Княжество България: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Ред 78: Ред 78:
}}
}}


'''Княжество България''' е официалното наименование на [[България]] от приемането на [[Търновска конституция|Търновската конституция]] през 1879 г. до [[Обявяване на независимостта на България|обявяването на независимост]] през 1908 г. В историческата литература „Княжество България“ най-често се използва, за да се разграничи северната българска държава от автономната област [[Източна Румелия]].
'''Княжество България''' е официалното наименование на [[България]] от приемането на [[Търновска конституция|Търновската конституция]] през [[1879]] г. до [[Обявяване на независимостта на България|обявяването на независимост]] през [[1908]] г. В историческата литература „Княжество България“ най-често се използва, за да се разграничи северната българска държава от автономната област [[Източна Румелия]].


== История ==
== История ==

Версия от 10:45, 6 септември 2016

Княжество България
— монархия —
1878 – 1908
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Химн: „Шуми Марица“
България след Берлинския конгрес, 1878 г.
България след Берлинския конгрес, 1878 г.
КонтинентЕвропа
СтолицаТърновград (1878 – 1879)
София (1879 – 1908)
Най-голям градРусе[1]
Официален езикбългарски език
Религияхристиянство
Нац. празник6 септември
Форма на управлениеКонстит. монархия
ДинастияБатенберг (1878 – 1885)
Княз
1879 – 1886Александър I
1886 – 1908Фердинанд I
Регент
1886 – 1887Стефан Стамболов
1886 – 1887Сава Муткуров
1886 – 1887Петко Каравелов
Министър-председател
1879 г.Тодор Бурмов (първи)
1908 г.Александър Малинов
(последен)
Законодателна властНародно събрание
История
Санстефански мирен договор3 март 1878 г.
Берлински договор13 юли 1878 г.
Съединение на България6 септември 1885 г.
Провъзгласяване на Царство България5 октомври 1908 г.
Площ
Общо (1880)63 752 km2
Общо (1908)95 223 km2
Население
Преброяване2 007 919 (от 1880 г.)
4 215 000 (от 1908 г.)
Гъстота31,5 д./km2
44,3 д./km2
ВалутаБългарски лев
Предшественик
Османска империя Османска империя
Наследник
Царство България Царство България
Днес част от България
 Сърбия
Княжество България в Общомедия

Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г. до обявяването на независимост през 1908 г. В историческата литература „Княжество България“ най-често се използва, за да се разграничи северната българска държава от автономната област Източна Румелия.

История

Образуване

 Основна статия: История на България

Още през Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) се сформира временно руско управление из Българските земи. През май 1878 година за руски императорски комисар в България е назначен княз Александър Дондуков за срок от две години, но Берлинският договор съкращава срока му на 9 месеца. Временното руско управление подготвя учредително събрание, на което участват 229 народни представители (от тях 88 избрани пряко от народа (по един на 10 000 избиратели), 117 влизат „по право“, въз основа на служебното си положение, 19 са назначени от княз Дондуков-Корсаков и 5 са представители на различни организации и дружества), на което се изработва българската конституция. В Учредителното събрание свои представители имат турското, гръцкото и еврейското малцинства. Сред депутатите преобладават представители на възрожденската интелигенция, има още участници в църковната борба и движението за национална култура, в революционната борба, в Руско-турската война и ВРУ. Повечето народни представители са сравнително млади, голяма част са градски жители. На 16 април 1879 година е приет основният закон, според който България е определена за конституционна монархия с еднокамарен парламент и право на глас на всички мъже, навършили 21 години. Според конституцията Князът е главнокомандващ на българската войска и на него принадлежи изпълнителната власт. На 17 април 1879 година се свиква Първо велико народно събрание и по предложение на руския император за княз е избран хесенският принц Александър Батенберг, племенник на руската императрица Мария Александровна, съпруга на царя освободител Александър II.[2].

Александър I Батенберг

Александър I Батенберг става княз на 22-годишна възраст. Преди това е бил доброволец в Освободителната война. Той управлява от 1879 до 1886 година, когато е извършен преврат срещу него от група военни. Те не управляват дълго, защото Стефан Стамболов извършва контрапреврат и връща княза на престола. Но руският император не одобрява това и Батенберг отново абдикира, но този път доброволно. Назначен е регентски съвет начело със Стефан Стамболов, който управлява до избирането на нов княз.

Фердинанд I

 Основна статия: Царство България

Фердинанд Сакс Кобург Готски е избран за княз на България от Третото велико народно събрание през 1887 година[3]. Княз е до 1908 година, когато обявява независимостта, и тогава той става цар на българите.

Население

Според преброяването на населението през 1893 година в Княжеството има 3 310 801 жители, от които:

Структура на населението през 1893 година[4]
Група Население
Българи (православни) 2 464 404
Турци 558 364
Румънци 62 227
Гърци 58 296
Цигани 51 946
Евреи 27 777
Българи (мохамедани) 20 974
Татари 17 481
Гагаузи 9 520
Арменци 6 900
Българи (протестанти) 2 384
Цинцари 733
Други 13 616
Сред „другите“ са французи, сърби, руснаци,
италианци и най-много немци.

Държавно устройство

 Основна статия: Конституция на Българското княжество

Според Търновската конституция, Глава II, чл. 4 до чл. 18:

„ България се оформя като парламентарна монархия с умерено либерално устройство, като князът е Върховен представител и глава на Държавата. Спазен е принципът за разделение на трите власти: законодателна, изпълнителна и съдебна. Българският народ се ползва от всеобщо избирателно право без никакви ограничения; получава свобода на печата, на вероизповеданията, на сдруженията и т.н. “

Конституция на Българското княжество (1879)

[5]

Конституция на Българското княжество се оказва един от най-свободолюбивите за времето си основни закони на една европейска страна.

Народно събрание

Тази статия все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Мнистерски съвет

Тази статия все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Административно деление

 Основна статия: Административно деление на България
Тази статия все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
  • Окръзи през 1882 г.
    Окръзи през 1882 г.
  • Окръзи между 1885 – 1901 г.
    Окръзи между 1885 – 1901 г.

Икономика

Тази статия все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

География

Тази статия все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
  • Карта на Източна Румелия и България
    Карта на Източна Румелия и България
  • Разположение на княжеството на картата на Балканския полуостров през 1899 г.
    Разположение на княжеството на картата на Балканския полуостров през 1899 г.
  • Еялет България, османска карта от 1907 година
    Еялет България, османска карта от 1907 година

Вижте също

Бележки

  1. ↑ Историческо развитие на Русе след Освобождението // Регионален исторически музей, Русе. Посетен на 9 май 2014 г.
  2. ↑ Избирането на Александър Батенберг за български княз, сайт на БНТ, видеоматериал
  3. ↑ Фердинанд – подем и падение за България, News.bg
  4. ↑ Димитровъ, Г., „Княжество България въ историческо, географическо и етнографическо отношение“, част 3, град София, 1894 г., Придворна печатница Б. Шимачекъ, стр. 27
  5. ↑ Конституция на Българското княжество, 1879 – www.parliament.bg
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Княжество_България&oldid=7430818“.