Монтекасино (абатство): Разлика между версии
форматиране: 3x число+г., 2x А|А, 2x тире, 6 интервала, запетая, кавички, нов ред, точка (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Сграда |
{{Сграда |
||
| име = Абатство Монте Касино |
| име = Абатство Монте Касино |
||
| местно име = Abbazia di Montecassino |
| местно име = Abbazia di Montecassino |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
== История == |
== История == |
||
Абатството е основано през [[529]] г. от Свети [[Бенедикт Нурсийски]] (на когото е наречен |
Абатството е основано през [[529]] г. от Свети [[Бенедикт Нурсийски]] (на когото е наречен [[Бенедиктински орден|Бенедиктинският орден]]) на мястото на римската крепост Municipium Casium, чиито останки лежат в манастирската [[крипта]]. |
||
Свети Бенедикт остава в абатството до смъртта си през 547 г. В Монте Касино около 540 г. той написва своя монашески устав [[Правила на Свети Бенедикт|Regula Benedicti]], който става основополагащ документ на западното монашество. |
Свети Бенедикт остава в абатството до смъртта си през 547 г. В Монте Касино около 540 г. той написва своя монашески устав [[Правила на Свети Бенедикт|Regula Benedicti]], който става основополагащ документ на западното монашество. |
||
През 542 г. Бенедикт Нурсийски е посетен в манастира от [[Тотила]], крал на [[остготи]]те. През 580 г. при нашествието на [[ |
През 542 г. Бенедикт Нурсийски е посетен в манастира от [[Тотила]], крал на [[остготи]]те. През 580 г. при нашествието на [[лангобарди]]те манастирът е опустошен, а монасите намират спасение в [[Рим]]. Манастирът е възстановен в началото на VIII век. През VIII век в манастира е монах [[Павел Дякон]] (Paulus Diaconus), известен [[теолог]] и [[историк]] на [[лангобарди]]те. |
||
След разцвета на Монте Касино по време на [[Каролингски Ренесанс|Каролингския Ренесанс]], той отново е опустошен от [[ |
След разцвета на Монте Касино по време на [[Каролингски Ренесанс|Каролингския Ренесанс]], той отново е опустошен от [[сарацини]]те през 883 г. Впоследствие манастирът многократно е опустошаван и опожаряван по време на различни нашествия. През X век манастирът е завзет от [[нормани]]те, а през 1230 г. монасите са прогонени от император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]]. |
||
През ХІV век абатството преживява нов разцвет. Монте Касино става собственик на една от най-големите в Западна Европа библиотеки с антична и раннохристиянска литература, към манастира са създадени [[скрипторий]] и училище. Известно време в Монте Касино работи [[Тома Аквински]]. Тима абати на Монте Касино впоследствие стават римски папи |
През ХІV век абатството преживява нов разцвет. Монте Касино става собственик на една от най-големите в Западна Европа библиотеки с антична и раннохристиянска литература, към манастира са създадени [[скрипторий]] и училище. Известно време в Монте Касино работи [[Тома Аквински]]. Тима абати на Монте Касино впоследствие стават римски папи – [[Стефан X (папа)|Стефан IX]], [[Виктор III]] и [[Лъв X]]. Абатството притежава големи поземлени владения и активно поддържа [[папство]]то в неговата политика за установяване на господство в Европа. |
||
По време на [[Втората световна война]] в района на абатството се води една от най-ожесточените битки между нацистките и съюзническите войски. От януари до май 1944 г. тук се водят непрекъснати сражения от италианските войски и англо |
По време на [[Втората световна война]] в района на абатството се води една от най-ожесточените битки между нацистките и съюзническите войски. От януари до май 1944 г. тук се водят непрекъснати сражения от италианските войски и англо-американските войски срещу германските войски. Загиват повече от 20000 войници и офицери от италианската армия и съюзническите войски. На 20 януари 1944 г. започват първите сражения в които италиански войски атакуват германски части, а след месец тук идват и агло-мериканците. На 15 февруари 1944 г. по време на въздушни бомбардировки от британската авиация абатството е превърнато в руини. Намиращите се в него културни ценности обаче се предварително евакуирани във [[Ватикан]]а. На 17 май 1944 г. италианската армия обединена в Италиански освободителен корпус командван от [[генерал]][[Умберто Утили]] с мотопехотната дивизия "Леняно" и паршутната дивизия „Нембо“ пробива германската отбрана в сраженията при [[Филотрано]] което позволява на останалите италиански и англо-американски войски да пробият германската линия на отбрана цялостно и на 4 юни 1944 г. да освободят италианската столица [[Рим]] от германска окупация, въпреки че боевете за [[Филотрано]] между италианските и германските части продължава до юли 1944 г. |
||
Абатството е възстановено изцяло след края на войната от италианското правителство и отново осветено през 1964 г. Днес Монте Касино е действащ бенедиктински манастир със статут на териториално абатство, подчинено на [[Светият престол|Светия Престол]]. |
Абатството е възстановено изцяло след края на войната от италианското правителство и отново осветено през 1964 г. Днес Монте Касино е действащ бенедиктински манастир със статут на териториално абатство, подчинено на [[Светият престол|Светия Престол]]. |
||
== Литература == |
== Литература == |
||
* Giovanni Carbonara, ''Iussu Desiderii. Montecassino e l'architettura campano-abruzzese nell'undicesimo secolo'', Roma, Università degli studi |
* Giovanni Carbonara, ''Iussu Desiderii. Montecassino e l'architettura campano-abruzzese nell'undicesimo secolo'', Roma, Università degli studi – Istituto di fondamenti dell'architettura, 1979. |
||
* Mariano Dell'Omo, ''Montecassino. Un'abbazia nella storia'', Montecassino, Biblioteca della Miscellanea Cassinese 6, 1999. |
* Mariano Dell'Omo, ''Montecassino. Un'abbazia nella storia'', Montecassino, Biblioteca della Miscellanea Cassinese 6, 1999. |
||
* Mariano Dell'Omo, ''Storia del monachesimo occidentale dal medioevo all'età contemporanea. Il carisma di san Benedetto tra VI e XX secolo'', Jaca Book, Milano, 2011. |
* Mariano Dell'Omo, ''Storia del monachesimo occidentale dal medioevo all'età contemporanea. Il carisma di san Benedetto tra VI e XX secolo'', Jaca Book, Milano, 2011. |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
{{Commonscat|Monte Cassino Abbey}} |
{{Commonscat|Monte Cassino Abbey}} |
Версия от 13:16, 25 август 2016
Абатство Монте Касино Abbazia di Montecassino | |
Вид | католическо абатство |
---|---|
Местоположение | Касино, Италия |
Изграждане | 529 г. |
Площ | 5 km² |
Абатство Монте Касино в Общомедия |
„Монте Касино“ (Шаблон:Lang-it или Monte Cassino) е католическо бенедиктинско абатство в Италия, един най-значителните духовни центрове през Средновековието.
Намира се на скалистия хълм Монте Касино, висок 516 м, западно от селището Касино в регион Лацио, Централна Италия.
История
Абатството е основано през 529 г. от Свети Бенедикт Нурсийски (на когото е наречен Бенедиктинският орден) на мястото на римската крепост Municipium Casium, чиито останки лежат в манастирската крипта.
Свети Бенедикт остава в абатството до смъртта си през 547 г. В Монте Касино около 540 г. той написва своя монашески устав Regula Benedicti, който става основополагащ документ на западното монашество.
През 542 г. Бенедикт Нурсийски е посетен в манастира от Тотила, крал на остготите. През 580 г. при нашествието на лангобардите манастирът е опустошен, а монасите намират спасение в Рим. Манастирът е възстановен в началото на VIII век. През VIII век в манастира е монах Павел Дякон (Paulus Diaconus), известен теолог и историк на лангобардите.
След разцвета на Монте Касино по време на Каролингския Ренесанс, той отново е опустошен от сарацините през 883 г. Впоследствие манастирът многократно е опустошаван и опожаряван по време на различни нашествия. През X век манастирът е завзет от норманите, а през 1230 г. монасите са прогонени от император Фридрих II.
През ХІV век абатството преживява нов разцвет. Монте Касино става собственик на една от най-големите в Западна Европа библиотеки с антична и раннохристиянска литература, към манастира са създадени скрипторий и училище. Известно време в Монте Касино работи Тома Аквински. Тима абати на Монте Касино впоследствие стават римски папи – Стефан IX, Виктор III и Лъв X. Абатството притежава големи поземлени владения и активно поддържа папството в неговата политика за установяване на господство в Европа.
По време на Втората световна война в района на абатството се води една от най-ожесточените битки между нацистките и съюзническите войски. От януари до май 1944 г. тук се водят непрекъснати сражения от италианските войски и англо-американските войски срещу германските войски. Загиват повече от 20000 войници и офицери от италианската армия и съюзническите войски. На 20 януари 1944 г. започват първите сражения в които италиански войски атакуват германски части, а след месец тук идват и агло-мериканците. На 15 февруари 1944 г. по време на въздушни бомбардировки от британската авиация абатството е превърнато в руини. Намиращите се в него културни ценности обаче се предварително евакуирани във Ватикана. На 17 май 1944 г. италианската армия обединена в Италиански освободителен корпус командван от генералУмберто Утили с мотопехотната дивизия "Леняно" и паршутната дивизия „Нембо“ пробива германската отбрана в сраженията при Филотрано което позволява на останалите италиански и англо-американски войски да пробият германската линия на отбрана цялостно и на 4 юни 1944 г. да освободят италианската столица Рим от германска окупация, въпреки че боевете за Филотрано между италианските и германските части продължава до юли 1944 г.
Абатството е възстановено изцяло след края на войната от италианското правителство и отново осветено през 1964 г. Днес Монте Касино е действащ бенедиктински манастир със статут на териториално абатство, подчинено на Светия Престол.
Литература
- Giovanni Carbonara, Iussu Desiderii. Montecassino e l'architettura campano-abruzzese nell'undicesimo secolo, Roma, Università degli studi – Istituto di fondamenti dell'architettura, 1979.
- Mariano Dell'Omo, Montecassino. Un'abbazia nella storia, Montecassino, Biblioteca della Miscellanea Cassinese 6, 1999.
- Mariano Dell'Omo, Storia del monachesimo occidentale dal medioevo all'età contemporanea. Il carisma di san Benedetto tra VI e XX secolo, Jaca Book, Milano, 2011.