Пуританство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 09:21, 22 август 2016

Пуританството (Шаблон:Lang-en) е християнска и обществена доктрина от 16 и 17 век, възникнала и прилагана в Англия, по-късно и в Северна Америка.

Целта на движението е да „изчисти“ англиканството от остатъците на католицизма, както по отношение на теологичната страна, така и в религиозната практика.

Пуританството е опит за задълбочаване на Реформацията под силното влияние на Калвинизма в Западна Европа, но и в специфична за Англия посока. То възниква още по време на управлението на Елизабет I (през 1559 г.) и по отношение на кралската власт е насочено към премахването на абсолютизма в управлението на църквата, по подобие на Ватикана.

Пуританството става идеологическа основа на Английската революция и води до разцепление между Парламента и краля и гражданска война.

История

Реформацията в Англия е дело на краля и поради това Църквата на Англия съхранява аристократичния си характер и близостта си с държавата. Скъсването с Рим обаче дава импулс на „революция на умовете“ – противопоставяне на едни религиозни идеи на други, на една форма на църковно богослужение на друга^[1].

Протестантството като отделна деноминация на християнската религия се свързва основно с името на германския теолог Мартин Лутер. Така се разделят три основни периода във възникването му. Влиятелни религиозни движения, изразяващи остро несъгласие с Римокатолическата църква и възникнали преди делото на Лутер, са определяни като предпротестантски. Те официално са възприети от протестантските религиозни движения за техни предшественици, но по мащаб на дейността си далеч отстъпват пред масовостта на лутеровото протестантство. Развитието и разпространението на лутеровата доктрина, наричана Лутеранство, е първата мащабна вълна на Реформацията. В много отношения Мартин Лутер е радикален в своите виждания спрямо западното християнство, но теолози и последователи на Протестантството след него го подлагат на критика, че не е стигнал достатъчно далеч в своята теологическа реформа. Тези теолози и последователи, чийто основен идеолог, вдъхновител и изразител на идеите им е Жан Калвин, формират втората масова вълна на Протестантството, наречена по името на швейцарския религиозен реформатор Калвинизъм.

Движението на пуританите обединява недоволните от незавършената Реформация в Англия. Възникването на Англиканската църква е мотивирано преди всичко по политически, а не по религиозни причини. Озовавайки се начело на Църквата на Англия („The Church of England“), английските монарси получават под свой собствен контрол без вмешателството на Рим особено мощен инструмент за контрол и въздействие върху поданиците си. Религиозните церемонии и собствеността на Църквата имат голямо значение за мощта на институцията и английските крале не са готови да я реформират и свият до минималистичните размери, проповядвани от калвинистите. Калвинистите считат реформите на Лутер за недостатъчни, а Англиканската църква не следва дори тях изцяло, заемайки междинна позиция между Римокатолицизма и Лутеранството. Това в очите на последователите на Калвинизма представлява скрита и подмолна рекатолизация. Католическата съпруга на Чарлз I допълнително подсилва тези техни подозрения, а разпускането на Парламента и облагането на поданиците с нови данъци еднолично от краля окончателно убеждава пуританите, че кралската власт обединява в себе си политическото потисничество и религиозното потисничество (в ролята на монарха на глава на Англиканската църква), тласкайки ги в антимонархическия лагер в Английската революция.

Терминът е производен от латинското „purus“ и по-точно от английските думи „purе“ (чист) и „to purify“ (пречиствам) които изразяват основната цел на движението: „чиста“ църква, освободена от помпозните атрибути. Пуританите настояват за премахване на идолите, цветните стъкла и хоровото пеене в църквите, препоръчват свободната устна проповед и за независимост на отделните църковни общини. Те осъждат веселбите, песните и танците, изобщо всичко, което е проява на лукс и жизнерадост. Те водят целомъдрен живот, обличат се скромно в дрехи от тъмно сукно и се отнасят негативно към разкоша и нравите в кралския двор, аристокрацията и висшето духовенство.

Най-напред пуританите се надяват на кралската институция и затова подкрепят Елизабет I в нейните църковни реформи. Разочаровани от нейната непоследователност обаче, започват все по-остро да критикуват англиканската църква и епископата. Тази критика обективно рефлектира в монарха, като глава на църквата в Англия. Кралица Елизабет не одобрява пуританите, нарича ги „потенциални бунтовници“ и дори предприема репресии спрямо тях. Само след две-три десетилетия се обособява като самостоятелно пуританско религиозно движение, което става все по-популярно и обхваща различни слоеве на обществото, дори се появяват две течения – презвитериани и индепенденти. През 70-те години на 16 век пуританите насочват дейността си към реформация в духа на презвитерианството, възприето в Шотландия, като отхвърлят формата на провеждане на литургията и организацията на презвитерианската църква. Презвитерианите са по-умерени пуритани, които се обявяват за по-непосредствена връзка на вярващите с бога и срещу духовенството. Те настояват във всяка община да има духовен водач (презвитер) и проповедник, които да бъдат избирани от самите вярващи и те да отговарят за църковните дела в кралството.

Индепендентите са по-крайното течение в пуританството. Те отдават по-голямо значение на проповедта, а не на тайнствата като причастие и кръщение. Те също са против съществуването на църковна организация и за пълна независимост на отделните църковни общини, като презвитерите трябва да се избират само за година. Всеки вярващ според тях има право на проповед, ако има вдъхновение и подходящ повод^[1].

Към края на 16 век пуританството започва да играе все по-важна роля и се превръща в изразител на недоволството от политиката на кралицата. След смъртта на Елизабет през 1603 г., крал и на Англия става шотландският крал Джеймс I, който слага начало на династията на Стюартите. Той прави опит да наложи в англиканската църква презвитерианския модел, като налага така наречената Библия на крал Джеймс. По това време пуританите обаче почитат най-вече Женевската библия, която е антимонархическа. Докато при Джеймс към пуританите се проявява известна толерантност, последвалият го на престола Чарлс I започва преследвания срещу тях. В крайна сметка пуританството става идеологическа основа на Английската революция и играе основна роля за разцеплението между Парламента и краля. Следват години на гражданска война, през които пуританите са на страната на военния режим, оглавяван от Оливър Кромуел, самият той индепендент. След реставрацията на монархията през 1660 г. повечето от свещениците-пуритани са изгонени от Църквата на Англия и за няколко десетилетия пуританството се разцепва на различни течения, които вече се наричат дисиденти (Шаблон:Lang-en) или неконформисти (Non-conformists).

Вследствие на гоненията в Англия много пуритани са принудени да емигрират и да се преселят в континентална Европа, а също и в Северна Америка. Така пуританите са в основата на създаването на САЩ^[2], тъй като именно със заселването на около 2000 английски пуритани през 1629 – 1630 г. фактически започва английската колонизация на Северна Америка.^[3] До 1640 г. в Америка се установяват още 16 000 пуритани бежанци и преселници от Англия.

Пуританска доктрина

Английското пуританство е разновидност на калвинизма, който завладява Западна Европа през късното Средновековие. Пуританите възприемат калвинистките идеи и най-вече предопределението на всеки човек за спасение или гибел. Според пуританската доктрина съдбата на всеки е предопределена, но тъй като никой не знае за какво точно, всеки който се надява на спасение би трябвало с целия си живот и всичките си действия да докаже, че е избран от Бога за спасение. Успехът на избраното жизнено поприще според тях е свидетелство за Божията милост и предопределено спасение. Така пуританската доктрина насърчава трудолюбието, спестовността и строгия морал.^[1]

Главни постулати:

Абсолютно върховенство на божиите дела над светските. В това отношение пуританството изисква пълна морална чистота в поведението, в съответствие със Светото писание. Пуританството препоръчва суров начин на живот, без развлечения (в т.ч. алкохол, посещение на театър и др.) и охолство.
Индивидуален прочит и изследване на Светото писание.
Образоване на масите (за да са в състояние да четат и разбират Светото писание).
Всеки вярващ да може да стане и свещеник.
Простота на литургията.
Връщане на светия ден от неделя на събота (така, както е в Светото писание).
Отричане на разгърнатата и тежка йерархия в църквата и на едноличната власт в нея.

Източници

↑ ^а ^б ^в Пантев, А., Глушков Х., Мишев, Р. История на модерния свят. Абагар, 2010. ISBN 978-954-427-901-1. с. 210.
↑ http://chalcedon.org/resources/articles/john-calvin-the-puritan-founders-of-new-england
↑ http://public.wsu.edu/~campbelld/amlit/calvin.htm

[Pantev-1] а ^б ^в Пантев, А., Глушков Х., Мишев, Р. История на модерния свят. Абагар, 2010. ISBN 978-954-427-901-1. с. 210.

[2] ttp://chalcedon.org/resources/articles/john-calvin-the-puritan-founders-of-new-england

[3] ttp://public.wsu.edu/~campbelld/amlit/calvin.htm

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 Целта на движението е да „изчисти“ [[англиканство]]то от остатъците на [[католицизъм|католицизма]], както по отношение на [[теология|теологичната]] страна, така и в религиозната практика.
-Пуританството е опит за задълбочаване на [[Реформация]]та по подобие на [[Калвинизъм|калвинизма]] в [[Западна Европа]], но и в специфична за Англия посока. То възниква още по време на управлението на [[Елизабет I]] (през [[1559]] г.) и по отношение на кралската власт е насочено към премахването на [[абсолютизъм|абсолютизма]] в управлението на [[църква]]та, по подобие на [[Ватикан]]а.
+Пуританството е опит за задълбочаване на [[Реформация]]та под силното влияние на [[Калвинизъм|Калвинизма]] в [[Западна Европа]], но и в специфична за Англия посока. То възниква още по време на управлението на [[Елизабет I]] (през [[1559]] г.) и по отношение на кралската власт е насочено към премахването на [[абсолютизъм|абсолютизма]] в управлението на [[църква]]та, по подобие на [[Ватикан]]а.
 Пуританството става идеологическа основа на [[Английска революция|Английската революция]] и води до разцепление между [[Парламент]]а и краля и гражданска война.
 == История ==
-[[Реформация]]та в Англия е дело на краля и поради това [[Църква на Англия|Църквата на Англия]] съхранява аристократичния си характер и близостта си с държавата. Скъсването с Рим обаче дава импулс на „революция на умовете“ – противопоставяне на едни религиозни идеи на други, на една форма на църковно богослужение на друга<ref name=Pantev>{{cite book | last = Пантев, А., Глушков Х., Мишев  | first = Р | year = 2010 | title = История на модерния свят | publisher = Абагар |page = 210 | isbn = 978-954-427-901-1 | ref = Пантев}}</ref>.
+[[Реформация]]та в Англия е дело на краля и поради това [[Църква на Англия|Църквата на Англия]] съхранява аристократичния си характер и близостта си с държавата. Скъсването с Рим обаче дава импулс на „революция на умовете“ – противопоставяне на едни религиозни идеи на други, на една форма на църковно богослужение на друга<ref name=Pantev>{{cite book | last = Пантев, А., Глушков Х., Мишев | first = Р | year = 2010 | title = История на модерния свят | publisher = Абагар |page = 210 | isbn = 978-954-427-901-1 | ref = Пантев}}</ref>.
+Протестантството като отделна деноминация на християнската религия се свързва основно с името на германския теолог [[Мартин Лутер]]. Така се разделят три основни периода във възникването му. Влиятелни религиозни движения, изразяващи остро несъгласие с [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] и възникнали преди делото на Лутер, са определяни като предпротестантски. Те официално са възприети от протестантските религиозни движения за техни предшественици, но по мащаб на дейността си далеч отстъпват пред масовостта на лутеровото протестантство. Развитието и разпространението на лутеровата доктрина, наричана [[Лутеранство]], е първата мащабна вълна на Реформацията. В много отношения Мартин Лутер е радикален в своите виждания спрямо западното християнство, но теолози и последователи на Протестантството след него го подлагат на критика, че не е стигнал достатъчно далеч в своята теологическа реформа. Тези теолози и последователи, чийто основен идеолог, вдъхновител и изразител на идеите им е [[Жан Калвин]], формират втората масова вълна на Протестантството, наречена по името на швейцарския религиозен реформатор [[Калвинизъм]].
-Движението на пуританите обединява недоволните от незавършената Реформация в Англия. Терминът е производен от латинското „purus“ - чист, което изразява основната цел на движението: „чиста“ църква, освободена от помпозните атрибути. Пуританите настояват за премахване на идолите, цветните стъкла и хоровото пеене в църквите, препоръчват свободната устна [[проповед]] и за независимост на отделните църковни общини. Те осъждат веселбите, песните и танците, изобщо всичко, което е проява на лукс и жизнерадост. Те водят целомъдрен живот, обличат се скромно в дрехи от тъмно сукно и се отнасят негативно към разкоша и нравите в кралския двор, аристокрацията и висшето духовенство.
+Движението на пуританите обединява недоволните от незавършената Реформация в Англия. Възникването на [[Англиканска църква|Англиканската църква]] е мотивирано преди всичко по политически, а не по религиозни причини. Озовавайки се начело на Църквата на Англия (''„The Church of England“''), английските монарси получават под свой собствен контрол без вмешателството на Рим особено мощен инструмент за контрол и въздействие върху поданиците си. Религиозните церемонии и собствеността на Църквата имат голямо значение за мощта на институцията и английските крале не са готови да я реформират и свият до минималистичните размери, проповядвани от калвинистите. Калвинистите считат реформите на Лутер за недостатъчни, а [[Англиканска църква|Англиканската църква]] не следва дори тях изцяло, заемайки междинна позиция между [[Римокатолицизъм|Римокатолицизма]] и [[Лутеранство]]то. Това в очите на последователите на Калвинизма представлява скрита и подмолна рекатолизация. Католическата съпруга на [[Чарлз I]] допълнително подсилва тези техни подозрения, а разпускането на Парламента и облагането на поданиците с нови данъци еднолично от краля окончателно убеждава пуританите, че кралската власт обединява в себе си политическото потисничество и религиозното потисничество (в ролята на монарха на глава на [[Англиканска църква|Англиканската църква]]), тласкайки ги в антимонархическия лагер в [[Английска революция|Английската революция]].
-Най-напред пуританите се надяват на кралската институция и затова подкрепят [[Елизабет I]] в нейните църковни реформи. Разочаровани от нейната непоследователност обаче, започват все по-остро да критикуват англиканската църква и епископата. Тази критика обективно рефлектира в монарха, като глава на църквата в Англия. Кралица Елизабет не одобрява пуританите, нарича ги „потенциални бунтовници“ и дори предприема репресии спрямо тях. Само след две-три десетилетия се обособява като самостоятелно пуританско религиозно движение, което става все по-популярно и обхваща различни слоеве на обществото, дори се появяват две течения - презвитериани и индепенденти. През [[70-те]] години на 16 век пуританите насочват дейността си към реформация в духа на [[презвитерианство]]то, възприето в [[Шотландия]], като отхвърлят формата на провеждане на [[литургия]]та и организацията на презвитерианската църква. Презвитерианите са по-умерени пуритани, които се обявяват за по-непосредствена връзка на вярващите с бога и срещу духовенството. Те настояват във всяка община да има духовен водач ([[презвитер]]) и проповедник, които да бъдат избирани от самите вярващи и те да отговарят за църковните дела в кралството.
+Терминът е производен от латинското „''purus''“ и по-точно от английските думи „''purе''“ (чист) и ''„to purify“'' (пречиствам) които изразяват основната цел на движението: „чиста“ църква, освободена от помпозните атрибути. Пуританите настояват за премахване на идолите, цветните стъкла и хоровото пеене в църквите, препоръчват свободната устна [[проповед]] и за независимост на отделните църковни общини. Те осъждат веселбите, песните и танците, изобщо всичко, което е проява на лукс и жизнерадост. Те водят целомъдрен живот, обличат се скромно в дрехи от тъмно сукно и се отнасят негативно към разкоша и нравите в кралския двор, аристокрацията и висшето духовенство.
+Най-напред пуританите се надяват на кралската институция и затова подкрепят [[Елизабет I]] в нейните църковни реформи. Разочаровани от нейната непоследователност обаче, започват все по-остро да критикуват англиканската църква и епископата. Тази критика обективно рефлектира в монарха, като глава на църквата в Англия. Кралица Елизабет не одобрява пуританите, нарича ги „потенциални бунтовници“ и дори предприема репресии спрямо тях. Само след две-три десетилетия се обособява като самостоятелно пуританско религиозно движение, което става все по-популярно и обхваща различни слоеве на обществото, дори се появяват две течения – презвитериани и индепенденти. През [[70-те]] години на 16 век пуританите насочват дейността си към реформация в духа на [[презвитерианство]]то, възприето в [[Шотландия]], като отхвърлят формата на провеждане на [[литургия]]та и организацията на презвитерианската църква. Презвитерианите са по-умерени пуритани, които се обявяват за по-непосредствена връзка на вярващите с бога и срещу духовенството. Те настояват във всяка община да има духовен водач ([[презвитер]]) и проповедник, които да бъдат избирани от самите вярващи и те да отговарят за църковните дела в кралството.
 Индепендентите са по-крайното течение в пуританството. Те отдават по-голямо значение на проповедта, а не на тайнствата като причастие и кръщение. Те също са против съществуването на църковна организация и за пълна независимост на отделните църковни общини, като презвитерите трябва да се избират само за година. Всеки вярващ според тях има право на проповед, ако има вдъхновение и подходящ повод<ref name = Pantev/>.
-Към края на 16 век пуританството започва да играе все по-важна роля и се превръща в изразител на недоволството от политиката на кралицата. След смъртта на Елизабет през [[1603]] г., крал и на Англия става шотландският [[крал]] [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]], който слага начало на династията на [[Стюарти]]те. Той прави опит да наложи в англиканската църква презвитерианския модел, като налага така наречената ''[[Библия на крал Джеймс]]''. По това време пуританите обаче почитат най-вече ''[[Женевска библия|Женевската библия]]'', която е антимонархическа. Докато при Джеймс към пуританите се проявява известна толерантност, последвалият го на престола [[Чарлс I]] започва преследвания срещу тях. В крайна сметка пуританството става идеологическа основа на [[Английска революция|Английската революция]] и играе основна роля за разцеплението между [[Парламент]]а и краля. Следват години на гражданска война, през които пуританите са на страната на военния режим, оглавяван от [[Оливър Кромуел]], самият той индепендент. След [[Реставрация (Англия)|реставрацията на монархията]] през 1660 г. повечето от свещениците-пуритани са изгонени от [[Църква на Англия|Църквата на Англия]] и за няколко десетилетия пуританството се разцепва на различни течения, които вече се наричат дисентери {{lang-en|Dissenters}} или нон-конформисти.
+Към края на 16 век пуританството започва да играе все по-важна роля и се превръща в изразител на недоволството от политиката на кралицата. След смъртта на Елизабет през [[1603]] г., крал и на Англия става шотландският [[крал]] [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]], който слага начало на династията на [[Стюарти]]те. Той прави опит да наложи в англиканската църква презвитерианския модел, като налага така наречената ''[[Библия на крал Джеймс]]''. По това време пуританите обаче почитат най-вече ''[[Женевска библия|Женевската библия]]'', която е антимонархическа. Докато при Джеймс към пуританите се проявява известна толерантност, последвалият го на престола [[Чарлс I]] започва преследвания срещу тях. В крайна сметка пуританството става идеологическа основа на [[Английска революция|Английската революция]] и играе основна роля за разцеплението между [[Парламент]]а и краля. Следват години на гражданска война, през които пуританите са на страната на военния режим, оглавяван от [[Оливър Кромуел]], самият той индепендент. След [[Реставрация (Англия)|реставрацията на монархията]] през 1660 г. повечето от свещениците-пуритани са изгонени от [[Църква на Англия|Църквата на Англия]] и за няколко десетилетия пуританството се разцепва на различни течения, които вече се наричат дисиденти ({{lang-en|Dissenters}}) или неконформисти (''Non-conformists'').
-Вследствие на гоненията в Англия много пуритани са принудени да емигрират и да се преселят в континентална Европа, а също и в Северна Америка. Така пуританите са в основата на създаването на САЩ, тъй като именно със заселването на около 2000 английски пуритани през [[1629]] – [[1630]] г. фактически започва английската колонизация на Северна Америка. До [[1640]] г. в [[Америка]] се установяват още 16 000 [[пуритани]] бежанци и преселници от [[Англия]].
+Вследствие на гоненията в Англия много пуритани са принудени да емигрират и да се преселят в континентална Европа, а също и в Северна Америка. Така пуританите са в основата на създаването на САЩ<ref>http://chalcedon.org/resources/articles/john-calvin-the-puritan-founders-of-new-england</ref>, тъй като именно със заселването на около 2000 английски пуритани през [[1629]] – [[1630]] г. фактически започва английската колонизация на Северна Америка.<ref>http://public.wsu.edu/~campbelld/amlit/calvin.htm</ref> До [[1640]] г. в [[Америка]] се установяват още 16 000 [[пуритани]] бежанци и преселници от [[Англия]].
 == Пуританска доктрина ==