Попово (община): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 45: Ред 45:
==== Води ====
==== Води ====
Основна водна артерия на общината е река [[Черни Лом]] (лява съставяща на река [[Русенски Лом]], десен приток на [[Дунав]]), която протича през нея с части от горното и средното си течениев широка долина. Тя води началото си от южното подножие на [[Лилякско плато|Лилякското плато]], на 480 m н.в., на 1,3 km североизточно от село [[Александрово (Област Търговище)|Александрово]], [[община Търговище]]. Навлиза в общината източно от село [[Долна Кабда]], минава покрай селата [[Марчино]] и [[Априлово (Област Търговище)|Априлово]] и се насочва на север. Заобикаля от изток селата [[Светлен (Област Търговище)|Светлен]] и [[Кардам (Област Търговище)|Кардам]], завива на северозапад и североизточно от село [[Гагово]] навлиза в [[община Опака]]. Неин основен приток е река [[Поповски Лом]] (Калакоч, 20 km). Тя извира на 437 m н.в., на 1,2 km западно от [[Калакоч (връх)|връх Калакоч]]. До село [[Ковачевец]] тече в южна посока в дълбока долина, след това завива на изток, като долината ѝ значително се разширява, преминава през центъра на град [[Попово]] и се влива отляво в река [[Черни Лом]], на 176 m н.в., на 1,2 km южно от село [[Кардам (Област Търговище)|Кардам]].
Основна водна артерия на общината е река [[Черни Лом]] (лява съставяща на река [[Русенски Лом]], десен приток на [[Дунав]]), която протича през нея с части от горното и средното си течениев широка долина. Тя води началото си от южното подножие на [[Лилякско плато|Лилякското плато]], на 480 m н.в., на 1,3 km североизточно от село [[Александрово (Област Търговище)|Александрово]], [[община Търговище]]. Навлиза в общината източно от село [[Долна Кабда]], минава покрай селата [[Марчино]] и [[Априлово (Област Търговище)|Априлово]] и се насочва на север. Заобикаля от изток селата [[Светлен (Област Търговище)|Светлен]] и [[Кардам (Област Търговище)|Кардам]], завива на северозапад и североизточно от село [[Гагово]] навлиза в [[община Опака]]. Неин основен приток е река [[Поповски Лом]] (Калакоч, 20 km). Тя извира на 437 m н.в., на 1,2 km западно от [[Калакоч (връх)|връх Калакоч]]. До село [[Ковачевец]] тече в южна посока в дълбока долина, след това завива на изток, като долината ѝ значително се разширява, преминава през центъра на град [[Попово]] и се влива отляво в река [[Черни Лом]], на 176 m н.в., на 1,2 km южно от село [[Кардам (Област Търговище)|Кардам]].

В североизточната част на общината, от югоизток на северозапад през селата [[Ломци]], [[Садина]] и [[Захари Стояново (Област Търговище)|Захари Стояново]] протича част от горното и част от средното течение на река [[Малки Лом]] (ляв приток на [[Бели Лом (река)|Бели Лом]]).


На територията на общината саизградени множество [[язовир|микроязовири]] (Ломци, Зараево, Еленово Каваците, Кослето, Посабина, Водица, Бойка и др.) със средна площ между 50 и 80 [[дка]], чиито води се използват за напояване и рибовъдство.
На територията на общината саизградени множество [[язовир|микроязовири]] (Ломци, Зараево, Еленово Каваците, Кослето, Посабина, Водица, Бойка и др.) със средна площ между 50 и 80 [[дка]], чиито води се използват за напояване и рибовъдство.

Версия от 08:55, 5 август 2016

Попово (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Търговище
Площ832.9 km²
Население30 676 души
Адм. центърПопово
Брой селища35
Сайтwww.popovo.bg
Управление
КметЛюдмил Веселинов
(Българска работническо-селска партия, КОЙ; 1991)
Общ. съвет29 съветници
  • МК ЗАЕДНО (7)
  • ГЕРБ (7)
  • ДПС (5)
  • БСП (3)
  • АБВ (3)
  • РЗС (2)
  • ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА ПОПОВО (2)

Община Попово е разположена в Североизточна България и е съставна част на Област Търговище.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в северозападна част на Област Търговище. С площта си от 832,899 km2 е 2-та по големина сред 5-те общините на областта, което съставлява 30,73% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е хълмисто-равнинен и платовиден. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Източната Дунавска равнина.

В югозападните части на община Попово се простират Поповските височини. В тях, на 1,5 km северно от село Ковачевец се намира най-високата им точка врът връх Калакоч 485,3 m, която се явявя и най-високата точка на община Попово. а в североизточните ѝ части – югозападните разклонения на Разградските височини. В тях максималната височина на територията на общината се намира на 2,7 km югоизточно от село Тръстика – връх Канарата 479,3 m.

Районът разположен южно от Разградските височини и източно от най-горното течение на река Черни Лом се заема от западните части на Лилякското плато, най-издигната част на цялата Дунавска равнина. На територията на община Попово маскималната му височина достига до 469,5 m, разположена на 0,5 km югозападно от село Долна Кабда.

Западно от село Манастирица, на границата с община Стражица, в коритото на Голяма река се намира най-ниската точка на община Попово – 114 m н.в.

Води

Основна водна артерия на общината е река Черни Лом (лява съставяща на река Русенски Лом, десен приток на Дунав), която протича през нея с части от горното и средното си течениев широка долина. Тя води началото си от южното подножие на Лилякското плато, на 480 m н.в., на 1,3 km североизточно от село Александрово, община Търговище. Навлиза в общината източно от село Долна Кабда, минава покрай селата Марчино и Априлово и се насочва на север. Заобикаля от изток селата Светлен и Кардам, завива на северозапад и североизточно от село Гагово навлиза в община Опака. Неин основен приток е река Поповски Лом (Калакоч, 20 km). Тя извира на 437 m н.в., на 1,2 km западно от връх Калакоч. До село Ковачевец тече в южна посока в дълбока долина, след това завива на изток, като долината ѝ значително се разширява, преминава през центъра на град Попово и се влива отляво в река Черни Лом, на 176 m н.в., на 1,2 km южно от село Кардам.

В североизточната част на общината, от югоизток на северозапад през селата Ломци, Садина и Захари Стояново протича част от горното и част от средното течение на река Малки Лом (ляв приток на Бели Лом).

На територията на общината саизградени множество микроязовири (Ломци, Зараево, Еленово Каваците, Кослето, Посабина, Водица, Бойка и др.) със средна площ между 50 и 80 дка, чиито води се използват за напояване и рибовъдство.

Общата територия на общината е 833,2 кв. км, от които 60,1 % са обработваеми земи, а 22,6 % е горски фонд. Климатът е умерено-континентален. Средногодишната температура е 10,2 градуса по Целзий, а годишното количество на валежите е около 600 мм. Преобладаващи в района са западните ветрове, като в около 50 % от дните на годината времето е тихо.

Почвените типове са черноземи, горски и алувиално-ливадни с техните разновидности, подходящи за отглеждане на зърнено-хлебни, зърнено-фуражни и технически култури, зеленчуци, лозови и овощни насаждения.

Естествената растителност се е запазила само в онези зони, които са по-малко годни за земеделие. Това са основно широколистни гори, разположени в леснодостъпни райони и даващи възможност за развитие на горскостопански дейности. Разпространени са и много видове билки, някои от които имат стопанско значение за населението.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 28 775 100,00
Българи 18 531 64,40
Турци 4 566 15,83
Цигани 959 3,33
Други 155 0,54
Не се самоопределят 631 2,19
Не отговорили 3 943 13,70

Движение на населението (1934 – 2011)

Община Попово
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 56371 57028 54229 52278 49155 44899 40968 36208 28775 ??
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места

Общината има 35 населени места с общо население от 28 775 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Попово, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Априлово 397 19,732 Араплар Ковачевец 671 35,847 Ковачовец
Баба Тонка 91 13,362 Кара Велер Козица 324 8,483 Кечилер
Берковски 82 9,971 Шерметлер Конак 75 23,465
Бракница 44 16,062 Ломци 691 33,948 Спахлар
Водица 667 43,429 Манастирица 33 6,920 Мансър
Гагово 605 19,062 Марчино 93 14,025 Кючук
Глогинка 440 23,775 Къзъллар Медовина 717 29,816 Балджи омур
Горица 126 17,783 Тюлбеллер Осиково 140 24,504
Долец 44 10,872 Дере Паламарца 531 46,009
Долна Кабда 205 12,732 Помощица 76 16,379 Ярдъм
Дриново 459 25,052 Бахшишлар Попово 15648 42,214
Еленово 269 20,510 Фюлбеллер Посабина 224 28,780
Заветно 88 9,835 Сърнасъф Садина 994 61,811
Зараево 921 34,497 Кара Хасан Светлен 933 31,051 Аязлар
Захари Стояново 266 15,918 Омур бей Славяново 774 26,862 Караач, Борисово
Звезда 148 13,158 Мехмеди Тръстика 280 21,559 Сазлъ
Иванча 24 8,404 Курт алан Цар Асен 163 31,456 Халваджи ендже кьой
Кардам 1532 35,616 Хайдар ОБЩО 28775 832,899 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

  • през 1884 г. – заличено е с. Коджа бунар без административен акт поради изселване;
  • Височайши доклад № 8603/обн. 19.11.1882 г. – преименува с. Кара Хасан на с. Зараево;
  • Указ № 426/обн. 10.06.1883 г. – признава с. Попово за гр. Попово;
  • Указ № 145/обн. 06.09.1886 г. – преименува с. Курт алан на с. Иванча;
  • Указ № 156/обн. 03.03.1894 г. – преименува с. Караач на с. Борисово;
  • Указ № 283/обн. 10.10.1896 г. – преименува с. Халваджи ендже кьой на с. Цар Асен;
  • МЗ № 497/обн. 31.12.1897 г. – преименува с. Бахшишлар на с. Дриново;
  • МЗ № 86/обн. 09.04.1898 г. – преименува с. Тюлбеллер на с. Горица;
– преименува с. Мансър (Мънсър) на с. Манастирица;
  • Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – преименува с. Мехмеди на с. Звезда;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Араплар (Араблар) на с. Априлово;
– преименува с. Кара Велер (Каравелер) на с. Баба Тонка;
– преименува с. Шерметлер на с. Берковски;
– преименува с. Къзъллар на с. Глогинка;
– преименува с. Дере на с. Долец;
– преименува с. Фюлбеллер на с. Еленово;
– преименува с. Сърнасъф на с. Заветно;
– преименува с. Омур бей на с. Захари Стояново;
– преименува с. Хайдар на с. Кардам;
– преименува с. Спахлар на с. Ломци;
– преименува с. Кючук на с. Марчино;
– преименува с. Балджи омур на с. Медовина;
– преименува с. Ярдъм на с. Помощица;
– преименува с. Аязлар на с. Светлен;
– преименува с. Сеид на с. Сеячи;
– преименува с. Сазлъ на с. Тръстика;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кечилер на с. Козица;
  • през 1946 г. – осъвременено е името на с. Ковачовец на с. Ковачевец без административен акт;
  • МЗ № 2604/обн. 28.05.1947 г. – преименува с. Борисово на с. Славяново;
  • Указ № 844/обн. 20.10.1949 г. – преименува с. Султан на с. Невски;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Невски и Сеячи и ги присъединява като квартали на гр. Попово;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Водица и присъединява селата Водица, Ковачевец, Осиково и Цар Асен и техните землища към община Попово;
– закрива община Садина и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Попово.

Транспорт

През средата на общината, от запад на изток преминава участък от 34,1 km от трасето на жп линията СофияМездраГорна ОряховицаВарна от Железопътната мрежа на България

През общината преминават изцяло или частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 135,9 km:

Топографска карта

Външни препратки

Източници