Додеканезка операция

Додеканезката операция (8 септември - 22 ноември 1943 г.) е военна операция Вермахта в хода на Втората световна война, след изземването на стратегическата инициатива от Съюзниците в края на 1942 - началото на 1943 г. В крайна сметка тя става конкретен повод за провеждането на Техеранската конференция (28 ноември - 1 декември 1943 г.).

Предхождащи събития

На 25 юли 1943 г. италианския фашистки диктатор Бенито Мусолини е свален след "дворцов" заговор от фашистките му съратници и крал Виктор Емануил, като впоследствие е незабавно арестуван и е назначено ново правителство начело с маршал Пиетро Бадолио. То започва тайни преговори със съюзниците и на 3 септември в Италия в Касибиле (сицилианско село) е подписано Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция между новото италианско правителство от една страна и СССР и западните англо-американски съюзници от друга предвиждащо прекратяване на участието на Италия на страната на нацистка Германия във войната и задължение на Италия да участва във войната на съюзническа страна против Германия . Британски и американски части стъпват на италианския материк, след като предходно са овладяли Сицилия. Италия скъсва отношенията си с Германия и и обявява война на 13 октомври 1943. Додеканезките острови към този момент считано от 1911г. след тогавашната Итало - турска война са владение на Италия и на островите са разположени италиански войски. Тези италиански части и техните гарнизони под командването на адмирал Иниго Кампиони и командира на морския гарнизон на Лерос адмирал Луиджи Маскерпа признават новото италианско правителство и съгласно новите условия се подготвят за офанзива срещу германско нахлуване което е било очаквано от италианското командване. Малко по-късно на Додеканезите започват да се настаняват и английски войски - от 14 септември, когато 11-и английски парашутен батальон е стоварен на остров Кос. Маршал Пиетро Бадолио настанил се вече с върховното италианско командване в Бриндизи в южна Италия е известен с радиограма от командващия италианските войски в Додеканеза намиращ се на остров Родос(остров) че войските са готови за контраатака и очакват заповед от италианското върховно командване ( на италиански език Comando suppremo).Бадолио който се подготвя да отива на посещение в Малта за подписване на дългия текст на примирието (тъй като на 3 септември е подписан краткия текст) се допитва до съюзническото командване относно съвместна итало - съюзническа отбрана на Додеканзките острови като съюзниците одобряват идеята на 15 септември 1943г след като съветския представител в Съюзническата контролна комисия за примирието за Италия Андрей Вишински също се изказва за незабавна италиано съюзническа контраофанзива в Егейско море . В следващите дни други британски части заемат и останалите Додеканезки острови. Адмиралите Кампиони и Маскерпа който вследствие на заповедите на италианското командване съвместно със съюзническите войски започва с италианските войски съставени от части на 5 та моторизирана пехотна дивизия "Кунео" и 50та моторизирана дивизия "Реджина" както и поделения на италианските военноморски сили бойни действия с помощта на италианската брегова артилерия срещу опита на германски части да дебаркират на островите като в същото време италианските мотопехотинци от дивизията Кунео и английските парашутисти провалят германските опити за дебаркиране и на останалите острови от додеканезкия архипелаг. Германците са изненадани и съвършенно неподготвени за такъв развой на събитията. Едва в края на септември те се съвземат и са в състояние да започнат операции от 1 октомври с цел възвръщане контрола на Оста над тези острови.

Начало и край на операцията

Подготовката и провеждането на тази военна операция е възложено на командуващия 22-ра панцергренадирска дивизия генерал-лейтенант Фридрих Вилхелм Мюлер. Операцията е успешна най-вече благодарение на немското превъзходство във въздуха. В случая основната заслуга е на Луфтвафе и парашутните десантни части. Италианските войски на дивизиите Кунео и Реджина разполагащи с укрепени позиции на ПВО заедно с английските парашутисти отхърлят първите опити за дебаркиране като в източната част на остров Родос не позволяват на германците да атакуват успешно обстрелвайки ги с артилерийски оръдия , докато войските на италианските ВМС и бреговата охрана нанасят успешна контраатака в източната част на острова. Мюлер пегрупира силите си и на 27 октомври атакува отново като този път италианските и английските подразделения отстъпват във вътрешната част на Родос а подобно се развиват и бойните действия на останалите острови на архипелага. Италианските войскови части и английските парашутисти лишени от боеприпаси и провизии водят боеве героично на последните рубежи от 1 до 18 ноевмри 1943г. До 22 ноември 1943 г. разбитите остатъци от 11-и английски парашутен батальон в личен състав от около 600 души и 2 500 италиански войници признали преди това правителството на Бадолио се предават в плен на немците. Пленени са и 40 оръдия, 22 разузнавателни и транспортни самолета и един кораб на Съюзниците.

Значение

Акцията е британска инициатива в хода на Втората световна война с цел образуване по примера на Първата световна война на Балкански фронт - виж Солунски фронт. В крайна сметка Уинстън Чърчил се проваля в сметките си отново подобно на грандиозния провал от 1915 г. в битката за Галиполи.

В резултат на британо-италианския провал в тази операция, западните съюзници подписали Атлантическата харта, не успяват да разклатят позицията на Турция по неутралитета ѝ във войната и да реализират стратегическия си замисъл да отворят свой фронт на Балканите въвличайки и Турция в него. Следствие от провала на операцията западните съюзници и в частност Чърчил "узряват" за извода, че са неизбежни преговорите и договорките със Сталин за бъдещото преразпределение на света на сфери на влияние и логично се стига до Техеранската конференция в края на 1943 г.

Додоканезката операция е последната военна победа на Вермахта, която в този смисъл има стратегическо отражение, понеже втвърдява позицията на Турция по неутралитета ѝ, като същевременно отрезвява амбициите на Чърчил за бърз реванш във войната срещу Германия. Британските специални служби отново се връщат към познатата си и изпитана тактика от атентата срещу Хайдрих, като за следващата година е планирана друга подобна мащабна евроатлантическа инициатива - операция Валкирия.

Източници

• Как бе предотвратена една война с Турция

Вижте също

• Техеранска конференция