Ционизъм: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Няма източници за отделните твърдения
Ред 4: Ред 4:


== История ==
== История ==
{{без източници}}

Основан формално през [[1897]] от австрийския журналист [[Теодор Херцел]], ционизмът заема различни позиции в началните си години за това къде трябва да бъде създадена родината на евреите. От [[1917]] ционизмът се концентрира върху създаването на еврейска национална родина или държава в [[Палестина]], където преди време се е намирало древното царство [[Израел]]. На [[2 ноември]] [[1917]] г. британският външен министър издава [[Декларация на Балфур|Декларацията на Балфур]], която подкрепя [[идея]]та за еврейско заселване в [[територия]]та на [[Палестина]], като част от британския [[мандат]] в Палестина след [[Първата световна война]].
Основан формално през [[1897]] от австрийския журналист [[Теодор Херцел]], ционизмът заема различни позиции в началните си години за това къде трябва да бъде създадена родината на евреите. От [[1917]] ционизмът се концентрира върху създаването на еврейска национална родина или държава в [[Палестина]], където преди време се е намирало древното царство [[Израел]]. На [[2 ноември]] [[1917]] г. британският външен министър издава [[Декларация на Балфур|Декларацията на Балфур]], която подкрепя [[идея]]та за еврейско заселване в [[територия]]та на [[Палестина]], като част от британския [[мандат]] в Палестина след [[Първата световна война]].


Ред 14: Ред 14:


== ООН по въпроса за ционизма ==
== ООН по въпроса за ционизма ==
{{без източници}}

В [[1975]] г. Общото събрание на [[Организация на обединените нации|ООН]] гласува резолюция № [http://en.wikipedia.org/wiki/United_Nations_General_Assembly_Resolution_3379 3379] (предложена от 25 страни, между които Афганистан, Куба, Египет, Оман, Катар и др. и гласувана освен с тях с още 72 гласа "за" - между които СССР, България, всички страни от социалистическия лагер, Либия, Китай, Албания, Катар, Оман и др., 35 "против" - между които западноевропейските страни, Австралия, САЩ, и др, 32 "въздържал се" - между които Япония, Чили, Перу, Сингапур и др.), която осъжда ционизма като форма на [[расизъм]] и расова дискриминация.
В [[1975]] г. Общото събрание на [[Организация на обединените нации|ООН]] гласува резолюция № [http://en.wikipedia.org/wiki/United_Nations_General_Assembly_Resolution_3379 3379] (предложена от 25 страни, между които Афганистан, Куба, Египет, Оман, Катар и др. и гласувана освен с тях с още 72 гласа "за" - между които СССР, България, всички страни от социалистическия лагер, Либия, Китай, Албания, Катар, Оман и др., 35 "против" - между които западноевропейските страни, Австралия, САЩ, и др, 32 "въздържал се" - между които Япония, Чили, Перу, Сингапур и др.), която осъжда ционизма като форма на [[расизъм]] и расова дискриминация.


Ред 20: Ред 20:


==Ционизъм и финанси==
==Ционизъм и финанси==
{{без източници}}
Вторият ционистки конгрес (1899 г.) създава Юдейския колониален тръст (''Jewish Colonial Trust'') в [[Лондон]] като финансово тяло на Ционистката организация. Първоначалният капитал възлиза на £395 000, далеч от поставената цел от £8 000 000. Като дъщерно на този тръст дружество през 1902 г. движението на ционистите създава Англо-палестинската банка, чийто наследник днес е най-голямата банка в Държавата Израел – Банка Леуми. Англо-палестинската банка е била създадена с цел да подпомага изграждането на инфраструктура в Палестина и развитието на промишленост и търговия с надеждата това да стане бъдещата еврейска държава. Днес 60% от акциите на Банка Леуми се държат от израелски граждани, най-големият единичен акционер е израелската държава, а останалата част се разпределя основно между двама големи инвеститора.
Вторият ционистки конгрес (1899 г.) създава Юдейския колониален тръст (''Jewish Colonial Trust'') в [[Лондон]] като финансово тяло на Ционистката организация. Първоначалният капитал възлиза на £395 000, далеч от поставената цел от £8 000 000. Като дъщерно на този тръст дружество през 1902 г. движението на ционистите създава Англо-палестинската банка, чийто наследник днес е най-голямата банка в Държавата Израел – Банка Леуми. Англо-палестинската банка е била създадена с цел да подпомага изграждането на инфраструктура в Палестина и развитието на промишленост и търговия с надеждата това да стане бъдещата еврейска държава. Днес 60% от акциите на Банка Леуми се държат от израелски граждани, най-големият единичен акционер е израелската държава, а останалата част се разпределя основно между двама големи инвеститора.



Версия от 21:32, 5 септември 2016

Националното знаме на Израел, прието като символ на ционисткото движение през 90-те години на 19. век.

Ционизмът (от ивр.: ציונות — цийонут) е форма на национализъм на евреите и еврейската култура, поддържащ идеята за еврейска национална държава на територията, определяна като Земята на Израел.[1] Думата "ционизъм" произлиза от Цион, едно от древните имена на Йерусалим. Друга важна връзка за евреите с това име се прави и с Цар Давид. След като Цар Давид превзел крепостта Цион, намираща се на планината-хълм Цион, той я направил своя столица.

История

Основан формално през 1897 от австрийския журналист Теодор Херцел, ционизмът заема различни позиции в началните си години за това къде трябва да бъде създадена родината на евреите. От 1917 ционизмът се концентрира върху създаването на еврейска национална родина или държава в Палестина, където преди време се е намирало древното царство Израел. На 2 ноември 1917 г. британският външен министър издава Декларацията на Балфур, която подкрепя идеята за еврейско заселване в територията на Палестина, като част от британския мандат в Палестина след Първата световна война.

След 1948 ционизмът е движение, подкрепящо развитието и отбраната на държавата Израел и окуражаващо евреите да се заселят там.

В този смисъл ционизмът се изразява най-вече в опитите на Израел за утвърждаване на устоите на еврейския народ на територията на днешната държава Израел, което е съпътствано със сериозни стълкновения с палестинците и води до редица войни със съседите на Израел (понастоящем държавата има сключен мирен договор само с Египет (1978) и Йордания (1994) от арабските страни). Тези опити не бележат особен успех, което се утвърждава в изтеглянето на Израел от ивицата Газа под ръководството на Ариел Шарон през 2005 г. От своя страна палестинците водят въоръжена съпротива за освобождение на окупираните от Израел територии. Спечелилата изборите през 2006 г. в Палестина ислямистка групировка "Хамас" не признава правото на Израел да съществува.

Палестинците също са част от семитските народи. Въз основа на това някои от тях твърдят, че не може да бъдат обвинявани в антисемитизъм, след като и те самите са семити.

ООН по въпроса за ционизма

В 1975 г. Общото събрание на ООН гласува резолюция № 3379 (предложена от 25 страни, между които Афганистан, Куба, Египет, Оман, Катар и др. и гласувана освен с тях с още 72 гласа "за" - между които СССР, България, всички страни от социалистическия лагер, Либия, Китай, Албания, Катар, Оман и др., 35 "против" - между които западноевропейските страни, Австралия, САЩ, и др, 32 "въздържал се" - между които Япония, Чили, Перу, Сингапур и др.), която осъжда ционизма като форма на расизъм и расова дискриминация.

През 1991 г., след разпада на социалистическия лагер, Резолюция № 3379 е отменена с Резолюция № 4686 на ОС на ООН (предложена и гласувана "за" от 111 страни, между които Албания, България, СССР, всички бивши соц.страни, САЩ, всички страни-членки на ЕС; 25 гласа "против" - между които Афганистан, Иран, Ирак, Северна Корея, Судан, Сирия и др., 13 "въздържал се" - между които Ангола, Турция и др.; 11 - отсъстващи, между които Китай, Египет и др.)

Ционизъм и финанси

Вторият ционистки конгрес (1899 г.) създава Юдейския колониален тръст (Jewish Colonial Trust) в Лондон като финансово тяло на Ционистката организация. Първоначалният капитал възлиза на £395 000, далеч от поставената цел от £8 000 000. Като дъщерно на този тръст дружество през 1902 г. движението на ционистите създава Англо-палестинската банка, чийто наследник днес е най-голямата банка в Държавата Израел – Банка Леуми. Англо-палестинската банка е била създадена с цел да подпомага изграждането на инфраструктура в Палестина и развитието на промишленост и търговия с надеждата това да стане бъдещата еврейска държава. Днес 60% от акциите на Банка Леуми се държат от израелски граждани, най-големият единичен акционер е израелската държава, а останалата част се разпределя основно между двама големи инвеститора.

Вижте също

Бележки

  1. Motyl (2001), стр. 604.

Източници

На английски език

  • Motyl, A.J. (Ed.). (2001). Encyclopedia of Nationalism (Vol. 2). San Diego, CA, USA: Academic Press. ISBN 0122272307