 0:1 | 0:2 |
1968-69 | Купа на панаирните градове | предварителен кръг | Шотландия | Абърдийн | 0:0 | 0:2 | 0:2 |
1969-70 | Купа на панаирните градове | предварителен кръг | Испания | Валенсия | 2:0 | 1:1 | 3:1 |
1969-70 | Купа на панаирните градове | 1/16 финал | Шотландия | Килмарнък | 2:0 | 1:4 | 3:4 |
1970-71 | Купа на панаирните градове | 1/32 финал | Югославия | Хайдук Сплит | 1:0 | 0:3 | 1:3 |
1972-73 | КНК | 1/16 финал | ФРГ | Шалке 04 Гелзенкирхен | 1:3 | 1:2 | 2:5 |
1973-74 | УЕФА | 1/16 финал | СССР | Динамо Тбибиси | 2:0 | 1:4 | 3:4 |
1975-76 | КНК | 1/16 финал | Австрия | Щурм Грац | 1:0 | 1:3 | 2:3 |
1980-81 | КНК | 1/16 финал | Полша | Легия Варшава | 3:1 | 0:1 | 3:1 |
1980-81 | КНК | 1/8 финал | Чехословакия | Спарта Прага | 3:0 | 0:2 | 3:2 |
1980-81 | КНК | 1/14 финал | Холандия | Фейенорд Ротердам | 3:2 | 0:4 | 3:6 |
1982-83 | УЕФА | 1/32 финал | Югославия | Сараево | 2:2 | 2:4 | 4:6 |
1988-89 | УЕФА | 1/32 финал | Югославия | Партизан Белград | 0:5 | 0:5 | 0:10 |
1990-91 | УЕФА | 1/32 финал | Кипър | Омония Никозия | 2:1 | 2:4 | 4:5 |
1991-92 | УЕФА | 1/32 финал | Испания | Осасуна Памплона | 1:0 | 0:4 | 1:4 |
1995-96 | УЕФА | 1/32 финал | Гърция | Олимпиакос Пирея | 0:2 | 0:1 | 0:3 |
1996-97 | УЕФА | предварителен кръг | Литва | Инкарас Грифас | 4:3 | 1:1 | 5:4 |
1996-97 | УЕФА | 1/32 финал | Австрия | Тирол Инсбрук | 1:1 | 1:4 | 2:5 |
2016-17 | Лига Европа | предварителен кръг | Полша | Заглембе Любин | 1:0 |
Настоящ състав
Играчи
Към 25 юни 2016 г.
Вратари | |
---|---|
1 | Георги Петков |
12 | Марио Кирев |
32 | Антонис Стергиакис |
Защитници | |
---|---|
4 | Андреа Христов |
5 | Алесандру Джурджу |
6 | Александър Бранеков |
11 | Георги Пашов |
13 | Стефан Велков |
15 | Петко Христов |
55 | Никита Сергеев |
66 | Абуд Омар |
Халфове | |
---|---|
7 | Борислав Балджийски |
8 | Божидар Васев |
10 | Янис Карабельов |
16 | Александър Златков |
17 | Георг Илиев |
21 | Мартин Станкев |
22 | Владимир Семерджиев |
27 | Емил Мартинов |
35 | Георги Йомов |
71 | Емил Стоев |
Нападатели | |
---|---|
9 | Сердер Сердеров |
14 | Ивайло Димитров |
19 | Калоян Кръстев |
99 | Радослав Василев |
Технически щаб
Име | Длъжност | |
---|---|---|
Александър Тарханов | Старши треньор | |
Мартин Кушев | Помощник-треньор | |
Владимир Иванов | Помощник-треньор | |
Радостин Станев | Треньор на вратарите | |
д-р Любен Ангелов | Лекар | |
Николай Пенков | Рехабилитатор | |
Райко Иванов | Рехабилитатор | |
Венцислав Савов | Домакин |
Постижения на футболисти
|
|
- За други футболисти, играли в клуба, виж Футболисти на Славия (София)
Рекордьори на клуба
- Андрей Желязков — най-много мачове – 338
- Андрей Желязков — най-много отбелязани голове за Славия - 136
- Димитър Зографов, Георги Китанов, Георги Филипов — с по 4 титли (1936, 1939, 1941 и 1943 г.)
- Димитър Костов — с 4 купи на страната (1952, 1963, 1964 и 1966 г.)
- Петър Александров — най-много отбелязани голове за един сезон - 33 (1986/87)
- Тодор Праматаров — най-много отбелязани голове за един мач - 6 (срещу Раковски (Русе) през сезон 1996/97 г.)
Прочути треньори
- Димитър Байкушев - Мими (1911–1988)
- Атанас Ковачев
- Стоян Коцев - Кано
- Христо Младенов (1928–1996)
- Олег Базилевич
- Атанас Пържелов
- Добромир Ташков
Известни привърженици
- Проф. Боян Биолчев, ректор на Софийския университет
- Чавдар Добрев, литературен критик и театровед
- Йордан Караджов, музикант, група "Сигнал"
- Славчо Николов, музикант, група Б.Т.Р.
- Лиляна Кисьова, оперетна актриса
- Васил Петров, певец
- Любен Чаталов, актьор
- Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър
- Йордан Радичков, писател (1929–2004)
- Владимир Пенев, актьор
- Андрей Слабаков, актьор и режисьор
- Петър Слабаков, актьор
- Асен Кисимов, актьор и певец
- Любомир Тенев, театрален критик (1915–1993)
- Проф. Богдан Филов, археолог и политически деец
- Ненчо Хранов, журналист
- Васил Цонев, писател (1925–2002)
- Васил Делов, журналист
- Алекси Сокачев, журналист
- Радослав Янкулов, журналист
- Борис Христов, оперен певец (1914–1993)
- Пейо Пеев, музикант от група "СПРИНТ"
- Генерал-лейтенант Бригадир Аспарухов, политик, бивш шеф на разузнаването
- Албена Денкова и Максим Стависки, двукратни световни шампиони по фигурно пързаляне
- Асен Марков, председател на Българска федерация по картинг спорт
- Стефан Македонски, легендарен български оперен певец — тенор, режисьор и музикален педагог
- Симон Спасов, бивш председател на Държавната Агенция за Младежта и Спорта
- Павел Вежинов, писател
- Росица Кирилова, певица
- Бойко Неделчев, певец
- Поли Паскова, певица
- Борислав Бориславов, археолог и общински съветник в София
- Стойко Дуков, кмет на район "Витоша"
- Иван Ласкин, актьор
- Иван Звездев, водещ на телевизионното кулинарно предаване "В кухнята на Звездев"
- Филип Филипов, певец
- Проф. Ради Радев, философ
- Проф. Димитър Радев, юрист, зам.декан на Юридическия факултет на УНСС
- Проф. Владимир Петров, юрист, изтъкнат специалист по вещно право
- Проф. Симеон Тасев, юрист, специалист по гражданско право
- Пламен Сотиров, банкер, шеф на Райфайзенбанк
- Васил Филипов, бивш шеф на Булгаргаз
- Младен Червеняков, бивш министър на правосъдието
- Дончо Конакчиев, бивш вицепремиер на България
- проф. дин Димитър Попов, историк-траколог
Химн на клуба
Композиран от Тодор Георгиев по текст на Валентин Христов, за първи път е прозвучал на 1 май 1919 г.
Ний славни сме спортисти
най-славният отбор,
ний мощне сме слависти,
борба е наш закон.
Всесилни и корави
са нашите дела,
борбата ни прослави
навредом по света.
И химнът на победа
в борбата ни крепи,
с желаната победа
в нас радостта кипи.
От ден на ден здравеем
ний с нашите игри,
в борбата се гордеем,
победа ни крепи.
Сезони
ПФК Славия (София) през сезоните
Бележки
- ↑ Преди 45 г. Славия играе първия европейски полуфинал в българския футбол pfcslavia.com 19 април 2012 г.
Външни препратки
- Официален сайт на ПФК Славия
- Спортен клуб Славия - Национален Клуб на Слависта
- Международен форум на привържениците на Славия
- Фенски сайт на ПФК Славия
- История на ПФК Славия