XX Победоносен Валериев легион: Разлика между версии

XX Победоносен Валериев легион
	XX Победоносен Валериев легион
	XX Легион - възстановка
Информация
Активна	31 пр.н.е. - 296 г. сл.н.е.
Държава	Римски принципат; Римска империя
Гарнизон/щаб	Тараконска Испания; Илирик; Долна Германия (Опидум, Новезиум); Британия (Дева Виктрикс)
Талисман	глиган
Битки/войни	Панонско въстание; Кантабрийски войни; Британско въстание ; Маркоманска война
Командири
Изтъкнати; командири	Марк Валерий Месалин, Тиберий
	XX Победоносен Валериев легион в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 23:59, 13 август 2016

XX Победоносен Валериев легион (Legio XX Valeria Victrix; 20. Legion 'Valeria Victrix') e римски легион, сформиран през 31 пр.н.е. от Октавиан. Знакът му е скачаща дива свиня. Прекратява своето съществуване в края на III век.

Дева Виктрикс възниква като каструм на ХХ Легион

Останки от каменна кула, строена от ХХ Легион, Честър

Основаване

Сформиран е през 31 пр.н.е. от Октавиан след битката при Акциум. Възможно е в него да са влезли войници от легионите на победения Марк Антоний. При образуването си легиона не получава име.

Съществуват три теории при тълкуването на когномена на легиона:

Директен превод от латински "Смел и победоносен"
Латинската дума "Valeria" обозначава черен орел, изобразен на щандартите на легионите. В такъв случай "Valeria Victrix" — "Победоносен черен орел".
Латинската дума "Valeria" може да се интерпретира и като "черен". В такъв случай това може да е превод на латински език на сабинския когномен на император Тиберий — Тиберий Клавдий Нерон (Шаблон:Lang-la; "Nero" — "черен"). Така пълното наименование на легиона може да се преведе като "Победоносния легион на Нерон".

По различен начин се разчита и времето през което легиона е получил този титул, който после е станал и негово име. Ако се приемат за верни първата и последната теория, но титула е получен след маркоманската война 6 г., когато легиона е действал под командването на Тиберий. Ако обаче приемем за вярна втората теория, то по всяка вероятност, легиона е отличен с този титул през 61 г. след потушаването на въстанието на Тиберий, по аналогия с Четиринадесети легион (за сравнение XIIII Gemina приема титула "Martia Victrix", и така по аналогия и "Valeria Victrix").

Боен път

От 25 до 13 пр.н.е. участва в Кантабрийската война. Легионът помага през 6 г. в разгромяването на въстанието в Панония. ^[1] В Нойс потушава бунта от 14 г. Зимният му лагер е бил в лагера apud Aram Ubiorum до Кьолн. Участва в завладяването на Британия. През 68 г. части от легиона са изпратени в Рим за подкрепа на император Вителий. След това е стациониран в днешен Честър. През 69/70 г. с командир Гней Юлий Агрикола легионът се бие против бригантите в Северна Англия и потушава въстанието на Венуций.

През 296 г. легионът е разформиран от император Констанций I Хлор, понеже помагал на узурпатора Караузий.

Литература

Emil Ritterling: Legio (XX valeria victrix). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band XII,2, Stuttgart 1925, Sp. 1769–1781.

Източници

↑ Велей Патеркул, 2, 112.

Вижте също

Списък на римските легиони

Външни препратки

Jona Lendering: Legio XX Valeria Victrix в Livius.org

[1] Велей Патеркул, 2, 112.

[1]

@@ Ред 42: / Ред 42: @@
 От 25 до 13 пр.н.е. участва в [[кантабрийска война|Кантабрийската война]].
 Легионът помага през 6 г. в разгромяването на въстанието в [[Панония]]. <ref> [[Велей Патеркул]], 2, 112.</ref>
-В [[Нойс (град)|Нойс]] потушава бунта от 14 г. Зимният му лагер е бил в лагера ''apud Aram Ubiorum'' до [[Кьолн]]. Участва в завладяването на [[Британия]]. През 68 г. части от легиона са изпратени в [[Рим]] за подкрепа на император [[Вителий]]. След това е стациониран в днешен [[Честър]].
+В [[Нойс (град)|Нойс]] потушава бунта от 14 г. Зимният му лагер е бил в лагера ''apud Aram Ubiorum'' до [[Кьолн]]. Участва в завладяването на [[Британия (римска провинция)|Британия]]. През 68 г. части от легиона са изпратени в [[Рим]] за подкрепа на император [[Вителий]]. След това е стациониран в днешен [[Честър]].
 През 69/70 г. с командир [[Гней Юлий Агрикола]] легионът се бие против [[бриганти]]те в Северна [[Англия]] и потушава въстанието на [[Венуций]].