Миланска катедрала

Миланска катедрала Duomo di Milano
Фасадата на Миланската катедрала
45.463968, 9.190578 Местоположение в Милано
Вид на храма	катедрала
Страна	Италия
Населено място	Милано
Посветен на	Рождество на Пресвета Богородица
Религия	католицизъм
Тип на сградата	Римокатолическа църква
Архитектурен стил	готика
Изграждане	1386-1805
Сайт	Sito ufficiale
Миланска катедрала в Общомедия

Миланската катедрала или Дуомо (на итал. Duomo di Milano, на ломб. Domm de Milan) е катедрала в Милано, Италия, издигната на централния площад Пиаца дел Дуомо. Посветена е на Рождество Богородично и е седалище на архиепископа на Милано, в момента Кардинал Анджело Скола. Строителството ѝ отнема почти шест века, като е втората по големина катедрала в Италия след базиликата Свети Петър в Рим, както и третата в света, с максимална височина от 108,50 м. До преди няколко години е най-високата сграда в Милано.

История

Част от витражите в катедралата

Св. Текла

Катедралата е разположена на едно от централните места в това, което се знае, че е бил античния град Медиоланум, съдейки по съвременното градоустройство на Милано, както и лъчевите или радиални улици около самата църква. Първата катедрала или т.нар. "нова базилика", посветена на Св. Текла, е завършена през 355 г. С подобен план, макар и с малки разлики в мащаба, е и наскоро открита от същото време църква под Тауър Хил в Лондон. През 836 г. в съседство е построена друга базилика. Старият осмоъгълен баптистерий, датиращ от 335 г., днес все още може да бъде посетен под основите на самата катедрала. След пожар през 1075 г. старата катедрала и базилика са частично разрушени, след което са преустроени като т.нар. Дуомо.

Строителство

Изграждането на новата катедрала е започнато през 1386 г. от архиепископ Антонио да Салудзо. Началото на строителството съвпада с идването на власт на братовчеда на архиепископа, херцог Джан Галеацо Висконти, и е предназначена като награда за благородническата и работническата класа, подтиснати от тираничния му предшественик Барнабó.

Преди да започнат реалните строителни дейности са разрушени три основни сгради: двореца на архиепископа, двореца Ординари и баптистерия на Свети Стефан; докато старата църква Санта Мария Маджоре е използвана като каменна кариера.

Ентусиазмът за огромната нова сграда бързо се разпространява сред населението и далновидният Джан Галеацо, заедно с братовчед си, събират големи дарения за текущата строителна дейност. Програмата за строителство е строго регламентирана от "Фабрика Дуомо", която има 300 служители, начело с първия главен инженер Симоне да Орсениго. Орсениго първоначално предвижда катедралата да бъде изградена от тухла в ломбардски готически стил.

Завършено е окончателно едва през 1805 г. Първите архитекти на катедралата са Марко Солари и Джовани Солари да Карона. Тук на 26 май 1805 г. е коронясан за крал на Италия Наполеон Бонапарт.

Катедралата е изградена от бял мрамор и съдържа елементи от различните стилове, които са били на мода в течение на няколкото столетия, през които е била строена – от готиката през барока и неокласиката до неоготиката. Общата ѝ площ е 11 700 m². Има 3400 статуи. На върха на най-високата стрела през 1774 г. е поставена позлатена статуя на Мадоната (la Madonnina dorata). От покрива на катедралата, до който туристите могат да стигнат по стълбите или с асансьор, се открива гледка към целия град.

Външни препратки

• Sito ufficiale
• Dettagli del Duomo
• Corpus dei disegni di architettura del Duomo di Milano