Старобългарско укрепено селище при Балчик: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 03:26, 26 август 2016

Укрепителен вал и следи от структури на Старобългарското селище съществувало от VII до XI в. при Балчик

Старобългарското укрепено селище северно от авиобаза Балчик ^[1] е основано през VІІ в. и е съществувало слред покръстването на България до падането ѝ под Византийско владичество. Селището заема площ около 1800 хектара в ивица на брега дълга към 12 км и широка до 3 км. Открито е в 1967 г. на високия добруджански бряг над град Балчик. Понастоящем обектът е силно обезличен и на голяма част от археологическата територия са направени голф клубове, хотели и частни сгради, а друга е обработвана като селскостопанска земя.

Характеристики

Обектът е обширно селище укрепено с валове.^[2] При него е открит голям грънчарски производствен център ^[3]и се проучват два некропола^[4]^[5], единият -Ритуалния прабългарски езически некропол при Балчик^[6] изследван от археолозите в района на военното летище Балчик е най-старият старобългарски некропол в днешните граници на Бълтария и другият Старобългарския некропол в местността Ковънлъка^[3] върху стара тракийска могила, почти обезличена, той съдържа и славянски погребения, има и една група християнски гробове, открит е на 3 км северозападно от балчишкото село Топола и на 8 км от Каварна е най-големият наш биритуален некропол, който се свързва с прабългарите от времето на заселването им до шейсетте години на 9-и век.

Обектът се датира ^[7] по намерените висококачествена старобългарска керамика, медальони, токи и апликации с полусферични украси със свободни гвоздейчета и др. предмети, анализ на погребенията и откритите сребърни рантовизантийски монети от времето на Тервел сред които и „милиарензия” синхронна със събитията когато византийски император Анастасий II дал за българската войска 50 кентинария злато (т. е. Тервел да подпомгне имтератора в спора за византийския престол за огромната сума от 360 000 златни монети). за да има подкрепата на българите след победоносните им походи към Цариград (първия с които Тервел възкачва за император на Византия Юстиниян II в 705 г., и българският владетел е коронован за кесар (цар), вторият в 716 г. при който българите разбиват византийците при Тутхон (Анхиало) в 708 г. и третият с който свалят обсадата на Констонтшнопол, унищожават нахлулите да завладяват Европа войски на Арабския халифат в 716 г. и така спират ислямскато нашествие на континента, заради което Тервел става светец на източно-православната и римо-католическата християнски църкви почитан като благоверен бълтарснки цар Св. Тривелий).

Българите в селището не са номади, а уседнало земеделско население. Което потвърждава и един косер за лозя, открит в некропола. Занимавали са се и с риболов, което нсочат намерените различни кости на риби. Керамиката им също доказва, че прабългарите не са номади, че идват тук с установени традиции в керамичното производство. Били са добри скотовъдци и много състоятелни хора това виждаме в скъпите жертвени животни от некрополите. открити са кости на много животни, големи, едри животни - волове, крави, телета, овце, кози. Например в един троен гроб на мъж, жена и дете, в жертва са принесени две крави, две агнета и едно теле. Това не е по джоба на бедни чергари и прости номади, защото за да се отгледа една крава и да се заколи по време на погребението е скъп лукс, дори за възможностите в нашите времена, а там са жертвати 6 домашни жшвотни.^[8] Дали името Ковънлък има общ произход с името Холъвник на средновековната българска крепост на отвъдния дунавски бряг срещу Никопол (в чиято пък крепост са изрязани на каменните блокове примитивни рисунки на конник и елен, познати ни от крепостните стени на Плиска, Преслав и Мурфатлар) не може да се каже със сигурност, но тюркското Ковънлък (пчелин, тръвнище, кошерище) за местността на този значителен първобългарски център може да обясни името което от османското завоевание носи наследника му - град Балчик, от тюркската дума bal - пчелен мед т.е. "Меденият град", каквото хипотеза изказва унгарският тюрколог Тамаш Секереш.

На морския бряг при от нос Иканталък (тур. развалини) чак до нос Щит под античната крепост Афродизион морето разкрива в залива многобройни фрагменти от керамика, фосилизирани кости, монети и др. извлечени от вълните от горните слоеве на земната маса на мекия бряг, което показва интензивно обитаване на мястото в продължение на столетия.

След покръстването, както и в цяла България от р. Тиса до Бяло море, землените укрепления са изоставени, първенство добиват каменните градове и постепенно животът от селището се концентрира в чертите на поселението сред каменните стени на Карвуна в късноантичния Дионисопол (дн. кв. Хоризант на гр. Балчик) за което свидетелства откритата там в 2016 г. високостойностна златна монета на император Никифор II Фока (963-969)^[9], след разорителното нашествие на киевския княз Светослав и византийското завоевание и особено след подавянето на бунта на българина от Албания и управител на Добруджа Нестор в 1074 г. ^[10] от Константинополската власт населението се събира в българските селища на дн. хълмове „Ехото” (Джени баир) и „Магнолия” (Сусам баир)^[11], докато след възстановяване на българската държава в 1185 г. от Асен и Петър градът е освободен.

Вижте също

Източници, литература и външни връзки

[1] БАН, История на България в 14 тома, стр. 184, т. 2 С 1981

[2] Станчо Ваклинов,, стр.102, Формиране на старобългарската култура VI-XI век, С 1977

[:0-3] а ^б Намериха уникелна византийскамонета край Топола, НДТ, Добрич, България 07.10.2010

[4] Валери Григоров, Ориентация на гробовете в старобългарските двуобредни некрополи на долен Дунав, сп. Археология 2006 бр.1-4 стр.46-47 НИАМ-БАН

[5] Валери Григоров, Старобългарски езически погребения с монети, Приноси към българската археология, V 2009, ij, 115-122, НИАМ-БАН

[6] Прабългарски некропол край Балчик, Официален сайт НИАМ-БАН 15.02.2006

[7] БТА 6 октомври 2010, Сребърната византийска монета от началото на осми век е намерена при разкопки на некропола при прабългарското селище край каварненското село Топола, проф. Людмила Дончева от Археологическия институт и музей към БАН

[8] Проф. Людмила Дончева: Езическият прабългарски ритуален некропол край Балчик е най-раненият, 9 Август 2008, Фокус

[9] Откриха златна монета от началото на Х век при разкопки на крепостта "Хоризонт" в Балчик, Дарикнюз, 01.08.2016

[10] Пламен Павлов, Бунтът на „граничаря” Нестор, Бунтари и авантюристи в средновековна България. Велико Търново, 2000.,

[11] Балчик - землено укрепление на хълма "Джени баир"

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Файл:Прабългарско селище при Балчик.jpg|мини|360x360пкс|Укрепителен вал и следи от структури на [[Прабългари|Старобългарското]] селище съществувало от  VII до  XI в. при [[Балчик]]]]
-'''Старобългарското селище при Балчик''' <ref>БАН, История на България в 14 тома, стр. 184, т. 2 С 1981</ref> е основано през [[7 век|VІІ]] в. и е съществувало слред [[Покръстване на България|покръстването на България]] до падането ѝ под [[Византийско владичество над българските земи|Византийско владичество]]. Селището заема площ около 1800 хектара в ивица на брега дълга към 12 км и широка до 3 км. Открито е в [[1967|1967 г.]] на високия добруджански бряг над град [[Балчик]]. Понастоящем обектът е силно обезличен и на голяма част от археологическата територия са направени голф клубове, хотели и частни сгради, а друга е обработвана като селскостопанска земя.
+'''Старобългарското укрепено селище северно от авиобаза Балчик''' <ref>БАН, История на България в 14 тома, стр. 184, т. 2 С 1981</ref> е основано през [[7 век|VІІ]] в. и е съществувало слред [[Покръстване на България|покръстването на България]] до падането ѝ под [[Византийско владичество над българските земи|Византийско владичество]]. Селището заема площ около 1800 хектара в ивица на брега дълга към 12 км и широка до 3 км. Открито е в [[1967|1967 г.]] на високия добруджански бряг над град [[Балчик]]. Понастоящем обектът е силно обезличен и на голяма част от археологическата територия са направени голф клубове, хотели и частни сгради, а друга е обработвана като селскостопанска земя.
 == Характеристики ==