Разорението на тракийските българи през 1913 година

Етнографска карта на Одринския вилает към 1912 г. на Любомир Милетич

„Разорението на тракийските българи през 1913 г.“ е книга, издадена от Любомир Милетич през 1918 г., която описва масовото изтребление и прогонване, на които са подложени българите в Източна Тракия и Източните Родопи. Авторът анкетира стотици бежанци от тези места, след което подробно излага насилията и жестокостите, на които са били подложени те от страна на османската армия и башибозук.

(превод от английската страница)

Разорението на тракийските българи през 1913 е геноцит и етническо прочистване на българското население в южната част на областта Тракия по време и скоро след Междусъюзническата война. Извършвано от Османската армия и турски башибузук, засегнатите области включват Източна Тракия и Източните Родопи (днес в Одрин, Kırklareli и Текирдаг провинциите в Турция, Западна Тракия в Гърция, както и югоизточната част на Българска Тракия). Тези събития са описани от български академик Любомир Милетич през 1918 година, а също и от Фондация Карнеги за международен мир в доклада си от 1914 за балканските войни. [1]Етническото прочистване е било насочено против 300 000 българи. [4] Убитите тракийски българи се оценяват да са 50 000-60 000, което е 20 % от българското население в Тракия, останалите християнски българи са прогонени. [2]

Когато военните действия между Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния срещу България са в пълен ход, Османската империя се възползваха от ситуацията, за да възстанови някои от неговите бивши владения в Тракия, включително Одрин. В началото на юли 1913 османските сили пресичат българската граница от линията Мидия – Енос, уреден от Договора на Лондон през май 1913. Защото българските войски са били разпределени на фронта със Сърбия и Гърция, османските армии преминават на север и запад без тежки битки. По този начин реокупираните територии са били дадени обратно към Османската империя от Договора на Константинопол, подписана на 16 септември. Въпреки това масовото изтребление и етническо прочистване продължават в областите, възвърнати от османците, дори и след тази дата. Скоро след края на военните действия Милетич интервюира стотици бежанци от тези области, сам пътувал в местата, където тези трагични събития се случват и систематично и детайлно описва жестокостите. Цялата общност на тракийските българи е унищожена.

Снимки

В книгата Любомир Милетич е документирал и общо 65 снимки на градовете, бежанците, войводите в съответните райони.

• 
  № 2. Пострадали от с. Булгаркьой
• 
  № 4. Марин Вълков от с. Чаталъ (Мала Азия), бежанец
• 
  № 5. Малоазийски българи от с. Чаталъ (Мала Азия) (Лапсенска кааза)
• 
  № 31. Войвода Димитър Маджаров пред останките на двама другари, загинали в сражението при Фере
• 
  № 42. Разрушения град Фере
• 
  № 58. Останки на захвърлени пеленачета в Армаганската долина

Вижте също

• Тракийски въпрос
• Българи в Източна Тракия
• Балканска война
• Междусъюзническа война
• Македоно-одринско опълчение
• Съюз на тракийските дружества в България

Външни препратки

• Онлайн публикация на „Разорението на тракийските българи през 1913 година“, Българска академия на науките, София, Държавна печатница, 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб „Тракия“ - София, 1989 г., София.
• Черничево: Вратата на мълчанието - разказ за разорението на село Черничево през 1913 г.
• Само снимките от книгата
• БНТ - Памет Българска, разговор със Стоян Райчевски и Марин Делчев, 27 март 2010

• КАМПАНИЯТА ЗА ПРИЗНАВАНЕ ГЕНОЦИДА НАД БЪЛГАРИТЕ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ