Карбамид: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 18:05, 8 септември 2016

Карбамид

Обща информация
Систематично име	Карбамид
Други имена	Карбонилдиамид Диамид Урея Пиагран
Молекулна формула	CH₄N₂O
SMILES
Моларна маса	60,06 g/mol
Външен вид	кристали
CAS номер	[57-13-6]
Свойства
Плътност и фаза	1,3230 g.cm⁻³, твърда
Разтворимост във вода	1000 g·l⁻¹ (20 °C)
В етанол	50 g·l⁻¹ (20 °C)
Точка на топене	132.5 – 134.5 °C
Точка на кипене
Киселинност (pK_a)
Вискозитет
Диполен момент
Опасности
Основни опасности	?
Точка на възпламеняване
Допълнителни данни
Структура и свойства	n, ε_r, и др.
Термодинамични данни	Фазово поведение Твърдо състояние, течност, газ
Спектрални данни	УВ, ИЧ, ЯМР, МС
Сродни съединения
Сродни съединения
Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки

Карбамид (също урея), също Карбонилди амид, – да не се бърка с пикочна киселина – е органично съединение, което е краен продукт на обмяната на веществата при много животни при разграждането на азотни съединения (напр. Аминокиселини) и се отделя чрез урината. Чистият карбамид е бяло кристално твърдо вещество със слаб мирис на амоняк.

История

Файл:Urea3D.png

модел на карбамида.

Карбамидът е първото синтетично получено органично съединение. Открит е през 1773 от Hilaire Rouelle. През 1828 е синтезиран за първи път от Фридрих Вьолер (на немски Friedrich Wöhler) при реакция на калиев цианат и амониев сулфат, което противоречало на тогавашното схващане, че органичните съединения могат да се синтезират само от живи същества чрез така наречената „жива сила“ „vis vitalis“. Това поставя началото на органичната химия.

Физиология

Карбамид се получава при белтъчната обмяна на веществата. За да се избегне отделянето на амоняк (NH₃) при разграждането на белтъците, техните аминогрупи се свързват в черния дроб към безвредната молекула на карбамида.

Приложение

Поради високото си съдържание на азот 46%, карбамида е в световен мащаб най-значимият азотен тор.

Свойства

Индустриален синтез

Карбамидът се произвежда индустриално в големи количества (в световен мащаб 127 млн. тона през 2004 г.).

Уравнения:

\mathrm {2\ NH_{3}+CO_{2}\longrightarrow \lbrack H_{2}N{-}CO{-}O\rbrack NH_{4}}

от амоняк и въглероден двуокис се получава амониев карбамат.

\mathrm {\lbrack H_{2}N{-}CO{-}O\rbrack NH_{4}\longrightarrow H_{2}N{-}CO{-}NH_{2}+H_{2}O}

амониевия карбамат се разпада до карбамид и вода.

Това е т. нар. Бош-Майзер (Bosch-Meiser) процес, разработен през 1922 г. и наречен на своите откриватели. Той като цяло е екзотермичен.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{обработка|вкарване на шаблон за хим. съединение}}
 {| class="toccolours" border="1" style="float: right; clear: right; margin: 0 0 1em 1em; border-collapse: collapse;"
 ! {{chembox header}} | {{PAGENAME}} <!-- заменете, ако не съвпада с името на статията -->
 |-
 | align="center" width="300" colspan="2" bgcolor="#ffffff" | [[Image:Urea.png|150px|Карбамид]]
 |-
 ! {{chembox header}} | Обща информация
@@ Ред 10: / Ред 12: @@
 |-
 | Други имена
 |Карбонилдиамид
 Диамид
 Урея
@@ Ред 43: / Ред 45: @@
 | 1000 g·l<sup>−1</sup> (20 °C)
 |-
 | В [[етанол]]
 | 50 g·l<sup>−1</sup> (20 °C)
 |-
 | [[Точка на топене]]
-| 132.5 - 134.5 °C
+| 132.5 – 134.5 °C
 |-
 | [[Точка на кипене]]
 |
 |-
 | [[Константа на киселинна дисоциация|Киселинност]] (p''K''<sub>a</sub>) <!-- пропуснете, ако не е киселина или основа. Ако давате няколко стойности, бъдете ясни -->
@@ Ред 62: / Ред 64: @@
 |-
-! {{chembox header}} | Опасности <!--  Summary only- MSDS entry provides more complete information -->
+! {{chembox header}} | Опасности <!-- Summary only- MSDS entry provides more complete information -->
 <!--|-
 | [[Material safety data sheet|MSDS]]
@@ Ред 102: / Ред 104: @@
 |-
 |}
-'''Карбамид''' (също урея), също [[Карбонил]]ди[[Амид|амид]], – да не се бърка с  [[пикочна киселина]] – е [[органично съединение]], което е краен продукт на обмяната на веществата при много животни при разграждането на азотни съединения (напр. Аминокиселини) и се отделя чрез [[урина]]та. Чистият карбамид е бяло кристално твърдо вещество със слаб мирис на амоняк.
+'''Карбамид''' (също '''урея'''), също [[Карбонил]]ди[[Амид|амид]], – да не се бърка с [[пикочна киселина]] – е [[органично съединение]], което е краен продукт на обмяната на веществата при много животни при разграждането на азотни съединения (напр. Аминокиселини) и се отделя чрез [[урина]]та. Чистият карбамид е бяло кристално твърдо вещество със слаб мирис на амоняк.
 == История ==
 [[картинка:Urea3D.png|thumb|left|100px|[[модел]] на карбамида.]]
-Карбамидът е първото синтетично получено органично съединение. Открит е през [[1773]] от [[Hilaire Rouelle]]. През [[1828]] е синтезиран за първи път от '''Фридрих Вьолер''' (на немски [[Friedrich Wöhler]]) при реакция на калиев цианат и амониев сулфат, което противоречало на тогавашното схващане, че органичните съединения могат да се синтезират само от живи същества чрез така наречената "жива сила" „[[vis vitalis]]“. Това поставя началото на органичната химия.
+Карбамидът е първото синтетично получено органично съединение. Открит е през [[1773]] от [[Hilaire Rouelle]]. През [[1828]] е синтезиран за първи път от '''Фридрих Вьолер''' (на немски [[Friedrich Wöhler]]) при реакция на калиев цианат и амониев сулфат, което противоречало на тогавашното схващане, че органичните съединения могат да се синтезират само от живи същества чрез така наречената „жива сила“ „[[vis vitalis]]“. Това поставя началото на органичната химия.
 :[[File:Urea Synthesis Woehler.png|none|300px]]
@@ Ред 121: / Ред 123: @@
 == Индустриален синтез ==
 Карбамидът се произвежда индустриално в големи количества (в световен мащаб 127 млн. тона през 2004 г.).
 Уравнения:
 :<math>\mathrm{2 \ NH_3 + CO_2 \longrightarrow \lbrack H_2N{-}CO{-}O \rbrack NH_4}</math>
-:<small>от амоняк и  въглероден двуокис се получава  [[амониев карбамат]].</small>
+:<small>от амоняк и въглероден двуокис се получава [[амониев карбамат]].</small>
 :<math>\mathrm{\lbrack H_2N{-}CO{-}O \rbrack NH_4 \longrightarrow H_2N{-}CO{-}NH_2 + H_2O}</math>