Станчо Белковски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 12: Ред 12:
Станчо Белковски е роден през [[1891]] в учителско семейство в [[София]]. Негови братя са художникът [[Асен Белковски]] и военният деец Богдан Белковски.
Станчо Белковски е роден през [[1891]] в учителско семейство в [[София]]. Негови братя са художникът [[Асен Белковски]] и военният деец Богдан Белковски.


От 1910 учи архитектура в [[Политехника на Берлин-Шарлотенбург|Политехниката на Берлин-Шарлотенбург]], но прекъсва обучението си по време на войните (1912-1918) и се дипломира едва през 1920. След завръщането си в София започва работа съвместно с архитект [[Иван Васильов]], а от 1925 работи самостоятелно. От 1928 до 1939 е съдружник с [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]], заедно с когото реализира много от най-известните си проекти.<ref name="Стоилова">{{cite web | last = Стоилова| first = Любинка| year = 2007| url = http://stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=18605| title = Малко история за комплекс "България", представена през погледа на един изследовател на модерната архитектура| publisher = stroitelstvo.bg| accessdate = 18 декември| accessyear = 2007}}</ref>
От 1910 учи архитектура в [[Политехника на Берлин-Шарлотенбург|Политехниката на Берлин-Шарлотенбург]], но прекъсва обучението си по време на войните (1912-1918), когато се сражава на фронта и е отличен с редица ордени за храброст. Дипломира се едва през 1920. След завръщането си в София започва работа съвместно с архитект [[Иван Васильов]], а от 1925 работи самостоятелно. От 1928 до 1939 е съдружник с [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]], заедно с когото реализира много от най-известните си проекти.<ref name="Стоилова">{{cite web | last = Стоилова| first = Любинка| year = 2007| url = http://stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=18605| title = Малко история за комплекс "България", представена през погледа на един изследовател на модерната архитектура| publisher = stroitelstvo.bg| accessdate = 18 декември| accessyear = 2007}}</ref>


През 1943, малко след основаването на [[Държавна политехника|Висшето техническо училище]], Белковски става преподавател в него, като поставя основите на катедра „Обществени сгради“, която ръководи до края на живота си. От 1944 до 1945 е първият избран ректор на училището, от 1959 до 1961 е декан на Архитектурния факултет. През 1961 става член-кореспондент на БАН и директор на [[Институт по градоустройство и архитектура|Института по градоустройство и архитектура]], като остава на този пост до края на живота си година по-късно<ref name="Стоилова"/>, когато умира при тежка железопътна катастрофа по време на служебно пътуване в Полша, близо до Краков.
През 1943, малко след основаването на [[Държавна политехника|Висшето техническо училище]], Белковски става преподавател в него, като поставя основите на катедра „Обществени сгради“, която ръководи до края на живота си. От 1944 до 1945 е първият избран ректор на училището, от 1959 до 1961 е декан на Архитектурния факултет. През 1961 става член-кореспондент на БАН и директор на [[Институт по градоустройство и архитектура|Института по градоустройство и архитектура]], остава на този пост до края на живота си - година по-късно<ref name="Стоилова"/>, когато загива при тежка железопътна катастрофа по време на служебно пътуване в Полша, близо до Краков.


== Известни проекти ==
== Известни проекти ==

Версия от 09:13, 12 септември 2016

Станчо Белковски
български архитект и учен
Роден
Починал
Семейство
БащаИлия Белковски

Станчо Илиев Белковски е водещ български архитект от първата половина на 20 век, професор, член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН).

Биография

Станчо Белковски е роден през 1891 в учителско семейство в София. Негови братя са художникът Асен Белковски и военният деец Богдан Белковски.

От 1910 учи архитектура в Политехниката на Берлин-Шарлотенбург, но прекъсва обучението си по време на войните (1912-1918), когато се сражава на фронта и е отличен с редица ордени за храброст. Дипломира се едва през 1920. След завръщането си в София започва работа съвместно с архитект Иван Васильов, а от 1925 работи самостоятелно. От 1928 до 1939 е съдружник с Иван Данчов, заедно с когото реализира много от най-известните си проекти.[1]

През 1943, малко след основаването на Висшето техническо училище, Белковски става преподавател в него, като поставя основите на катедра „Обществени сгради“, която ръководи до края на живота си. От 1944 до 1945 е първият избран ректор на училището, от 1959 до 1961 е декан на Архитектурния факултет. През 1961 става член-кореспондент на БАН и директор на Института по градоустройство и архитектура, остава на този пост до края на живота си - година по-късно[1], когато загива при тежка железопътна катастрофа по време на служебно пътуване в Полша, близо до Краков.

Известни проекти

Белковски е автор на много обществени, жилищни и други сгради, най-значителни от които са:

  • Къща на Владо Георгиев (бивша, после резиденция на Австрийското посолство), ул. Гладстон 16, София, (1923, с арх. Иван Васильов - това е единствената обща работа на Белковски и Васильов)
  • Сграда на Алианс Франсез (бивша, после Център за изучаване на чужди езици и Концертна зала "Славейков", сега отново Алианс франсез), пл. „Славейков“, София, (1924)
  • Къща на Ц. Б. и С. М., бул. Цариградско шосе 23 и ул. Гогол, София
  • Къща на Анджело Куюмджийски (бивша, сега разиденция на американския посланик), ул. „Велико Търново“ 18, София, (1935-1936, с арх. Иван Данчов)
  • Къща на Г. Семерджиев (бивша, по-късно посолство на ДР Виетнам, после посолство на Либия), ул. „Оборище“ 12, София, (1932-1933, с арх. Иван Данчов)
  • Къща на Никола Мушанов (бивша, разрушена през 2005), ул. „Московска“ 47, София, (1925)
  • Телеграфо-пощенска палата, Търново, (1930, с арх. Иван Данчов)
  • Градоустройствено решение за миньорски жилищен комплекс „Твърди ливади“ с жилища за миньори, Перник, (1925-1932, с арх. Иван Данчов)
  • Девически Дом "Анка Евстат. Гешова" за 24 студентки/ученички (бивш, после Районен съд - брачна колегия, сега непоправимо повреден), Красно село, бул. Цар Борис ІІІ и ул. Ген. Ал. Суворов, София
  • Германско училище (бивше, днес Национална музикална академия), София (1931-1932, с арх.Иван Данчов)
  • Германско училище, Бургас, (1931-1932; с арх. Иван Данчов)
  • Гробница-Мавзолей на Димитър Яблански, семейна на Паница-Яблански, Централни гробища, Орландовци, София
  • Архитектурен комплекс „България“ - новия хотел "България" с ресторант и сладкарница и Концертна зала "България", бул. „Цар Освободител“ 4, ул. Аксаков 3 и ул. Г. Бенковски, София, (1931-1937, с арх. Иван Данчов)
  • Студентски дом с театър-кино, пл. Народно Събрание 10, София, (1932-1933, с арх. Иван Данчов)
  • Кинотеатър и апартаментен хотел „Балкан“ (бивш, сега Младежки театър), София, (1935-1937, с арх. Иван Данчов)
  • Фондова борса (бивша, после Министерство на вътрешната търговия и услугите, сега профсъюз-Синдикат "Подкрепа"), пл. „Гарибалди“, София, (1936-1939)
  • Доходна сграда (бивша на застрахователно дружество "България", после Американско посолство, сега Испански културен център - Институт "Сервантес"), ул. „Съборна“ 1, София, (1938-1940)
  • Еврейска болница (бивша, после клиника по Ендокринология към Медицинския университет, сега отново еврейска), ул. Дамян Груев, ул. Марко Балабанов, София, (1935, с арх. Иван Данчов)
  • Банкова болница на БНБ (бивша, после Правителствена поликлиника, сега Градска стоматологична поликлиника), ул. Иван Вазов 5 и ул. 6-ти септември, София, (с арх. Иван Данчов)
  • Хижа "Алеко" на Витоша - новата хижа, София, (1943)
  • Хижа "Тинтява" на Витоша - новата хижа, София, (1943)
  • Телефонна палата, ул. „Гурко“, ул. Дякон Игнатий (Левски), ул. Ст. Караджа, ул. Княз Ал. Батенберг, София, (1936-1947)
  • Физико-математически факултет, бул. „Джеймс Баучър“, София (1951)

Библиография

  • Архитектурна дейност 1922-1942. София, 1943.
  • Проблеми на типовото проектиране и масовото строителство на читалищни сгради. София, 1960.

Източници

  1. ↑ а б Стоилова, Любинка. Малко история за комплекс "България", представена през погледа на един изследовател на модерната архитектура // stroitelstvo.bg, 2007. Посетен на 18 декември 2007.
Юрдан Данчов → ректор на Висшето техническо училище (1944 – 1945) → Васил Пеевски
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Станчо_Белковски&oldid=7437230“.