ПФК „Славия“ (София): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 10: Ред 10:
| капацитет = 25,556
| капацитет = 25,556
| собственик = {{Флагче|България|България}} [[Младен Михалев]]
| собственик = {{Флагче|България|България}} [[Младен Михалев]]
| президент = {{Флагче|България|България}} [[Венцислав Стефанов]]
| президент = {{Флагче|България|България}} [[Венцеслав Стефанов]]
| старши треньор = {{Флагче|Русия|Русия}} [[Александър Тарханов]]
| старши треньор = {{Флагче|Русия|Русия}} [[Александър Тарханов]]
| първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]]
| първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]]

Версия от 13:15, 27 юли 2016

Славия
Професионален футболен клуб
Славия София
Малка
Емблема на футболния клуб
Прозвище„бялата лавина“; „белите“
Основан10 април 1913 г.  (на 111 г.)
ДържаваБългария
СтадионСлавия
Капацитет25,556
СобственикБългария Младен Михалев
ПрезидентБългария Венцеслав Стефанов
Старши треньорРусия Александър Тарханов
ПървенствоПърва лига
2015/16„А“ група, 4-то
Спонсорbet365
ЕкипировкаJoma
Екипи и цветове
Домакин
Гост
ПФК „Славия“ в Общомедия

Славия е български професионален футболен клуб от град София, участник в Първа професионална футболна лига.

Клубът е създаден на 10 април 1913 г. Играе на стадион „Славия“, който разполага с 25 556 седящи места. Цветовете на клуба са бяло и черно, прякорите на отбора са "Белите" и "Бялата лавина".

Славия е 7-кратен шампион на България и 7-кратен носител на Купата на България. Участвал е 15 пъти в Европейските клубни турнири, като най-доброто му постижение е полуфинал в Купата на носителите на купи (КНК) през сезон 1966/67.

История

Отборът на Славия, преди контролната среща с Лудогорец (Разград), 28 януари 2011 година.

На 10 април 1913 г. след сливането на два столични отбора - Ботев (създаден през 1909 г.) и Развитие (създаден през 1910 г.) се създава Софийски спортен клуб Славия. Момчетата от Ботев били вече запознати с футболната игра, имали бели екипи и футболна топка, закупена от немската фирма „Валтерпрух“ за сумата от 22 тогавашни лева. Първите членове на новия клуб живеели в района на Руски паметник. Името „Славия“ избрали като символ на славянството, но и защото вече били чували за едноименния чешки отбор, от който се надявали да получат поощрение. Основателите на клуба учели в Чехия и създали клуба по образец на Славия Прага.

През 1928 г. Славия става за първи път шампион на България, като на финала на първенството побеждава с 4:0 Владислав (Варна). До 1944 г. е един от най-изявените клубове у нас, като печели още 5 шампионски титли - 1930, 1936, 1939, 1941 и 1943 г.

През 1963 г. Славия дебютира в Европейските клубни турнири, а през 1967 г. става първият български отбор, достигнал до полуфинал в Купата на носителите на купи. По пътя си „белите“ отстраняват уелския Суонзи Сити, френския Страсбург и швейцарския Сервет, а на полуфинала отпадат от шотландския Глазгоу Рейнджърс след две минимални загуби с по 0:1. В този период в Славия играят легендарни футболисти като вратаря Симеон Симеонов, Александър Шаламанов, Александър Василев и редица други.[1]

През 1969 г. клубът е обединен с Локомотив (София) под името ЖСК Славия. През 1971 г. двата отбора отново са отделени, като актива на ЖСК Славия се прибавя към този на Славия. В следващите години „белите“ създават силен състав, в който изпъкват имената на двама значими футболисти - Андрей Желязков и Чавдар Цветков. Клубът печели два пъти националната купа. През 1974/75 побеждава с 3:2 във финала Локомотив (София), а през 1979/80 с 3:1 Берое (Стара Загора).

През следващите 15 сезона трофеи на вътрешната сцена липсват. Отборът печели два пъти Балканската клубна купа. През 1986 г. побеждава във финала гръцкия Паниониос, а през 1988 г. румънския Арджеш Питещ.

В средата на 90-те години на ХХ век за старши треньор е назначен Стоян Коцев, който през сезон 1995/96 извежда отбора до исторически дубъл. Славия става шампион след 53-годишна пауза, а в добавка печели и Купата на България. На финала в турнира „белите“ записват служебна победа с 4:0, тъй като съперникът им Левски (София) напуска терена при 1:0 през второто полувреме, под диктовката на президента си Томас Лафчис.

Наименования

  • Славия (1913 – 1945)
  • Славия-45 (1945 – 1946)
  • Славия (1946 – 1949)
  • Строител (1949 – 1950)
  • Ударник (1951 – 1957)
  • Славия (1957 – 1969)
  • ЖСК Славия (1969 – 1971)
  • Славия (1971 – 1999)
  • Славия 1913 (от 1999)

Факти

Файл:Slavia 1kopka.jpg
Първа копка на стадион „Славия“
  • 11 август 1913 г. — Състои се първият официален мач на „Славия“ – срещу ФК Савата \ФК 13 (1:0). Голмайстор е Борис Шаранков.
  • 15 април 1915 г. — Първа приятелска среща между Славия и Левски София, завършила с победа (1:0) за „белите“.
  • 3 октомври 1923 г. – с крепостен акт 271 клубът става собственик на терен до Руски паметник и започва строеж на свой собствен стадион.
  • 1924 г. – Славия става първият футболен клуб у нас, който ангажира треньор от чужбина. Това е Вили Щейскал от Рапид Виена, който ръководи отбора в продължение на един сезон.
  • 10 юни 1925 г. – За пръв път български клубен отбор гостува в европейска страна – Славия играе в Италия и печели три победи от 4 мача.
  • 1926 г. – Футболистът на „белите“ Георги Григоров-Фурлана е първия български международен съдия по футбол.
  • 12 март 1958 г. – започва изграждането на сегашния спортен комплекс на Славия в квартал Овча купел. Първата копка е направена от Димитър Тинев - председател на женското направление на баскетболен клуб Славия и кмет на 6-ти район в София.
  • 4 юни 1996 г. — След 53-годишно прекъсване ФК „Славия“ печели титлата, а в добавка и Купата на България.
  • 13 август 1999 г. – Славия се регистрира по Търговския закон в България и става Професионален Футболен Клуб "Славия“ АД - София.
  • 21 април 2011 г. - "Белите" се класират на финал за Купата на България след победа срещу Пирин.

Успехи

Президентът на клуба Венцислав Стефанов е в основата на успехите на клуба през 1996 година.
„А“ група
Купа на България
  • Царска купа (4 пъти) - 1928, 1930, 1936, 1943
  • Шампион на столицата: в годините, когато столичното първенство е предшествало държавното (9 пъти) - 1922, 1923, 1926, 1927, 1928, 1930, 1932, 1934 и 1936 г.
  • Седемкратен участник в КНК. Първият български отбор, класирал се на полуфинал за КНК — през 1967 г. — губи от Глазгоу Рейнджърс. Четвъртфиналист през 1981 г.
  • Десеткратен участник в УЕФА. През 1969 г. Славия отстранява Валенсия (Испания).
  • Балкански клубен шампион (2 пъти) - 1986 и 1988 г.
  • Носител на Купа Интертото (1 път) - 1977 г.
  • Носител на Купа "Сали Мугабе" (1 път) - 1993 г., побеждавайки "Таганда", "Хайлендърс" и националният отбор на Зимбабве.

Участия в ЕКТ

Сезон Турнир Етап Страна Отбор Домакин Гост Резултат
1963-64 КНК 1/16 финал Унгария МТК Будапеща 1:1 0:1 1:2
1964-65 КНК 1/16 финал Ирландия Корк Селтик 1:1 2:0 3:1
1964-65 КНК 1/8 финал Швейцария Лозанспорт Лозана 1:0 1:2 2:3 4:5
1966-67 КНК 1/16 финал Уелс Суонси Таун 4:0 1:1 5:1
1966-67 КНК 1/8 финал Франция Расинг Страсбург 2:0 0:1 2:1
1966-67 КНК 1/4 финал Швейцария Сервет Женева 3:0 0:1 3:1
1966-67 КНК полуфинал Шотландия Рейнджърс Глазгоу 0:1 0:1 0:2
1968-69 Купа на панаирните градове предварителен кръг Шотландия Абърдийн 0:0 0:2 0:2
1969-70 Купа на панаирните градове предварителен кръг Испания Валенсия 2:0 1:1 3:1
1969-70 Купа на панаирните градове 1/16 финал Шотландия Килмарнък 2:0 1:4 3:4
1970-71 Купа на панаирните градове 1/32 финал Югославия Хайдук Сплит 1:0 0:3 1:3
1972-73 КНК 1/16 финал ФРГ Шалке 04 Гелзенкирхен 1:3 1:2 2:5
1973-74 УЕФА 1/16 финал СССР Динамо Тбибиси 2:0 1:4 3:4
1975-76 КНК 1/16 финал Австрия Щурм Грац 1:0 1:3 2:3
1980-81 КНК 1/16 финал Полша Легия Варшава 3:1 0:1 3:1
1980-81 КНК 1/8 финал Чехословакия Спарта Прага 3:0 0:2 3:2
1980-81 КНК 1/14 финал Холандия Фейенорд Ротердам 3:2 0:4 3:6
1982-83 УЕФА 1/32 финал Югославия Сараево 2:2 2:4 4:6
1988-89 УЕФА 1/32 финал Югославия Партизан Белград 0:5 0:5 0:10
1990-91 УЕФА 1/32 финал Кипър Омония Никозия 2:1 2:4 4:5
1991-92 УЕФА 1/32 финал Испания Осасуна Памплона 1:0 0:4 1:4
1995-96 УЕФА 1/32 финал Гърция Олимпиакос Пирея 0:2 0:1 0:3
1996-97 УЕФА предварителен кръг Литва Инкарас Грифас 4:3 1:1 5:4
1996-97 УЕФА 1/32 финал Австрия Тирол Инсбрук 1:1 1:4 2:5
2016-17 Лига Европа предварителен кръг Полша Заглембе Любин 1:0

Настоящ състав

Играчи

Към 25 юни 2016 г.

Вратари
01 Георги Петков
12 Марио Кирев
32 Антонис Стергиакис
Защитници
04 Андреа Христов
05 Алесандру Джурджу
06 Александър Бранеков
11 Георги Пашов
13 Стефан Велков
15 Петко Христов
55 Никита Сергеев
66 Абуд Омар
Халфове
07 Борислав Балджийски
08 Божидар Васев
10 Янис Карабельов
16 Александър Златков
17 Георг Илиев
21 Мартин Станкев
22 Владимир Семерджиев
27 Емил Мартинов
35 Георги Йомов
71 Емил Стоев
Нападатели
09 Сердер Сердеров
14 Ивайло Димитров
19 Калоян Кръстев
99 Радослав Василев


Технически щаб

Име Длъжност
Александър Тарханов Старши треньор
Мартин Кушев Помощник-треньор
Владимир Иванов Помощник-треньор
Радостин Станев Треньор на вратарите
д-р Любен Ангелов Лекар
Николай Пенков Рехабилитатор
Райко Иванов Рехабилитатор
Венцислав Савов Домакин

Постижения на футболисти

Най-много мачове за клуба в „А“ група
Име Държава Мачове
1 Андрей Желязков 338
2 Атанас Александров 317
3 Илияз Алиев 306
4 Божидар Григоров 301
5 Георги Гугалов 293
Най-много голове за клуба в „А“ група
Име Държава Голове
1 Андрей Желязков 136
2 Божидар Григоров 128
3 Чавдар Цветков 104
4 Александър Василев 100
Петър Александров 100
Футболисти №1 на България
Година Име
1963 Александър Шаламанов
1966 Александър Шаламанов
1968 Симеон Симеонов
1976 Божидар Григоров
1980 Андрей Желязков


Голмайстори на „А“ група с клуба
Година Име Държава Голове
1938 Крум Милев 12
1952 Димитър Исаков 10
1954 Добромир Ташков 25
1958 Добромир Ташков 9
1959 Александър Василев 13
1997 Тодор Праматаров 26
Най-добри вратари в „А“ група
Година Име Държава
1966 Симеон Симеонов
1968 Симеон Симеонов
1980 Георги Гугалов
1996 Здравко Здравков
2010 Раис М'Боли

Рекордьори на клуба

  • Андрей Желязков — най-много мачове – 338
  • Андрей Желязков — най-много отбелязани голове за Славия - 136
  • Димитър Зографов, Георги Китанов, Георги Филипов — с по 4 титли (1936, 1939, 1941 и 1943 г.)
  • Димитър Костов — с 4 купи на страната (1952, 1963, 1964 и 1966 г.)
  • Петър Александров — най-много отбелязани голове за един сезон - 33 (1986/87)
  • Тодор Праматаров — най-много отбелязани голове за един мач - 6 (срещу Раковски (Русе) през сезон 1996/97 г.)

Прочути треньори

Известни привърженици

Химн на клуба

Момент от шампионатната среща Славия-Литекс (Ловеч), завършила с победа на гостите с 0-1, 13 май 2011, стадион "Славия", София.

Композиран от Тодор Георгиев по текст на Валентин Христов, за първи път е прозвучал на 1 май 1919 г.

Ний славни сме спортисти

най-славният отбор,

ний мощне сме слависти,

борба е наш закон.


Всесилни и корави

са нашите дела,

борбата ни прослави

навредом по света.


И химнът на победа

в борбата ни крепи,

с желаната победа

в нас радостта кипи.


От ден на ден здравеем

ний с нашите игри,

в борбата се гордеем,

победа ни крепи.

Сезони

ПФК Славия (София) през сезоните

Бележки

Външни препратки