Петър и Боян

България при Цар Самуил

Петър и Боян са български боляри от края на Х век в североизточните български земи засвидетелствани в Annales seu cronicae incliti Regni Poloniae на Ян Длугош където той пише за успехите им над Византия: "Двама български военачалници — Петър и Боян, започнали война срещу гърците и като спечелили няколко победи, дотолкова притеснили Kонстантиновата държава, че нейната сила за дълго била разстроена и намалена".

След тежкият удар върху българската държава нанесен от руският княз Светослав в 971 г. византийците временно овладяват Преслав, но само 5 години по-късно началото на 976 г., когато умира византийският император Йоан Цимисхий. Възползвайки се от сътресенията във Византия, предизвикани от бунта на управителя на Месопотамия - Варда Склир, против младия ощи император Василий II, българите започват настъпление в балканските провинции на империята.
След кончината на Цимисхий, населението на североизточна България се вдига на въстание и отхвърля византийската власт. Бунтът е воден от местни аристократи Петър и Боян , които са връзката на комитопулите с останалите български земи. В хода на бунта византийските управители са изгонени, а хората признават властта на комитопулите братята Мойсей, Давид, Арон и Самуил, които тогава съвместно управляват България.
Така след 976 г. североизточна България заедно с отвъддунавските области е освободена от Петър и Боян и е под скиптъра на цар Самуил.
"Записките на Готския топарх" от 1003 г. описание на събития от византийският началник на областта Готия в Северното Причерноморие, между Крим и днешна Одеса, който след като споделя, “че поради справедливостта и законността, която българите най-много почитали, народите се присъединявали доброволно към тях” също пише за българската армия преминала Дунав и настъпила във владяната от византийците част на Отвъддунавска причерноморска България, макар Петър и Боян да не са изрично споменати.