Средновековно българско укрепено селище на хълмовете Ехото и Магнолия в Балчик: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mpb eu (беседа | приноси)
Нова страница: „'''Средновековното българско укрепено селище на хълмовете ''"Ехото"'' и ''"Магнолия"'' в Бал...“
(Няма разлика)

Версия от 04:10, 26 август 2016

Средновековното българско укрепено селище на хълмовете "Ехото" и "Магнолия" в Балчик е едно от трите старобългарски селища наред със Старобългарското укрепено селище северно от авиобаза Балчик и Голямата крепост в дн. кв. "Хоризонт" на града, които, подобно по-късната столица Велико Търново, съществуват в средновековната "агломерация" идентифицирана от повечето изследователи като Карвуна.

Характеристики

Селището е разположено естествено и допълнително укрепено върху платата на билата на два от петте извисяващи се в града група отделни балчишки хълма. Основната част е на високия 126 м, най-висок от всички, и най-голям от тях - хълм "Ехото" (Джени баир) и обхваща 36 дка, другата е на отсрещния хълм "Магнолия" (Сусам баир) е 23 дка.

История

Доколко Селището на двата хълма може да бъде свързано с летописните сведения от Апокрифния български летопис, е трудно да се установи, но летописецът там в ранното средновековие е записал:

"И населих земята Карвунска, наречена българска; беше опустяла от елини за 130 години. И населих я с множество люде от Дунава до морето, и поставих им цар из тях: името му беше цар Слав. И този цар, прочее, насели села и градове. Няколко време тези люде бяха езичници. И този цар сътвори сто могили в земята българска. Тогава му дадоха име “стомогилен цар”. В тези години имаше обилие от всичко. И имаше сто могили в неговото царство. И той беше първият цар в българската земя"

Укрепеното със землен вал селище, подобпо на Онгъла, Плиска, старобългарските защитни линии в Бесарабия, Добруджа, Тракия, съседното старобългарско селище северно от военно летище Балчик и пр., е съществувало от времето на Първото българско царство, когато поради трудностите с отбраната и комуникациите на обширната стара крепост, разположена в равнината на високия добруджански бряг далеч от пристанището и без на обзор към морето, българите строят цитадела на двата естествено укрепени и във визуална връзка с пристанището, старата крепост и с широкия хоризонт крайморски хълма. Възможно след унищожителното нашествие на Светослав I в България завладял България в 969 г. или след бунта на българина Нестор в 1074 г. тук по своя воля или по принуда от властта се събира голяма част от българското население и на хълмовете цъфти оживен и добре осигурен живот, видно отритите големи количества първокласна, включително вносна, богата битова керамика, монети и пр. Селището е унищожено след разгрома на похода на Владислав ІІІ Варненчек през 1444 г. от турците и мястото напълно запустява, днес то е опасно и недостъпно.

Археологически изследвания

Kачалото на проучванията на хълма Eхото („Дженни Баир”) е поставено през 1957 г. с теренни обхождания, които категорично доказват наличие на средновековно селище върху хълма, през 1978 г. започват мащабни разкопки. От този първи археологически сезон, в научния архив на ИМ Балчик е съхранен полевия дневник, в който се описват десетки жилища с разнообразни конструкции, стопански помещения и ями с богат инвентар. Разкопките продължават през 1981 и 1986 г. За последен път те са възобновявани през 2003 г., но в много скромен мащаб и имат характер по-скоро на сондажи, целящи да изяснят определени въпроси свързани с хронологията на обитаване.

През 1957 г. е открит укрепения землен вал на селището. В хода на проучванията след 1978 г. се разкриват десетки жилища и стопански помещения, ями за съхранение на зърнени храни, част от землено укрепление с вал и ров, църква и некропол. В Археологически музей – Варна се съхраняват находки от теренните обхождания. 3. Въз основа на стратиграфски и нумизматични данни, селището се датира в периода от ХІ до средата на ХV в. �В много от жилищата са открити представителни находки, които дадоха основание на няна историците да отъждествят „Дженни Баир” с познатия от писмените извори средновековен град Карвуна – административен център на Карвунската хора през ХІ– ХІV в.4 Само в едно от разкритите през 1978 г. жилища са открити 34 цели съда заедно с две монети на Йоан ІІ Комнин (1118–1143)5. Подобен богат инвентар произхожда и от помещенията, които са проучвани през 1986 г. Поради недостиг на средства разкопките на селището са прекратени, а след смъртта на проучвателя му Марин Димитров, голяма част от документацията е изгубена. Липсата на своевременна научна публикация постепенно превръща „Дженни Баир” в поредната археологическа митологема. Днес във фонда на Балчишкия музей се намират стотици находки, но за повечето от тях няма конкретни данни за местонамирането им и за съпътстващия ги археологически контекст. Въпреки това, много от паметниците, са достатъчно представителни и информативни за да се публикуват като колекция.

Източници, литература и външни връзки

  • Димитров, М. Проучвания върху хълма „Дженни баир” в Балчик., Археологически открития и разкопки през 1986 г. София, 1987, с. 197–198; *Димитров, М. Приноси към историята на град Балчик. – Сборник Добруджа, 5, 1988, с. 78–82;
  • Димитров, М. Укрепленията на Дионисополис – Карвуна. Балчик. Древност и съвремие (ред. И. Божилов, М. Димитров). Балчик, 1990, с. 41–42;
  • Дончева-Петкова, Л. и колектив. Разкопки на хълма „Дженни баир” Археологически открития и разкопки през 2003 г. София, 2004, с. 186.
  • Мария Манолова, Вносна керамика от селището върху хълма „Дженни Баир” в гр. Балчик, 412, 413, 420 Добруджа (30) 2015
  • Божилов, Ив. Карвуна – твърдина на средновековна България. Балчик. Древност и съвремие (ред. И. Божилов, М. Димитров). Балчик, 1990, с. 16–18.
  • Кузев, Ал. Каварна и Карвуна. Български средновековни градове и крепости, 1. Градове и крепости по Дунав и Черно море (съставители и ред. В. Гюзелев, Ал. Кузев). Варна, 1981, с. 283–284;