Васил Бойдев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 44: Ред 44:


{{СОРТКАТ:Бойдев, Васил}}
{{СОРТКАТ:Бойдев, Васил}}
[[Категория:Български генерал-лейтенанти]]
[[Категория:Генерал-лейтенанти от Царство България]]
[[Категория:Родени в Казанлък]]
[[Категория:Родени в Казанлък]]
[[Категория: Носители на орден „За храброст“]]
[[Категория: Носители на орден „За храброст“]]

Версия от 13:38, 4 август 2016

Васил Бойдев
български военен деец

Роден
Починал
23 април 1983 г. (90 г.)

Учил вНационален военен университет

Васил Тенев Бойдев е български офицер (генерал-лейтенант), военен комендант на Вардарска Македония по време на българското управление през Втората световна война.

Биография

Роден е на 1 януари 1893 година в град Казанлък. Син е на Теню Бойдев. През 1901 година завършва Педагогическото училище в Казанлък. Между 1905 и 1912 година учи във Военното училище в София. На следващата година влиза във Висшата кавалерийска школа в Горна Баня. От 1922 до 1925 учи във Военната академия. Службата си започва през 1912 година в първи ескадрон на четвърти конен полк. През Балканските войни е адютант на генерал Велчев. Между 1915 и 1918 е командир на картечния ескадрон на четвърти конен полк. От 1923 е в седми конен полк. През 1926 за шест месеца е началник на девети пограничен участък. От 1927 е началник на отделение в Генералния щаб и преподавател по тактика, военна стратегия и снабдителни служби към Военната академия. Същата година става преподавател във Военното училище. През 1928 е началник-щаб на трета пехотна балканска дивизия. На 26 ноември 1930 е направен началник на въздухоплавателното училище, а от 1931 е командир на първи конен полк. От 2 май 1933 е командир на Десета пехотна беломорска дивизия. В периода 16 май-31 октомври 1935 е командир на девети пехотен пловдивски полк[1]. Началник на Военното училище от 4 ноември 1935 до 5 октомври 1936.

От 6 октомври 1936 г. става началник на въздушните войски. През следващите близо пет години активно допринася за възстановяването и усъвършенстването на този нов вид въоръжени сили, който преди това е бил унищожен съгласно клаузите на Ньойския договор. След окупацията и подялбата на Полша, цар Борис го изпраща през есента на 1939 в Москва с мисия да иска доставка на оръжие за Българската армия. Преговорите завършват без успех, защото Кремъл поставя условие България да сключи пакт за ненападение и взаимопомощ със СССР. България е съгласна да подпише единствено пакт за ненападение, но не и за "взаимопомощ". Успех на Бойдев е, че при тази си мисия успява да спаси от съветските лагери български летци, които се обучавали в Полша и са пленени. След отказа на Москва се налага България да купува оръжие от Германия. През зимата на 1941 г. Бойдев и изпратен в Брашов и успява да договори с фелдмаршал Лист на България статут за невоюващ съюзник на Третия райх. Така страната не взима участие в балканската кампания на Вермахта срещу Гърция и Югославия през април-май на същата година. На 11 август 1941 е назначен за командир на Пета българска армия, разположена във Вардарска Македония. Поради несъгласие със стриктния прогермански курс на регентството около Богдан Филов и на военния министър Руси Русев подава оставка и на 11 май 1944 излиза в запаса.[2] Награждаван е с орден „За храброст“ 4-та степен, 2-ри клас. Спомените си написва през 1969 г. в гр. Троян, където е интерниран след 9.ІХ.1944 г.[3].

Офицерски звания

  • 2 август 1912 - Подпоручик
  • 2 август 1914 - Поручик
  • 14 октомври 1917 - Ротмистър
  • 27 ноември 1923 - Майор
  • 5 декември 1927 - Подполковник
  • 18 юли 1934 - Полковник
  • 1 януари 1940 - Генерал-майор
  • 1 януари 1943 - Генерал-лейтенант

Трудове

  • „История на Първата световна война“
  • „Конница и авиация“
  • „Тактика на конницата“
  • „Снабдителните служби и превозите във военно време“ (в съавторство)
  • „История на Девети пехотен полк“
  • „От юнкер до генерал“ (ръкопис)
  • "Васил Бойдев. От юнкер до генерал. Това, което малцина знаят". Подготвил за печат Иван Пейковски. - В: Сп. "Летописи",1994, № 5-6, № 7-8, 1995, № 3-4, с. 9-33, № 5-6, с. 48-86. http://www.academia.edu/2509400/_._._._General_Vasil_Boidevs_memories_
  • "От поручик до генерал. Спомени". Военно издателство,С., 2012.

Бележки

  1. Биография на сайта Бойна слава
  2. Васил Бойдев. От юнкер до генерал. Това, което малко хора знаят. - Сп. "Летописи", 1994, № 5-6, № 7-8, 1995, № 3-4, № 5-6, Иван Пейковски http://ivanpeykovski.blogspot.hu/p/1994-1995_19.html, Бойдев, Васил. От поручик до генерал. С., 2012, 272-275.
  3. Ив. Пейковски, Как генерал Бойдев написа своите спомени. - В. "Троянски глас", 1997, № 4; Ив. Пейковски, Бойдев - генералът, който не пожела да стане полицай. - В. "Особено Мнение", 1996, № 5 (6-12.02.), http://ivanpeykovski.blogspot.hu/2012/09/1997-4.html