Охрид

Тази статия е за града в Република Македония. За селото в България вижте Охрид (село).

---

Охрид Охрид
Старият град (на преден план) и новият град (в центъра) на фона на планината Галичица.
Охрид 41.116944, 20.801944 Охрид
Страна	Северна Македония
Регион	Югозападен
Община	Охрид
Географска област	Охридско
Площ	389,93 km²
Надм. височина	687 m
Население	42 033 души (2002)
Пощенски код	6000
Телефонен код	389 46
МПС код	OH
Официален сайт	ohrid.gov.mk
Охрид в Общомедия

Охрид (Шаблон:Lang-mk) е град в югозападната част на Република Македония, център на Община Охрид. Намира се на брега на едноименното Охридско езеро в близост до албанската граница. Населението му е 42 033 (2002 година). Охрид е столица на Първото българско царство между 992 – 1018 година.

Охрид е икономическият, културен и религиозен център на югозападния регион на страната с население от около 220 000 души и най-голямото селище на Охридското езеро. В близост до града се намира Летище Охрид, едно от двете международни летища в Република Македония.

Днес Охрид е туристически град от международно значение. Добре запазената стара част на града, средновековната крепост, множеството църкви, манастири и джамии, както и голямото езеро привличат туристи не само от балканските страни и Европа. Значението на града и природата около него са признати от ЮНЕСКО, като през 1979 година Охридското езеро се обявява за световно природно, а на следващата година и Охрид за обект на световното културно наследство.

География

Панорамна снимка на Охрид от планината Галичица

Местоположение

Охрид се намира на 700 m надморска височина на източния бряг на Охридското езеро. Разположен е в югозападна част на Република Македония в близост до границата с Албания. Градската част обхваща два хълма и близката равнина. От двата хълма Горни Сарай и Нов сарай, които се намират на 785 m надморска височина и 745 m надморска височина съответно, се открива панорамна гледка над града и езерото. През годините градът се разраства основно в североизточна посока, така създадените жилищни квартали достигат до селата Лескоец и Велгощи. На изток от града се издига като хребет 2225 метровата планина Галичица.

Релеф и води

Между Охрид и на около 15 km северно отстоящото село Вапила се разпростира Охридското поле. При Вапила се издига и Плакенската планина с нейните над 1900 m високи върхове. Северозападно от Охрид, до църквата „Свети Еразъм“ се издига рид, който разделя Охридското от Стружкото поле. Югозападно Охрид граничи с Охридското езеро. С изключение на езерото, Охрид и Охридското поле са бедни на води. Малките потоци Грашница и Орман в западната част на града, се вливат южно от градския плаж в Охридското езеро. По време да проливни дъждове, малките потоци са прииждали и наводнявали околните пространства. През 2000-те години градската управа инвестира в изграждането на допълнителна канализация, почистване на коритата и тяхното допълните разширение, за да се намалят пораженията от наводнения. От Билянските извори води тесен канал до Охридското езеро.

Климат

Климатът в Охрид и региона се характеризира като преходен, между континентален и средиземноморски, със сравнително повече валежи през зимата и дълго и сухо лято.

Климатични данни за град Охрид
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	15	20	22	26	31	32	37	36	31	26	23	17	37
Средни максимални температури (°C)	4	5	10	13	18	22	25	25	22	16	10	5	15
Средни температури (°C)	2	3	6	10	15	18	21	21	17	12	7	3	11
Средни минимални температури (°C)	–	–	3	6	11	15	17	17	13	9	1	–	8
Абсолютни минимални температури (°C)	−19	−14	−12	−2	1	2	6	7	1	−5	−10	−14	−19
Източник: http://www.weatherbase.com

История

Име

Според легендата името на града произлиза от възклицанието „Ох, рид“ на цар Самуил при въздействието на градската панорама. От възклицанието произлизат названията Охром, Мехром, Охрид. За пръв път името Охрид се среща в хрониките на Четвъртия Константинополски събор от 869/870 година. Иван Снегаров приема, че името Охрид е видоизменена славянска форма на старогръцкото Лихнина от Хрид (рид) – град на рида. Ст. Симич го свързва с простонародния израз „во рид“ – „на рида“.

История на града

Основаване и античност

Амфитеатърът.

Най-старото население на областта са бригийците (другото име на фригийците) и илирийските енхелейци, които през 5 и 4 век пр.н.е. често нападат съседна Македония. За пръв път като селище на това място се споменава Лихнида, което в миналото се намира на пътя Виа Егнация.

През 355 пр.н.е. Филип II превзема от илирийците Линкестида, територията, източно от Преспанското езеро и разширява владението си до брега на Охридкото езеро. През епохата на елинизъма Лихнида става град, в който се заселват и гръцки колонисти. През 3 – 2 век пр. н. е. Лихнида е център на планинския регион Десаретия, който се простира от река Девол на запад до границата на Лихнида на изток и на север до територията на дарданите.

По време на Третата македонска война срещу цар Персей градът става главна база в Северна Македония. След 148 г. пр.н.е., когато Древна Македония става римска провинция, Лихнида е разширен и е административен и търговски център на свободната комуна (libera gens Dassaretiae) Десаретия. По това време са изградени агора, гимназион, булевтерион, храм на богинята Изида и античният театър. В античния театър се провеждат и гладиаторски борби, и борби с животни. През късната древност Лихнида е епископално седалище, като епископът Дионисий от Лихнида участва в Църковния събор в Сердика през 343 година.

Българско средновековие

Църквата „Св. София“.

За последен път Лихнида се споменава през 6 век, когато на 29 и 30 май 526 година е разрушен от земетресение. Не се знае дали градът продължава да съществува или на негово място се заселват по-късно славяни. Славяните заселват областта през 6 век. През 8 век Охрид влиза в пределите на България. След приемането на християнство в България, Охрид е епископски център, като охридският епископ взима участие в Четвъртия константинополски събор през 869 – 870 година. Във връзка с този събор се споменава и за първи път името Охрид. По времето на цар Борис I градът е част от Охридско-Деволския комитат.

През 887 година Климент Охридски е изпратен като учител в областта Кутмичевица, с главни градове Охрид и Девол. Той става и Охридски епископ. Заедно с Наум Преславски поставят основите на Охридската книжовна школа. Благодарение на тяхната дейност през втората половина на 9 век, Златния век на българската култура (9 – 10 век), Охрид се превръща в българска книжовна столица. Тогава градът е един от най-развитите и известни средновековни културни центрове.

По времето на цар Самуил Охрид е столица на Българското царство и престолен град на Българската патриаршия (10 – 11 век). Крепостта, която е строена по това време, носи и днес неговото име и все още се извисява над града. През есента на 1015 година император Василий II Българоубиец превзема града. Крепостта остава и след това под управлението на Иван Владислав – наследник на Гаврил Радомир, който е син на цар Самуил. От времето на византийското владичество от 1018 до 1167 година, градът е център на Охридската българска архиепископия.

През 1334 година сръбският владетел Стефан Душан превзема Охрид заедно с Прилеп и Струмица.

Османски период

Правилник на Кожарския еснаф в Охрид, 1658 г.

Не се знае точно през коя година Охрид пада под османска власт. Известно е, че в края на 14 век Баязид I включва региона в Османската империя. След падането на Константинопол през 1453 година еврейското население на Охрид е депортирано в новата османска столица. През 1466 година султан Мехмед II заповядва депортирането на една част от християнското население на Охрид в новосъздадения от него град Елбасан. Сред тях са заможни охридчани, охридският архиепископ Доротей и част от духовенството. През същата година църквата „Св. Наум“, седалище на Охридската архиепископия, е превърната по заповед на Мехмед II в джамия. Около 1568 година Охрид и околността му пострадват от сериозно земетресение.

В първия османски кадастрален регистър (mufaṣṣal defter) на Охридския санджак от 1583 година е записано, че в града има 25 християнски и една мюсюлманска махала. Мюсюлманската е съставена предимно от приели исляма християни и турски заселници. От този регистър се вижда и че цялото население на Охрид, независимо от религията, е освободено от данъци, понеже дълго време бива заето с поддръжката на градските крепостните стени.

Едно от първите описания на Охрид от късноосманския период (16 – 17 век) се намира в Сеяхатнаме („Пътепис“) на османския пътешественик Евлия Челеби. Той посещава града през 1670 – 71 година и отбелязва, че той е религиозен център. От 17-те джамии отбелязва джамиите Хаджи Касъмъ, Кулоглу, Хайдар паша, Хаджи Хамза и бившата църква, джамията „Света София“. От медресетата Челеби споменава две, строени по поръчение на султан Сюлейман I и на Сиявуш паша, три хана (Кервансарай) и две бани (хамам).

През 1767 година Цариградската патриаршия успява да издейства издаването на султански ферман за закриването на Охридската българска архиепископия (патриаршия), като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.

От края на 18 век до 1830 година Охрид е под контрола на местния албански феодал деребей Чемаледин бей, син на везир Ахмед паша. Чемаледин бей заставя християнското население чрез принудителен труд да изгради отново крепостната стена. По негово нареждане е изградена и водоснабдителна система, захранвана от изворите Св. Петка и Поник. През 1830 година реформираната османска армия, на път за Шкодра, налага отново централната власт, а под новия османски наместник каймакам Шериф бей през 1846 година в града отваря своите врати ново голямо медресе.

В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през града и в 1848 година описва Охрид в книгата си „Очерк путешествия по Европейской Турции“:

„

Прекрасният отвън град ме порази със своя безпорядък и мръсотия. Рядко се виждаха спретнати къщи, построени на склоновете на два хълма. На единия от тях се издига митрополията, а на другия, окръжен със стена дворецът на Джелелядин, известния сподвижник на Али паша Янински. Първият се казва Варош и тук живеят българите.... Градът днес е обитаван от болгарами, власи и турци, отчасти също от гърци и албанци. Първите са многочислени... Охридските българи се отличават с образованост и живост на характера... Но гръцкото влияние е потиснало природния им език, на който българите трудно се обясняват във външните си отношения. Той получава правото си единствено в тесния семеен кръг, оживен от присъствието на жените: извън него българите прибягват към гръцки или понякога към турски език. Не видях в Охрид никой, който да можеше да прочете и най-големите славянски букви. Напротив при четенето на гръцко писмо... някои бяха много изкусни.

“

В стопанско отношение градът дълго време е център на търговията със скъпи кожуси. През втората половина на 19 век се забелязва видим упадък на традиционните занаяти. Риболовът обаче и днес представлява основен поминък за мнозина местни жители.

Печат на Охридската българска община.

След смъртта на охридския митрополит Йоанакий в 1859 година братя Кецкарови, заедно с други видни охридчани, предприемат енергични мерки, за да не допуснат назначаването на негово място на гръка митрополит Мелетий, но неуспешно. През 1860 година охридчани искат от Цариградската патриаршия да прати друг владика вместо Мелетий, който да не пречи на българския език в църквата и училището. До българските представители в Цариград те пращат на 9 април 1861 година пълномощно на гръцки език, за да се застъпят пред Високата порта за това, както и за възвръщането на привилегиите на закритата през 1767 година Охридска архиепископия. Пълномощното, публикувано от Йордан Иванов, започва с думите: „’Αξιότμοι ’ Αντοπροόσωποι του Βουλγαρικου ετνος!“.

След проведен плебисцит от 1874 година в Охрид и околията е назначен митрополит от Българската екзархия, след като 9387 души християни гласуват положително, а само 139 души християни гласуват против и искат да останат под върховенството на Цариградската патриаршия.

В „Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“ от 1878 година на Александър Синве, който се основава на гръцки данни, пише, че в Охрид (Lychnidos Ochrida) живеят 4000 гърци. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Охрид живеят 2 700 домакинства, от които 2 000 жители мюсюлмани, 4 450 българи, 450 власи и 200 цигани.

Берлинският конгрес оставя Македония под властта на Османската империя. Срещу неговите решения през 1878 – 79 година избухва Кресненско-Разложкото въстание, което е потушено. През 1880 година се създава Охридското съзаклятие, в основата на което е митрополит Натанаил Охридски. По това време той пребивава в България и ръководи Охридската епархия чрез митрополитския протосингел архимандрит Дионисий. Целта на съзаклятието е вдигането на въстание на българите в Западна Македония. Съзаклятието е разкрито през пролетта на 1881 година и властите арестуват много българи от Охрид и околните села.

Според „Македония. Етнография и статистика“ на българския географ Васил Кънчов, в началото на 20 век Охрид има 14 860 жители със следния етнически състав: 8 000 българи християни, 5 000 турци, 300 арнаути християни и 500 арнаути мохамедани, 460 власи и 600 цигани.

Мнозинството от християнските жители на града е под върховенството на Българската екзархия. Според „La Macédoine et sa Population Chrétienne“, статистика на секретаря на екзархията Димитър Мишев за християнското население в Македония, през 1905 година християнското население на Охрид се състои от 7 768 българи екзархисти, 168 българи патриаршисти гъркомани, 56 българи патриаршисти сърбомани, 660 власи и 6 албанци. В града има 1 средно и 5 основни български училища и по 1 основно гръцко, сръбско и влашко училище.

Балкански войни и Първа световна война

Празненство в Охрид през Първата световна война, 1918 г.

По време на балканските войни Охрид е превзет от сръбската войска на 29 ноември 1912 година. Така се прекратява близо 500-годишната османска власт. През септември 1913 година в региона избухва Охридско-Дебърското въстание. То е организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация и в него българи и албанци въстават срещу новата сръбска власт. След четиридневни сражения с редовна сръбска войска въстанието е жестоко потушено. В Охридска околия са изгорени до основи 80 села. В Охрид са убити осем свещеници, петима учители и около 150 български жители. Избити са и около 500 турци и албанци. Къщите в цели квартали са разрушени като принадлежащи на бунтовници. Стотици охридчани са хвърлени в затворите. За да спасят живота си, над 30 000 души българи от тази част на Македония по различни пътища бягат към България. Албанските бежанци са около 20 000 и намират подслон в съседна Албания. По-късно „Света София“ е преустроена отново в църква. През Първата световна война Охрид влиза в границите на Българското царство и се управлява от ВМРО. След войната градът попада в състава на Кралство на сърби, хървати и словенци.

Междувоенен период и Втора световна война

От 1930-те години започва икономическото възстановяване на Охрид, което допринася за стабилизиране и покачване на броя на населението. На 7 юли 1939 година Охрид е електрифициран. На тази дата са пуснати в експлоатация първите трафопостове и градът е свързан към националната електрическа мрежа. В този период се изграждат два ТЕЦ-а, един с въглища и един с мазут, които обаче не могат да задоволят потреблението на ток на охридчани.

През Втората световна война през април 1941 - септември 1944г Охрид е администриран от България и в града са настанени български войски от Петдесет и пети пехотен охридски полк без да бъде присъединен официално към нейните граници и без България да има суверенитет върху града , както и останалите части на източна вардарска Македония , тъй като това е волята нацистка Германия която е главна окупационна сила в Югославия за което е издадена дректива на Вермахта от април 1941г.През септември 1944г България скъсва и обявява война на нацистка Германия и се присъединява на страната на съюзниците а българските войски на Петдесет и пети пехотен охридски полк се изтеглят към Битоля , но там полка е пленен от германските войски и командира полковник Никола Дренски се самоубива.През октомври 1944г. германска моторизирана част пътуваща към Албания минава и спира в град Охрид возейки със себе си част от българските войници от този полк 25 на брой вече военнопленници , а българите от града ги спасяват от германски плен организирайки бягството им заради което когато разбират германските военни власти в лицето на германския комендант на Охрид капитан втори ранг Баумгартен и командира на моторизираната колона оберлейтенант Август Фогел заплашват с ултиматум града че ако не бъдат предадени военнопленниците българи Охрид ще бъде бомбардиран и разрушен а 23 видни охридски граждани са арестувани в комендантството като заложници. Въпреки това охридчани не предават военнопленниците заради което германскитя комендант дава ултиматум гражданите на Охрид да съберат и предадат на германското командване 10 кг злато за да откупят пленниците и града което те събират и предоставят на германския комендант а града и българските военнопленнци са сапасени , като българските войници са преведени от югославските партизани през Македония и Сърбия и се завръщат в България откъдето повечето от тях отново са изпратени на фронта да участват във водената Отечествена война на България 1944-1945 срещу нацистка Германия в Югославия , Унгария и Австрия.

Югославски период

Охрид
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Изглед към Стария град и езерото
В регистъра	Natural and Cultural Heritage of the Ohrid region
Регион	Европа и Северна Америка
Местоположение	Северна Македония
Тип	Смесен
Критерии	i, iii, iv, vii
Вписване	1979  (3-та сесия)
Разширение	1980
Координати	41°12′12″ с. ш. 21°20′20″ и. д.41.203333° с. ш. 21.338889° и. д.41.203333, 21.338889
Охрид в Общомедия

След края на Втората световна война старата част на Охрид е обявена за национално културен паметник в Югославия. През следващите десетилетия са реставрирани и документирани много от средновековните църкви и близките манастири, както и малка част от османските паметници.

През 1955 – 56 година голяма част от турското население на Охрид емигрира в Турция. На 17 и 18 юли 1967 в църквата „Света София“ е провъзгласена непризнатата Македонска автокефална църква. Нейното седалище е в македонската столица Скопие. От този момент Охрид е седалище на Дебърско-кичевската епархия.

През 1980 година Охрид е включен от ЮНЕСКО към световното културно наследство.

Социалистическото масово строителство не подминава и Охрид. По времето когато Охрид е част от Югославия, се изграждат множество блокове, големи хотелски комплекси, широки булеварди и паркове. През тези години Охрид успява да се развие като туристически център. Новата инфраструктура, бреговете на езерото и безвизовият режим по времето на Югославия с редица западноевропейски страни привличат не само югославски, но и немски, холандски и белгийски летовници.

В Република Македония

През юни 2000 година българи, живеещи в Република Македония, основават в Охрид Сдружението Радко. През април 2001 година то е забранено от апелативния съд на Република Македония. След този акт, сдружението завежда дело срещу македонската държава в Европейския съд по правата на човека. През 2009 година той се произнася в полза на сдружението, което след това се основава отново в Охрид. През август 2009 то отново е забранено от македонската държава.

През 2001 г. избухва военният конфликт в Република Македония между албанското малцинство и силите за сигурност на Република Македония. На 13 август същата година в Охрид е сключено Охридското споразумение, като чрез него са прекратени бойните действия. Споразумението отваря пътя за конституционни промени в Република Македония, даващи повече права на местното албанското малцинство.

На 5 септември 2009 г. на около 250 m от бреговете на Охрид потъва туристически кораб с български туристи, 15 души загиват. След трагедията македонският министър на транспорта подава оставка.

Религия

Църкви и манастири

Средновековният Охрид е духовен център на християнството. В него и в непосредствена близост са изградени множество православни църкви и манастири, скриптории (помещения за преписване на ръкописи) и библиотеки. Най-важните сред тях са църквите „Света София“ от 9 – 10 век, „Свети Климент“ от 10 век, „Свети Йоан Канео“ от 13 век, „Свети Никола Болнички“ от 13 век, „Света Богородица Болничка“, „Свети Климент и Пантелеймон“ и църквата на „Свети Никола Геракомия“. В южната част на града се намира днес и единствената католическа църква в региона. Някои от църквите, като скалната църква „Свети Никола Чудотворец“ и „Света Богородица Захумска“ са достъпни само с лодка.

Църквата „Света Богородица Перивлепта“ е разположена до старите стени на града, край Долната порта. Тя е построена през 1260 година и в следващите години изографисана от майсторите Михаил и Евтихий. Според надпис, разположен над западния вход, тя е осветена през 1295 година. Църквата представлява прекрасен пример на Палеологовия ренесанс, като в своите стенописи двамата зографи скъсват с правилата на византийската живопис и променят визуалното възприемане на света по това време. Те рисуват групови сцени, развълнувани изражения на лицата, перспектива на изображенията и поставят светското на централно място. Техните стенописи скъсват с църковния канон и са смятани за предшественици на Ренесанса. Когато османците преобразуват църквата „Света София“ в джамия, архиепископската библиотека е пренесена в църквата „Света Богородица Перивлепта“. Днес тя е загубена. След като османците преобразуват и седалището на Охридската архиепископия, църквата „Свети Климент“ в джамия, църквата „Света Богородица Перивлепта“ става епископалната. В този контекст мощите на Свети Климент са пренесени там, и църквата е известна и под името „Свети Климент“. До нея днес е разположена иконната галерия на Охрид.

На брега на Охридското езеро на около 17 km южно от Охрид, в близост до планината Галичица и рибарското село Търпейца, се намира църквата „Света Богородица Захумска“. Тя е изградена на трудно достъпно място, близо до склона на хълм, който се спуска почти отвесно към езерния бряг. Ктитор на строителството на църквата е дърводелецът Григор, а на стенописите – епископ Григорий, един от най-влиятелните сановници на Охридската архиепископия в края на 14 век. Храмът представлява типична кръстокуполна църква, както и църквите „Свети Климент Охридски“ и „Свети Йоан Канео“. Нартексът, който се намира на западната страна откъм езерото, днес е срутен. „Света Богородица Захумска“ има вертикален архитектурен акцент, което придава на църквата елегантен външен вид. Вертикалите и малката площ са основните характеристики на архитектурата на храма. Църквата е известна сред изкуствоведи и със своите византийски стенописи, които са оцелели през османския период.

Бившият манастир „Свети Климент“ (или „Свети Пантелеймон“) е разположен на хълма Плаошник. Средновековният манастир е изграден по инициатива на Климент Охридски и лично поръчение на княз Борис I Кръстител. Според житието на Климент Охридски строителството на манастира започва през 886 година. След построяването на манастира той става център на Охридската школа и вероятно там е обучена една част от българското духовенство. След смъртта си Климент е погребан в манастирската църква. От въздигането си в края на 9 век до разрушаването си, манастирът е многократно увреждан и наново възстановяван. По поръчение на султан Мехмед I през 1453 година архиепископът и духовенството са депортирани в Елбасан. Турците разрушават манастира през 1453 век и изграждат над основите му известната Имарет джамия. 1943 година от археологическите разкопки, водени от професор Димче Коцо, се откриват темелите на Климентовата църква и гробницата на Свети Климент Охридски. В края на 2000 година започва възобновяването на манастирската църква. Обновяването ѝ започва върху основите на старата църква, а като пример са взети църкви от Охрид и околността, които хронологически принадлежат на отделните периоди, в които „Свети Пантелеймон“ е доизграждана. Новопостроената църква днес носи името „Свети Климент и Пантелеймон“.

Манастирът „Свети Наум“ и едноименната църква са едни от най-важните исторически паметници в региона. Те са разположени на около 30 километра южно от града, в южния край на Охридското езеро близо до албанската граница. Манастирът е построен между 893 и 900 година от Свети Наум и носи първоначално името на архангел Михаил. След смъртта на Наум през 910 година, той е погребан в манастира, който е преименуван и посветен на него. През 1870 година пожар унищожава манастира, с изключение на манастирската църква и сегашните манастирски сгради са изградени след това. По това време в манастира вече не пребивават монаси. След като Охридско минава под сръбска власт през 1912 година, край манастира е построена кралска резиденция и новата църква „Свети Иван Владимир“.

На два километра северно от Охрид се намира скалната църква „Свети Еразъм“. Приема се, че първата църква на това място е построена през 6 век, като археологически разкопки откриват некропол с 124 гробове от периода между 6 и 12 век. Смята се, че фреските в църквата са изработени в първите десетилетия на 13 век. Църквата и конаците са използвани от малко калугерско братство.

• 
  Църквата „Света Богородица Захумска“
• 
  Църквата „Свети Йоан Канео“
• 
  Манастирската църква „Свети Климент и Пантелеймон“
• 
  Манастирът „Свети Наум“

Джамии

През османския период в Охрид са изградени общо 17 джамии, като две от тях се изграждат в църкви. След разпадането на Османската империята и по времето на балканските и световните войни ислямските храмове са сериозно засегнати, а някои от тях са напълно разрушени. В югославския период също са разрушени джамии, за да се освободи място за изграждането на площади и други сгради. Днес в Охрид са запазени девет джамии, като по-голямата част от тях се използват за богослужение на мюсюлманската общност.

Централната Али паша джамия, построена по поръчение на Сюлейман паша и завършена през 1573 година, днес е най-големият ислямски храм в Охрид. В 1823 по поръчение на везира Марашлъ Али паша от Белград тя е ремонтирана и в негова чест носи днешното си име. Централният купол на джамията, която някога е имала и минаре, е най-големият и е допълнен от три по-малки куполи, под които е оформен портикът. В допълнение към основната сграда е изграден фонтан, който служи на ислямската общност за ритуално измиване. Джамията е обновена за последно в началото на XXI век.

През 1490 г. извън тогавашната територия на стария град Вароша, във Воска, на улица „Гоце Делчев“ в посока Струга, е построена Хайдар паша джамия. В допълнение към правоъгълната зала за молитва към джамията са изградени чешма и минаре.

Зейнел Абидил паша джамия (теке) е построена през 1564 година от религиозния орден бекташийя. В 1720 година към комплекса е построено и едно тюрбе (гробница мавзолей).

Хаджи Тургут джамия

Хаджи Хамза джамия, строена през 15 – 16 век, е разположена в квартал Кошища на улица „Гоце Делчев“ . Заедно с осмоъгълния молитвен дом е запазено и минарето. Днес тя се използва предимно от роми мюсюлмани и ашкали. Хаджи Тургут джамия (Хаджи Дургут) е построена през 1466 година. Тя се намира в близост до пътя за Битоля в квартал Лескайца и е най-старата запазена джамия в града. Молитвеният дом представлява четириъгълна сграда, с осмоъгълен купол, а върху принадлежащото минаре е поставен кръст.

В близост до така наречената водна порта на крепостната стена, където днес е изграден площадът Свети Климент, се е намирала най-голямата джамия на Охрид – джамията Хаджи Касим. Джамията не е имала минаре и вероятно е разрушена през 1950-те от югославските власти. На нейно място днес са разположени кафенета, зелени площи и около пет метра високата статуя на покровителя на града Свети Климент.

Деление и облик

Въздушна снимка на Охрид и планината Галичица от северозапад.

Охрид има 18 официално обособени административни квартали наричани урбана заедница: Стар Град, Център, Кошища, Лескайца, Воска, Даме Груев, 7-ми ноември, 8-ми септември, Горна Влашка Маала, Видобища, Гоце Делчев, Железничка, Радойца Новичич, Билянини извори, 15-ти корпус, Рача, Чекощина и Студенчища.

Историческите квартали Варош (Стар Град), Кошища, Месокастро се намират в непосредствена близост до днешната Самуиловата крепост и оформят историческата, стара част на Охрид с характерните за Възраждането градски къщи и малки улички. Варош е тази част на града, която е била разположена във вътрешността на крепостните стени на Охрид и заема южните поли на бърдата до самия езерен бряг. Там са разположени църквите „Света София“, „Свети Никола Болнички“, „Света Богородица Болничка“, параклисът „Свети Климент“ и Робевата къща. Охридската крепост е разположена на два хълма, като западният хълм се нарича Горни сарай, подножието му Дебой (или Долен сарай), а източният хълм – Нов сарай. Тези три названия произлизат от три палата, които са построени на тези места от албанския феодал Джеладин бей, васал на Али паша Янински.

На хълма Горни сарай е разположена цитаделата на Охридската крепост. От нея са запазени осемнадесет кули и четири порти в оригиналния си вид, между тях портите на крепостта. Крепостните стени са на места 16 метра високи и три метра широки. На изток от крепостта е разположен старогръцкият театър, построен в елинистичен стил. На хълма е разположен и археологическият резерват Плаошник, с руините на античната Лихнида, южно от главната порта на Самуиловата крепост. Непосредствено до тях е разположена църквата Свети Климент и Пантелеймон, изградена през 9 век и реставрирана през 2001/2002 г., а югоизточно от нея, на скалите на брега на езерото, църквата Свети Йоан Канео.

Източно от Дебой, по протежението на Месокастро е разположена централната пешеходна зона и площад „Чинар“. На него се намират Зейнел Абедин паша джамия с прилежащо тюрбе и единственото запазено в Охрид теке с (гробница мавзолей). Площадът е наречен на над 1100 годишен Охридски чинар, разположен пред джамията. Южно от чинара е разположена централната Али паша джамия, а северно от него – днешният пазар. Квартал Месокастро обхваща цялата стара градска част извън крепостната стена на Охрид до днешната улица „Туристичка“, чрез която граничи с Центъра. В Центъра са разположени градската и общинската управа, централната поща, няколко филиали на банки и множество магазини и жилища.

Изглед от Месокастро към пристанището, крайбрежната алея и Билянските извори.

В равнинната част на Охрид, северозападно от Вароша са разположени кварталите Воска и Гоце Делчев, а северно и североизточни от него – квартал Лескайца. Воска, където се намират Хайдар паша джамия и Колуглу джамия, се пресича от улица „Гоце Делчев“, който е и изходната пътна артерия към Струга. В този квартал живеят заедно македонци, албанци, роми и турци. Западно от Воска до бреговете на Охридското езеро е разположен малкият квартал Далян, в който са изградени множество жилищни блокове. Североизточно от Воска се намира сравнително новият квартал Железничка. Там са изградени предимно еднофамилни къщи. Друг по-голям и нов квартал, с предимно еднофамилни къщи е Източен Охрид.

В 7ми ноември са изградени предимно нови еднофамилни къщи, но и няколко жилищни блока. Там се намират Хаджи Тургут джамия (или Хаджи Дургут), новата автогара, текстилна фабрика (затворена е от години) и едно основно училище.

Южно от Месокастро се намира пристанището, от което започва крайбрежната алея на Охрид. Тази част на града е известна и под името Пристанище. Там са съсредоточени туристическият и културният център на града, няколко големи хотела, ресторанти, барове, кафенета, кръчми и нощни клубове. Киното, театърът и библиотеката в Охрид също са разположени в тази част на града. В южния край на крайбрежната алея се намират Билянините извори. С разположените там паркове, алеи, футболен стадион, тенискорт и плувен басейн, този район е предпочитан от охридчани за отдих и спортни занимания. Билянините извори, Пристанище, както и Месокастро и Кошища са ограничени на запад от улица „Туристичка“, изградена през 1970-те и 1980-те години като околовръстен булевард. Днес булевардът се намира в централната част на града, а транзитният поток се извършва по булевард „Железничка“ в северна част на града.

Население

Население на Охрид по години
Години	Жители
1900	14.860
1923	~ 12.000
1924	~ 10.000
1981	39.093
1994	41.146
2002	42.033
2008	41.600

Брой и структура

В края на османския период, след напускането на голяма част от българското население, Охрид е по-скоро малък град. Съседни градове като Скопие и Битоля са в онова време по-големи и са от стратегическо значение за турците. Така в началото на 20 век Охрид наброява само около 15 000 жители, докато Битоля има около 60 000 и Скопие – около 40 000 жители. Градът се разраства значително по югославско време и наброява през 1981 година близо 40 000 жители. Растежът се дължи предимно на преселване от съседните села и от други градове в Социалистическа Република Македония и е свързан с началото на индустриализацията в града.

След последното преброяване в Република Македония, проведено през 2002 година, Охрид има 42 033 жители. Източно православие изповядват 33 987 души, сунитски ислям 7 599, католиците са 119, протестантите са 4, а 324 изповядват друга религия. В Охрид има общо 12 043 домакинства, или 3,4 души на домакинство.

• Виж също: Охрид (община)#Структура на населението

Охридски говор

Охридският говор или градски охридски говор, според представите на българската диалектология е български диалект от крайната югозападна група югозападни говори. Говори се в рамките на Охрид и селата по източното крайбрежие на Охридското езеро. Македонската диалектология разглежда охридския говор като диалект на македонския език. Говорът показва редица сходства с близкостоящите стружки говор и вевчанско-радожденски говор като сливане на две съседни гласни в една дълга гласна: глàа > глā (глава), змѝи > змӣ (змии); употреба на агломеративна форма при лични и роднински имена от м. р.: Го вѝде Стойàна (Видя Стоян) и др. Охридският говор се отличава и с праславянското *dj застъпено като ждж: вѝжджат (виждат) и с разширената употреба на гласната ъ'.

Култура и забележителности

Музеи

Робевата къща, днес градски музей.

В старата сграда на училище „Св. Климент Охридски“, която от 1985 е част от музейния комплекс на града, се намира постоянна експозиция, посветена на славянската писменост. Между 500-те експоната са изложени снимки, копия и оригинални ръкописи на охридската школа. Експозицията е създадена в чест на 1100 годишнината на славянските апостоли Кирил и Методи.

Робевата къща (виж по-долу) е възрожденска къща на българската възрожденска фамилия Робеви и днес тук се помещава Градският музей. Музеят е най-старият в града и тук са изложени множество етнографски и археологически експонати, между които и 9000 антични и средновековни монети от региона.

В иконната галерия, която се намира в Стария град, са изложени творби на Охридската живописна школа.

От 2010 година южно от града се намира „Музеят на водата“. Той е разположен на южното крайбрежие на Охридското езеро, на полуостров Градище в Залива на костите и се простира на площ от около 8500 m². Музеят пресъздава праисторическо селище, представляващо дървени наколни жилища от Желязната и Бронзовата ера.

През 1945 година отваря врати градската библиотека, която носи името на Григор Пърличев и разполага с над 100 000 екземпляра.

Редовни събития

• „Охридски летен фестивал“ – ежегоден фестивал за театрално и музикално изкуство от юли до август.
• „Балкански фестивал на народни песни и танци“ – ежегоден фолклорен фестивал за музика и танци от началото на юли.
• „Балкански музикален площад“ – музикален фестивал през август, в който участват етно-музиканти от целия Балкански полуостров.

Забележителности

Охридската крепост

Реконструкция на Самуиловата крепост

Самуиловата крепост, под каквото име днес е известна цитаделата на охридската крепост, се намира на най-високата точка на града, на хълма Горни сарай. Тя е част от крепостната система, която обгражда града в миналото и е във формата на камбана. Първите следи от укрепителна система са от времето на ахейците от 4 век пр. Хр. Възможно е това отбранително съоръжение да е разширено по времето на Филип II Македонски. Между 992 и 1018 Охрид е столица на България и резиденция на цар Самуил. Той започва да обновява крепостните стени на града, с оглед на стратегическото му значение за държавата. Днешната форма на крепостта датира от времето на Самуил. Заедно с градските стени укрепителната система разполага с 20 отбранителни входни кули както и шест градски и крепостни порти. През 2003 година цитаделата е обновена. През летните месеци тя е любимо място на туристите, от където се открива панорамна гледка над града и езерото.

Други обекти

Сред античните паметници в града са елинистично-римският театър и раннохристиянската базилика от 5 – 6 век.

Наред с джамиите от османския период са запазени хамамът Вошка (ориенталска баня); тюрбето от 1591/2 година на Синанедин Юсуф Челеби от знатната Охризаде фамилия; часовниковата кула (сахат кула) от 1725 година; ханът (странноприемница), днес търговски център и типичната за българското възраждане градска жилищна архитектура.

Сред по-известните възрожденски къщи е тази на българската фамилия Робеви. Днешната Робева къща е построена между 1863 и 1864 година от дебърския майстор Тодор Петков, по поръчителство на Константин Робев, глава на фамилия през този период. Къщата има предшественик, построен през 1827 година, но опожарен през 1861/62 година от османския управител Устреф бег. Къщата е разделена на две части, като по една половина е била предназначена за синовете на Константин Робев – Анастас и Константин. Двамата братя живеят със семействата си там до 1900 година, когато се преместват в Битоля, но продължават да използват къщата в Охрид за лятна резиденция. Когато по време на Балканската война през 1912 година Охрид е бил превзет от сръбски войски, къщата е конфискувана и превърната в щаб-квартира. През този период изчезват или са повредени голяма част от инвентара и част от дърворезбите в нея. След Втората световна война във възрожденската къща се помещава етнографски музей. През 1990 година триетажната сграда е напълно обновена. Днес сградата е къща-музей и в нея се помещава градският музей на Охрид.

Икономика и инфраструктура

Икономика

Архитектура от първата половина на 20 век

Риболовът е най-старият отрасъл на икономиката в града. За селата Търпейца и Пещани и днес това е основният поминък, докато в другите населени места население е заето и в други отрасли. Друг основен поминък в миналото е занаятчийство, което се е развило и разпространило благодарение на Охридската школа. Голяма част от населението на Охрид в миналото са дърводелци, златари, резбари, обущари, шивачи и други. Като духовен център Охрид подслонява и иконописци, художници, строители, писари, които чрез своите творби допринасят за разпространението на школата.

Днес туризмът е един от най-важните сектори на икономиката на Охрид. Старият град, културните паметници в града и околността, природата и Охридското езеро привличат както местни така и чуждестранни туристи. Сред туристите множество са българи, сърби, словенци, холандци, както и малко на брой туристи от Русия, Израел и Китай.

Услугите предлагани в Охрид съставляват друг важен сектор за икономиката. Банките „Охридска Банка“, „Стопанска Банка“, Commercial Bank и „Тутунска Банка“ имат клонове тук. В областта на индустрията работят текстилните фабриките Ohridski Tekstilni, „Викторија Фешн“ и „Отекс“. Множеството от населението работи в областта на производството и търговията. В селското стопанство заетите са с най-малък дял.

Производството на хляб и хлебни изделия е основната дейност на фирмата „Жито леб“. Тя е една от най-големите в този бранш в Република Македония и седалището се намира в Охрид. През 2002 година е произвела 18 300 тона хляб.

Транспорт

Транспортът в града се извършва предимно от лични автомобили, автобуси и таксита. Той е и един най-големите замърсители на въздуха на града, като през лятото изхвърлените газове довеждат често до появата на смог над града. През зимата въздухът допълнително се замърсява от домакинствата, които използват предимно дърва за отопление.

По пътя към Битоля е разположена новата автогара Автобүска станица, докато старата е в центъра на града. От автогарата има директни връзки към по-големите градове в страната и съседните страни, както и някои градове в западна и централна Европа. Въпреки постоянното преасфалтиране, голяма част от пътната мрежа на града е в лошо състояние. Основната пътна артерия на Охрид е булевард Железника, който свързва при квартал Железничка околовръстния път с централната част на града и туристическите райони на източния бряг на Охридското езеро. Благодарение на околовръстния път, построен окончателно през 2011 година, транзитния трафик от Струга за Битоля е изместен от центъра на града.

Европейският път E852, които преминава през Охрид, свързва града с Тирана. Чрез E62 градът е свързан с Битоля и Скопие.

До 1966 година между Охрид и Гостивар функционира теснолинейната железопътна линия. Линията след това е разширена, но и днес за изминаването на 167-километровата отсечка са необходими повече от 17 часа. В рамките на изграждането на паневропейски транспортен коридор 8 между правителствата на Албания и Македония се обсъжда възможността на нова жп линия от Кичево до Струга към Албания, която ще минава на няколко километра северозападно от Охрид.

Северозападно от центъра на града, на около девет километра се намира второто по големина летище в Македония. Летището в Охрид носи името на Апостол Павел и се използва предимно през летните месеци за чартъри.

Медии

Централата на създадената през 1992 година телевизия TVM се намира в Охрид. Тя е най-голямата телевизия в югозападната част на Република Македония и районът, в който се излъчва, обхваща над 200 000 жители.

През 1957 създаденото „Радио Охрид“ излъчва в общините Струга и Охрид.

Други медии:

• http://ohridnews.com
• http://inpress.com.mk
• http://ohridpress.com
• http://www.superradio.com.mk

Водоснабдяване и канализация

Водопроводна мрежа в града съществува още от турско време, когато водохващането става само от два източника, а керамични тръби отвеждат водата до част от сградите и няколкото чешми в града. Останалите сгради се снабдяват с вода от изкопани кладенци и от езерото. За начало на организирано водоснабдяване на Охрид се приема 1934 година, когато допълнително се създава нова водоснабдителна система, каптират се Билянини извори и се изгражда резервоарът Кале. От това време датира главният водопровод по някои централни улици и Стария град, който функционира и досега. С нарастването на селището се разширява и водоснабдителната мрежа. Днес изграденият капацитет покрива нуждите от вода на 48 500 души, а водоснабдяването се извършва от фирмата Водовод-Охрид. През летния период, поради разрасналата се туристическа дейност и сериозното увеличаване на броя на хората в града, се налага водочерпене и от езерото. Търсят се нови водоизточници за задоволяване нуждите на населението. За водоснабдяването на града се ползват няколко вида източници:

• От извори по гравитачен път – Летница, Биглища, Поник, с общ годишен дебит 40 – 140 л/сек.
• От извори и кладенци чрез изпомпване, които доставят по-голямото количество вода за града.
• Изпомпване от Охридското езеро, само през летния сезон – 200 л/сек.

За изравняване на часовата неравномерност при ползването на вода са изградени резервоари с общ капацитет 7010 m³.

Първата канализационна линия на града е изградена през 1957 година, а днес канализационната система обхваща около 90 процента от града, която се поддържа от същото дружество. Чрез няколко помпени станции и колектори голяма част от отпадните води на Охрид се отвеждат чрез ПВЦ и бетонови тръби в изградената през 1988 година пречисвателната станция до село Вранища при Струга, където водите се пречистват механично и биологично. Пречистената вода се изпуска в реката Черни Дрин, приток на Охридското езеро.

Здравеопазване

В източната част на Охрид се намира специализираната болницата за ортопедия, хирургия и травматология „Свети Еразъм“. Тя е най-голямата болница на града и отваря врати в 1950 година. През югославските години на Охрид в нея се приемат болни и от другите югославски републики. Наред с нея в Охрид се намира болница за превенция, лекуване и рехабилитация на сърдечни заболявания, както и една частна и една общинска поликлиника.

Образование и наука

Входът на започнатото през 1908 и завършено през 1927 година средно общообразователно училище „Св. Климент Охридски“ (Гимназията)

Задължителната училищна подготовка в Македония продължава девет години основно и три или четири години средно образование. В Охрид има пет централни основни училища. Тук се намира и едно от малкото основни музикални училища в страната, където продължителността на училищното образование също трае осем години. В града се намират три средни училища: едно политехническо училище, едно общообразователно училище (гимназия) и едно туристическо училище, които подготвят учениците за обучение в заведенията за висше образование.

Последната трета степен на македонското образование включва в Охрид две висши училища: държавния университет за информационни науки и технологии Св. Апостол Павел разполага с пет факултета и около 200 студента, както и Европейски университет – Република Македония. В града са разположени още факултетите по туризъм и гастрономия, както и хидробиоложкият институт на Битолския университет.

Личности

От средновековието са известни имената на архиепископи и други духовници от Охрид. Те са събрани в списъка на Охридски архиепископи и патриарси. Между духовниците които работят в града са монасите Наум (* около 830; † около 910) и Климент (* около 840; † 916); архиепископите Теофилакт, Лео и Натанаил (1872 – 1880) и патриарсите Филип и Давид. Сред интелектуалците от по-ново време, свързани с Охрид са възрожденският писател и учител Григор Пърличев (1830 – 1893), който пръв превежда на български „Илиада“; неговият син Кирил Пърличев (1875 – 1944); възрожденският книжовник и фолклорист Кузман Шапкарев (1834 – 1909); гръцкият географ Маргарит Димзов (1830 – 1903) и художничката Ирена Паскали (* 1969); историкът Иван Снегаров (1882 – 1971). Сред известните военни дейци родени в Охрид са генералите Климент Бояджиев (1861 – 1933), Кръстю Златарев (1864 – 1925) и Александър Протогеров (1867 – 1928).

Известни личности родени в Охрид

• Константин Робев (1818 – 1900)
• Димитър Робев (1822 – 1890)
• Григор Пърличев (1830 – 1893) – български възрожденец
• Кузман Шапкарев (1834 – 1909) – български възрожденец
• Анастасиос Пихеон (1836 – 1912) – гръцки революционер
• Стефан Робев (1842 – 1880)
• Наум Спространов (1851 – 1887)
• Климент Бояджиев (1861 – 1933) – Генерал-майор от Българската армия
• Кръстю Златарев (1864 – 1925) – Генерал-лейтенант от Българската армия
• Антон Кецкаров (1865 – 1945)
• Климент Джеров (1867 – 1916) – Генерал-майор от Българската армия
• Александър Протогеров (1867 – 1928) – Генерал-майор от Българската армия
• Евтим Спространов (1868 – 1931)
• Георги Баласчев (1869 – 1936)
• Стефан Якимов Дедов (1869 – 1914)
• Методи Патчев (1875 – 1902)
• Кирил Пърличев (1875 – 1944) – български учител и революционер
• Христо Узунов (1878 – 1905)
• Коста Абраш (1879 – 1898)
• Иван Снегаров (1883 – 1971) – изтъкнат български славист и историк
• Спас Банджов (1904 – 1942)
• Димче Коцо (1910 – 1993)
• Андон Дуков (1913 – 1944)
• Иван Точко (1914 – 1973)
• Борис Бояджиски (1915 – 1959)
• Димче Маленко (1919 – 1990)
• Димче Янко (1919 – )
• Славе Филев (1924 – 1999)
• Видое Видичевски (1931 – )
• Димитар Пандев (1958 – )
• Драган Спасески (1960 – )
• Виолета Ачкоска (1954 -)
• Мишо Юзмески (1966 – )
• Богомил Стефанов (1993 – )

Побратимени градове

Охрид работи от 1977 година в областта на туризма и културната обмяна съвместно с няколко чуждестранни града:

Побратимени градове Крагуевац, Сърбия, от 1977 Винковци, Хърватско, от 1979 Пиран, Словения, от 1981 Волонгонг, Австралия, от 1981 Уиндзор, Канада, от 1981 Будва, Черна гора, от 1984 Поградец, Албания, от 2002 Кан, Франция, от 2009 Ялова, Турция, от 2010

Градове Партньори Пловдив, България, от 1999 Несебър, България, от 2000 Земун, Сърбия, от 2003 Далиен, Китай, от 2003 Район Банкя на София, от 2004 Лесковац, Сърбия, от 2005 Птуй, Словения, от 2005 Велико Търново, България, от 2006 Синая, Румъния, от 2006 Газиосманпаша, Турция, от 2006

Литература

• „Охрид – туристически център на Македония“, Тодор Крайничанец, в-к „Средец“, год. III, брой 6 – 7, София, 1938 г.
• „Св. Наум Охридски“, Петър Чаулев, Цариград, 1910 г.
• „Охрид. Градът на живите предания“, Георги Стрезов, София, 1938 г.
• Йордан Иванов: „Български старини из Македония“, С. 1931; второ изд. С. 1970, с. 34 – 55.
• Евтим Спространов: „По говора на гр. Охрид“, СбНУ, кн. 18, 1901.
• Иван Снегаров: История на Охридската Архиепископия т.I
• Васил Кънчов: Описание на град Охрид в „Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“, 1890
• Евтим Спространов: По възраждането в град Охрид
• Кузман Шапкарев: Кратко историкогеографско описание на градовете Охрид и Струга
• Петър Савинов: Пътеводител „Охрид“ . Скопие (София), 1943

Чуждестранна литература

• Fonds für Tourismus Ohrid (Hrsg.): Ohrid und seine Kunstschatzkammer, deutsche Übersetzung von Ivanka Krecova. Ohrid 1994.
• Lexikon des Mittelalters: Статия Ohrid в Band 6. Lukasbilder bis Plantagenêt, Stuttgart [u.a.], 1993, стр. 1378 – 1379, ISBN 3-7608-8906-9.
• Richard Barrie Dobson: Encyclopedia of the Middle Ages, Band 2, Статия Ohrid , издателтсво Routledge, 2000, стр. 1044 – 1045.
• Hans-Dieter Döpmann: Die Religiöse Entwicklung Makedoniens в Gabriella Schubert: Makedonien: Prägungen und Perspektiven. Band 1 von Forschungen zu Südosteuropa, издателство Otto Harrassowitz, 2005, ISBN 3-447-05277-5, стр. 13 – 31.
• Machiel Kiel: Okhrī. In: The Encyclopaedia of Islam. New Edition. Том 8, Brill, Leiden, стр. 164 – 168.

Външни препратки

• Официален сайт на община Охрид

Бележки

• Портал „Македония“