Никола Богориди: Разлика между версии
Ред 37: | Ред 37: | ||
На 28 юни 1858 година по молба на друга делегация, начело с [[Панайот Греков]] (баща на [[Димитър Греков]]), Никола Богориди издава [[хрисовул]] (грамота), с който се учредява гимназията „[[Болградска гимназия|Св. св. Кирил и Методий]]“ в [[Болград]], изиграла голяма роля в Българското възраждане и подготвила много от първите политически, просветни и културни дейци след Освобождението през [[1878]] г.<ref>Веселин Трайков. „Георги Стойков Раковски. Биография“, БАН, София, 1974, стр. 150.</ref> |
На 28 юни 1858 година по молба на друга делегация, начело с [[Панайот Греков]] (баща на [[Димитър Греков]]), Никола Богориди издава [[хрисовул]] (грамота), с който се учредява гимназията „[[Болградска гимназия|Св. св. Кирил и Методий]]“ в [[Болград]], изиграла голяма роля в Българското възраждане и подготвила много от първите политически, просветни и културни дейци след Освобождението през [[1878]] г.<ref>Веселин Трайков. „Георги Стойков Раковски. Биография“, БАН, София, 1974, стр. 150.</ref> |
||
⚫ | |||
По молба на приятеля си Георги Раковски Богориди в 1857 година позволява създаването на българска община и печатница в [[Галац]], а в същата година чрез [[Пантелаки Аврамов]] му съобщава, че османските власти го търсят и Раковски бяга в [[Русия]]. Раковски се опитва да привлече приятеля си към революционното дело като дори в писмо му предлага българския престол, пишейки му |
По молба на приятеля си Георги Раковски Богориди в 1857 година позволява създаването на българска община и печатница в [[Галац]], а в същата година чрез [[Пантелаки Аврамов]] му съобщава, че османските власти го търсят и Раковски бяга в [[Русия]]. Раковски се опитва да привлече приятеля си към революционното дело като дори в писмо му предлага българския престол, пишейки му |
||
{{цитат|Знайте добре, Ваше Сиятелство, че бъдещето на българите е много по-светло от бъдещето на молдавците. Възползвайте се от обстоятелствата! Божествената промисъл, която ви е издигнала на такова стъпало, на което се намирате, положително ви е предопределила и за нещо по-висше.<ref>Веселин Трайков. „Георги Стойков Раковски. Биография“, БАН, София, 1974, стр. 148, 150, 241.</ref>}} |
{{цитат|Знайте добре, Ваше Сиятелство, че бъдещето на българите е много по-светло от бъдещето на молдавците. Възползвайте се от обстоятелствата! Божествената промисъл, която ви е издигнала на такова стъпало, на което се намирате, положително ви е предопределила и за нещо по-висше.<ref>Веселин Трайков. „Георги Стойков Раковски. Биография“, БАН, София, 1974, стр. 148, 150, 241.</ref>}} |
||
⚫ | |||
===Последни години=== |
===Последни години=== |
Версия от 08:36, 12 септември 2016
Никола Богориди | |
османски политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил във | Велика народна школа |
Семейство | |
Баща | Стефан Богориди |
Братя/сестри | Александър Богориди |
Никола Богориди в Общомедия |
Княз Никола (Николай) Стефанов Богориди (Шаблон:Lang-el, Шаблон:Lang-tr, Шаблон:Lang-ro) е османски и молдовски държавник от български произход, правнук на Софроний Врачански, син на Стефан Богориди, брат на Александър Богориди.[1][2]
Биография
Никола Богориди е роден в Яш в семейството на Стефан Богориди. Учи в Измит, където баща му е заточен, а по-късно във Великата школа в Цариград, където става приятел със съученика си Георги Раковски. В 1834 година заедно с брат си Александър придружава в Яш сестра си Смарагда и съпруга ѝ Михаил Стурдза, който е новоназначен за княз на Молдова. През 1837 - 1839 година Никола е драгоман в османското посолство в Париж. В 1838 година се среща в Париж с Гаврил Кръстевич. След връщането си в Молдова Никола се жени в 1846 година за Екатерина Конаки, дъщеря на молдовския болярин Константин Конаки и прибавя нейното име към своето и се подписва Конаки-Богориди. Баща е на Емануил Богориди.
Княз на Молдова
Политика по румънските дела
При княз Теодор Балш между 18 декември 1856 и 7 март 1857 г. Никола Богориди е министър на финансите на Молдова, а след това до октомври 1858 година е княз (каймакам) на Молдова. За разлика от княза на Влашко Александру II Гика ултраконсервативният княз Никола Богориди следва проавстрийска и протурска политическа линия и работи против обединението на двете Дунавски княжества - Влашко и Молдова. Князът фалшифицира избирателните списъци за изборите на така наречените дивани ад хок, които трябва да се занимаят с въпроса с обединението на двете румънски държави. В Молдова изборите на 7 юли 1857 година минават в обстановка на терор и бойкот от страна на юнионистката партия. Юнионистите се добират до тайната кореспонденция на Богориди с австрийския двор, в която има убедителни доказателства за фалшификацията на изборите и след дипломатическата намеса на Франция, Русия, Прусия и Сардиния, които изтеглят посланиците си от Цариград, Високата порта е принудена да анулира изборите и да организира нови на 22 септември. Този път те се увенчават с убедителна победа на юнионистите.
Политика по българските дела
|
Княз Никола Богориди е известен покровител на българите в Южна Бесарабия, присъединена към Молдова по силата на Парижкия договор от 1856 година. Веднага след назначаването му за каймакам делегация на българските изселници го моли да ликвидира монопола върху ракията в техните колонии, което той прави, като заявява:
„ | Аз съм българин. Каквито молби имате, направете ги. Сега му е времето да бъдат удовлетворени. | “ |
На 28 юни 1858 година по молба на друга делегация, начело с Панайот Греков (баща на Димитър Греков), Никола Богориди издава хрисовул (грамота), с който се учредява гимназията „Св. св. Кирил и Методий“ в Болград, изиграла голяма роля в Българското възраждане и подготвила много от първите политически, просветни и културни дейци след Освобождението през 1878 г.[3]
По молба на приятеля си Георги Раковски Богориди в 1857 година позволява създаването на българска община и печатница в Галац, а в същата година чрез Пантелаки Аврамов му съобщава, че османските власти го търсят и Раковски бяга в Русия. Раковски се опитва да привлече приятеля си към революционното дело като дори в писмо му предлага българския престол, пишейки му
„ | Знайте добре, Ваше Сиятелство, че бъдещето на българите е много по-светло от бъдещето на молдавците. Възползвайте се от обстоятелствата! Божествената промисъл, която ви е издигнала на такова стъпало, на което се намирате, положително ви е предопределила и за нещо по-висше.[4] | “ |
Княз Никола Богориди е свален от молдовския престол през октомври 1858 година.
Последни години
След свалянето му от престола Богориди живее в Цариград, Виена и Букурещ.
На 25 октомври 1859 година княз Никола Богориди полага основния камък на новостроящата се българска църква в Цариград станала по-късно Желязната църква, върху имота, дарен от баща му Стефан Богориди. Богориди поддържа кореспонденция с Иван Чомаков, Димитър Гешов, Константин Славчевич - одринчанин, виден търговец в Цариград и радетел за българската църква и просвета, Константин Ранов от Самоков, съветник в сръбското дипломатическо агентство в Цариград.
В 1862 година докато Богориди е във Виена с него отново се свързва Раковски. Двамата си разменят писма и се срещат в малкото румънско пристанище Груя. Срещата е държана в пълна тайна, но според турски власти Раковски получава 5 000 лири помощ от Богориди за Първата българска легия. Турското правителство смята Богориди за глава на таен български комитет във Виена, който поддържа контакти с посолството на Русия и е във връзка с българските революционни комитети в Румъния и в Одеса.[5]
Богориди умира в Букурещ на следната 1863 година.
Родословие
Софроний Врачански (1739 - 1813) | Ганка Атанасова (1736 – 1787) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Цонко Стойков (1758 - 1791) | Гана Стойкова | Владислав Стойков | Мария Стойкова | Катерина Стойкова (1777 - 1867) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Ралу Сканави (1791 - 1845) | Стефан Богориди (1775 - 1859) | Атанас Богориди (1788 - 1826) | Поликарп Патарски (1790 - 1865) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Ласкар Кантакузин (1805 - 1875) | Харикиня (1828 - 1860) | Михаил Стурдза (1794 - 1884) | Смарагда (1816 - 1885) | Иван (? - 1861) | Ана (? - 1866) | Константинос Музурус | Александър Богориди (1822 - 1910) | Мария (? - 1880) | Йоанис Фотиадис | Никола Богориди (1821 - 1863) | Екатерина Конаки | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Емануил Богориди (1847 - 1935) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ Начов, Никола. Княз Стефан Богориди (Биографични бележки), в: Княз Стефан Богориди, УИ „Св. Св. Кирил и Методий“, Велико Търново, 1994, стр. 149 - 153.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 323.
- ↑ Веселин Трайков. „Георги Стойков Раковски. Биография“, БАН, София, 1974, стр. 150.
- ↑ Веселин Трайков. „Георги Стойков Раковски. Биография“, БАН, София, 1974, стр. 148, 150, 241.
- ↑ Веселин Трайков. „Георги Стойков Раковски. Биография“, БАН, София, 1974, стр. 240-242.
Теодор Балш | → | каймакам на Молдова (7 март 1857 – октомври 1858) | → | Щефан Катаргиу, Василе Стурдза, Анастасие Пану |