Стрелба с лък: Разлика между версии
м Removing Link FA template (handled by wikidata) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
{{commonscat|Archery}} |
{{commonscat|Archery}} |
||
'''Стрелбата с лък''' е способ за [[лов]]уване, воюване и [[стрелкови спорт]]. Тя е сред най-древните занимания на човека, датиращо от каменната ера |
'''Стрелбата с лък''' е способ за [[лов]]уване, воюване и [[стрелкови спорт]]. Тя е сред най-древните занимания на човека, датиращо от каменната ера – около 20 000 пр.н.е.) |
||
Китайците пренасят стрелбата с лък в Япония през 6 век. Японците наричат тяхното бойно изкуство кюджуцу (''kyujutsu'' изкуствот на лъка), днес по-известно като [[кюдо]] (''kyudo'' |
Китайците пренасят стрелбата с лък в Япония през 6 век. Японците наричат тяхното бойно изкуство кюджуцу (''kyujutsu'' изкуствот на лъка), днес по-известно като [[кюдо]] (''kyudo'' – път на лъка). Стрелецът стреля от 28 метра в цел с размер 36 см диаметър. [[Лък]]ът е дълъг 2,21 метра-направен от ламиниран бамбук и дърво. |
||
През Гръко-римския период лъкът все по-често се използва за лов и бойни действия. Близко-източните народи |
През Гръко-римския период лъкът все по-често се използва за лов и бойни действия. Близко-източните народи – асирийци, перси, хуни, монголи и турци, завладяват с помощта му голяма част от Европа и Азия. |
||
Популярността на стрелбата с лък се дължи до голяма степен и на митологични фигури като [[Робин Худ]], [[Вилхелм Тел]] и герои от [[древногръцката митология]]. През 16 век с изобретяването на барута и пушката обаче стрелбата с лък продължава да се развива единствено като спорт за състезания и забавление. |
Популярността на стрелбата с лък се дължи до голяма степен и на митологични фигури като [[Робин Худ]], [[Вилхелм Тел]] и герои от [[древногръцката митология]]. През 16 век с изобретяването на барута и пушката обаче стрелбата с лък продължава да се развива единствено като спорт за състезания и забавление. |
Версия от 18:07, 4 август 2016
Стрелбата с лък е способ за ловуване, воюване и стрелкови спорт. Тя е сред най-древните занимания на човека, датиращо от каменната ера – около 20 000 пр.н.е.)
Китайците пренасят стрелбата с лък в Япония през 6 век. Японците наричат тяхното бойно изкуство кюджуцу (kyujutsu изкуствот на лъка), днес по-известно като кюдо (kyudo – път на лъка). Стрелецът стреля от 28 метра в цел с размер 36 см диаметър. Лъкът е дълъг 2,21 метра-направен от ламиниран бамбук и дърво.
През Гръко-римския период лъкът все по-често се използва за лов и бойни действия. Близко-източните народи – асирийци, перси, хуни, монголи и турци, завладяват с помощта му голяма част от Европа и Азия.
Популярността на стрелбата с лък се дължи до голяма степен и на митологични фигури като Робин Худ, Вилхелм Тел и герои от древногръцката митология. През 16 век с изобретяването на барута и пушката обаче стрелбата с лък продължава да се развива единствено като спорт за състезания и забавление.