Стамболово (община): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 45: Ред 45:
В южната част на общината, от запад на изток, по границата с [[община Крумовград]], на протежение от 18 – 19 km протича част от средното течение на река [[Арда]]. Югозападно от село [[Рабово]] е изградена преградната стена на големия [[Студен кладенец (язовир)|язовир Студен кладенец]], като в пределите на община Стамболово попада част от „долната“ му част. След това река [[Арда]] последователно преминава през Рабовското долинно разширение, пролома в района на село [[Котлари]] ([[община Крумовград]]) и Долнополското долинно разширение, след което напуска пределите на общината.
В южната част на общината, от запад на изток, по границата с [[община Крумовград]], на протежение от 18 – 19 km протича част от средното течение на река [[Арда]]. Югозападно от село [[Рабово]] е изградена преградната стена на големия [[Студен кладенец (язовир)|язовир Студен кладенец]], като в пределите на община Стамболово попада част от „долната“ му част. След това река [[Арда]] последователно преминава през Рабовското долинно разширение, пролома в района на село [[Котлари]] ([[община Крумовград]]) и Долнополското долинно разширение, след което напуска пределите на общината.


В северната част на общината, през селата [[Царева поляна]] и [[Жълти бряг]] протича част от горното и част от средното течение на река [[Бързей (река)|Бързей]], десен приток на [[Харманлийска река]]. В средата на общината от юг-югозапад на север-североизток протича горното течение на [[Бисерска река]] (десен приток на [[Марица]]).
В северната част на общината, през селата [[Царева поляна]] и [[Жълти бряг]] протича част от горното и част от средното течение на река [[Бързей (река)|Бързей]], десен приток на [[Харманлийска река]].

В средата на общината от юг-югозапад на север-североизток протича горното течение на [[Бисерска река]] (десен приток на [[Марица]]). Тя извира под името Домуздере на 425 m н.в. от западната част на рида [[Гората]] в [[Източните Родопи]], на 700 m южно от село [[Поповец]] и тече в широка алувиална долина между ридове [[Чал (рид)|Чал]] на северозапад и [[Гората]] на югоизток през селата .


== Население ==
== Население ==

Версия от 05:39, 18 август 2016

Стамболово (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Хасково
Площ276.84 km²
Население6 420 души
Адм. центърСтамболово
Брой селища26
Сайтwww.stambolovo.org
Управление
КметАднан Йълдъз
(ДПС; 2019)
Общ. съвет17 съветници
  • ДПС (13)
  • БСП (2)
  • ГЕРБ (2)
Стамболово (община) в Общомедия

Община Стамболово се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Хасково.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в южната част на Област Хасково. С площта си от 276,837 km2 заема 8-мо място сред 11-те общини на областта, което съставлява 5,00% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е хълмист и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в централните части на Източните Родопи.

В южните и източните райони на община Маджарово са разположени западните части на източнородопския рид Гората. На 4 km югоизточно от село Тънково, на границата с Община Маджарово се намира най-високата на общината връх Ибрекджек 607,8 m.

Северно от рида Гората в пределите на общината попада почти цялата част на друг по-нисък източнородипски рид – Чала. Неговата максимална височина на територията на община Стамболово е връх Кръклара 411,5 m, разположен на 1 km източно от село Кралево.

В най-северните райони на общината се простират крайните южни, най-издигнати части на Хасковската хълмиста област.

Минималната височина на община Стамболово от 142 m н.в. се намира в коритото на река Арда, на 2 km югоизточно от село Долно поле.

Води

В южната част на общината, от запад на изток, по границата с община Крумовград, на протежение от 18 – 19 km протича част от средното течение на река Арда. Югозападно от село Рабово е изградена преградната стена на големия язовир Студен кладенец, като в пределите на община Стамболово попада част от „долната“ му част. След това река Арда последователно преминава през Рабовското долинно разширение, пролома в района на село Котлари (община Крумовград) и Долнополското долинно разширение, след което напуска пределите на общината.

В северната част на общината, през селата Царева поляна и Жълти бряг протича част от горното и част от средното течение на река Бързей, десен приток на Харманлийска река.

В средата на общината от юг-югозапад на север-североизток протича горното течение на Бисерска река (десен приток на Марица). Тя извира под името Домуздере на 425 m н.в. от западната част на рида Гората в Източните Родопи, на 700 m южно от село Поповец и тече в широка алувиална долина между ридове Чал на северозапад и Гората на югоизток през селата .

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 5 934 100,00
Българи 1 320 22,24
Турци 3 931 66,25
Цигани 474 7,99
Други 9 0,15
Не се самоопределят 8 0,13
Не отговорили 192 3,24

Движение на населението (1934 – 2011)

Община Стамболово
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 11893 11616 11630 11749 12513 11957 7662 5833 5934 ??
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места

Общината има 26 населени места с общо население от 5 934 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Стамболово, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Балкан 210 - Даа кьой, в з-щето на с. Царева поляна Кралево 184 9,123 ОКавак махле, Кральово
Бял кладенец 79 10,386 Ак бунар Лясковец 275 10,326 Пъндаджик, Лесковец
Воденци 78 7,164 Кара Мусалар Маджари 182 8,491 Маджарлар
Войводенец 64 4,238 Черибашилар Малък извор 383 11,838 Малко Яйджелии, Малки извор
Гледка 254 - Красива гледка, в з-щето на с. Стамболово Поповец 291 17,167 Ходжа ени махле
Голобрадово 42 2,173 Кьосе кьой Пчелари 204 12,525 Кованджилар
Голям извор 389 14,833 Голямо Яйджелии Пътниково 53 5,478 Киралар
Долно Ботево 316 12,773 Герен, Долно Ботьово Рабово 160 7,725 Ходжа кьой, Абдул Кадир
Долно поле 78 5,116 Неби кьой, Ново село Светослав 116 8,150 Айледин
Долно Черковище 215 12,683 Алемдер Силен 150 8,773 Коват кьой
Жълти бряг 630 18,624 Саръ юрт Стамболово 643 22,585 Еллер
Зимовина 237 7,661 Коджа къшла Тънково 281 31,430 Индже кьой
Кладенец 66 8,037 Каушит Царева поляна 354 29,538 Хасобас
ОБЩО 5934 276,837 2 населени места са без землища

Административно-териториални промени

  • Указ № 525/обн. 03.12.1899 г. – преименува с. Кавак махле на с. Кральово;
– преименува с. Али баба текеси на с. Свети Илия;
  • през 1901 г. – заличано е с. Свети Илия без административен акт поради изселване;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Ак бунар на с. Бял кладенец;
– преименува с. Кара Мусалар на с. Воденци;
– преименува с. Черибашилар на с. Войводенец;
– преименува с. Кьосе кьой на с. Голобрадово;
– преименува с. Голямо Яйджелии на с. Голям извор;
– преименува с. Герен на с. Долно Ботьово;
– преименува с. Алемдер на с. Долно Черковище;
– преименува с. Саръ юрт на с. Жълти бряг;
– преименува с. Пъндаджик на с. Лесковец;
– преименува с. Маджарлар на с. Маджари;
– преименува с. Малко Яйджелии на с. Малки извор;
– преименува с. Неби кьой на с. Ново село;
– преименува с. Кованджилар на с. Пчелари;
– преименува с. Киралар на с. Пътниково;
– преименува с. Ходжа кьой (Абдул Кадир) на с. Рабово;
– преименува с. Айледин на с. Светослав;
– преименува с. Коват кьой на с. Силен;
– преименува с. Еллер на с. Стамболово;
– преименува с. Индже кьой на с. Тънково;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Хасобас на с. Царева поляна;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Даа кьой (Даа махле) на с. Балкан;
– преименува с. Коджа къшла на с. Зимовина;
– преименува с. Каушит на с. Кладенец;
– преименува с. Ходжа ени махле на с. Поповец;
  • МЗ № 1401/обн. 19.07.1937 г. – признава н.м. Красива гледка (от с. Стамболово) за отделно населено място – м. Красива гледка;
  • поправка на МЗ № 1401/обн. 20.09.1937 г. – преименува м. Красива гледка на м. Гледка;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Долно Ботьово на с. Долно Ботево без административен акт;
  • Указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува с. Ново село на с. Долно поле;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Кральово на с. Кралево;
– уточнява името на с. Лесковец на с. Лясковец;
– осъвременява името на с. Малки извор на с. Малък извор;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Гледка за с. Гледка;
  • Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – отделя 26 населени места с техните землища от община Хасково и създава нова община Стамболово с административен център с. Стамболово.

Транспорт

В западната част на общината, през землището на село Царева поляна, на протежение от 5,3 km преминава участък от трасето на жп линията РусеГорна ОряховицаСтара ЗагораДимитровградПодкова.

През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 64,8 km:

Топографска карта

Външни препратки

Източници