Превземане на Белград (1521): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 42: Ред 42:


== Похода ==
== Похода ==
През май 1521 османската армия напуска [[Истанбул]] и се насочва към Белград по суша по [[Виа Милитарис]], и по море и река по [[Дунав]]а през [[Дунавска делта|Дунавската делта]]. Османската армия е с численост между 100 и 200 хиляди души по някои приемани в [[историография]]та за преувеличени сведения, а според [[Венецианска република|венециански]] източници - 30 000 добре обучени и подготвени за бой [[еничар]]и. При похода си към Белград османската армия става жертва на [[епидемия]].
{{факт|През май 1521 османската армия напуска [[Истанбул]] и се насочва към Белград по суша по [[Виа Милитарис]], и по море и река по [[Дунав]]а през [[Дунавска делта|Дунавската делта]]. Османската армия е с численост между 100 и 200 хиляди души по някои приемани в [[историография]]та за преувеличени сведения, а според [[Венецианска република|венециански]] източници - 30 000 добре обучени и подготвени за бой [[еничар]]и. При похода си към Белград османската армия става жертва на [[епидемия]].|2016|9|13}}


== Подготовката ==
== Подготовката ==
Нападението срещу Белград е стиковано с военните действия от страна на Кримското ханство срещу Полша. Османската армия се придвижва по Виа Милитарис от [[Ниш]] през [[Крушевац]] към [[Мачва]], където превзема [[Шабац]]. На [[10 юли]] 1521 година унгарските власти разбират за падането на Шабачката крепост, която след превземането ѝ е подсилена и устроена с османски гарнизон. След падането на Шабац, Сюлейман I изтласква останалите немногобройни унгарски военни части от [[Срем]] и заповядва изграждането на [[понтонен мост]] над река [[Сава (река)|Сава]] срещу Белград от страната на [[Земун]]. За целта по изграждане на плътен обръч от всички страни около Белградската крепост, османците превземат Земун. През втората половина на [[юли]] 1521 година османците отпочват [[артилерия|артилерийски]] обстрел на укрепената Белградска крепост. Целта е разрушаване на крепостните стени и кулите на крепостта, като в отговор защитниците предприемат контраофанзивно действие — извършват една атака срещу артилерийските позиции на османците ''(вилазка)'', но то е безрезултатно. На [[29 юли]] османците овладяват и последното унгарско укрепление в Срем - [[Сланкамен]].
{{факт|Нападението срещу Белград е стиковано с военните действия от страна на Кримското ханство срещу Полша. Османската армия се придвижва по Виа Милитарис от [[Ниш]] през [[Крушевац]] към [[Мачва]], където превзема [[Шабац]]. На [[10 юли]] 1521 година унгарските власти разбират за падането на Шабачката крепост, която след превземането ѝ е подсилена и устроена с османски гарнизон. След падането на Шабац, Сюлейман I изтласква останалите немногобройни унгарски военни части от [[Срем]] и заповядва изграждането на [[понтонен мост]] над река [[Сава (река)|Сава]] срещу Белград от страната на [[Земун]]. За целта по изграждане на плътен обръч от всички страни около Белградската крепост, османците превземат Земун. През втората половина на [[юли]] 1521 година османците отпочват [[артилерия|артилерийски]] обстрел на укрепената Белградска крепост. Целта е разрушаване на крепостните стени и кулите на крепостта, като в отговор защитниците предприемат контраофанзивно действие — извършват една атака срещу артилерийските позиции на османците ''(вилазка)'', но то е безрезултатно. На [[29 юли]] османците овладяват и последното унгарско укрепление в Срем - [[Сланкамен]].|2016|9|13}}


== Обсадата ==
== Обсадата ==
Унгарските контраофанзивни мерки в помощ на обсадената Белградска крепост не дават резултат и са ненавременни. Едва на [[28 август]] 1521 тръгва унгарска военна помощ в жива сила към обсадените. Трансилванският войвода Ян Заполски отказва подкрепления изчаквайки развоя на събитията. След превземането на Белградската крепост унгарците обвиняват [[Венецианска република|Венеция]], че не само не подпомага [[Кралство Унгария|кралството]], но дори доставя на османците артилерийски боеприпаси. Останалите [[християни|християнски]] съседи на Унгарското кралство (Свещената Римска империя, Полското кралство и [[Моравия]]) събират общо към 12 000 [[пехота]] и 1000 души [[кавалерия]] с 18 топа, но армията в подкрепа на обсадения Белград е готова твърде късно, поради което помощта ѝ е безсмислена и тя е разпусната.
{{факт|Унгарските контраофанзивни мерки в помощ на обсадената Белградска крепост не дават резултат и са ненавременни. Едва на [[28 август]] 1521 тръгва унгарска военна помощ в жива сила към обсадените. Трансилванският войвода Ян Заполски отказва подкрепления изчаквайки развоя на събитията. След превземането на Белградската крепост унгарците обвиняват [[Венецианска република|Венеция]], че не само не подпомага [[Кралство Унгария|кралството]], но дори доставя на османците артилерийски боеприпаси. Останалите [[християни|християнски]] съседи на Унгарското кралство (Свещената Римска империя, Полското кралство и [[Моравия]]) събират общо към 12 000 [[пехота]] и 1000 души [[кавалерия]] с 18 топа, но армията в подкрепа на обсадения Белград е готова твърде късно, поради което помощта ѝ е безсмислена и тя е разпусната.|2016|9|13}}

{{факт|[[Хронология]]та на обсадата и превземането на Белградската крепост са известни и подробно описани в дневника на военния поход на ''[[султан]] Сюлейман I''. За разлика от предходните два пъти, при този защитниците на укреплението са стегнати отвсякъде в примка. От сремската страна /откъм река Сава/ крепостната стена е единична, а не двойна както от другите страни. Османската [[бомбардиране|бомбардировка]] на Белградската крепост започва през [[юли]] и продължава с ненамаляващ интензитет до [[август]] 1521. В началото на август крепостните стени започват да се рушат, което дава повод за първата османска атака срещу крепостта на [[2 август]] 1521. Атаката е отблъсната, като цената която заплащат нападателите е висока — оставят труповете на 500-600 убити на бойното поле. На следващия ден - [[3 август]], османците предприемат нова фронтална атака срещу крепостта в най-слабата точка на защитата в т.нар. ''Долен град''. И тази атака е отблъсната, което принуждава Сюлейман I да промени тактиката и да прегрупира силите си. Султанът заповядва да се стовари войска на т.нар. [[Голям военен остров]] на Дунава срещу крепостта, като същевременно нарежда изграждането на понтонен мост за атака на укреплението от най-слабо защитената му страна — откъм ''[[Дунав]]ския [[остров]]''. Подготовката за окончателния щурм на крепостта започва на [[7 август]], а на [[8 август]] османците успяват да проникнат във вътрешността на крепостта, въпреки храбростта на защитниците ѝ, които са малобройни и не могат да покрият огромния периметър на крепостната стена. В крайна сметка еничарите овладяват Долния град, след което вкарват в току-що превзетия ''Долен град'' артилерия за обстрел на [[цитадела]]та. Подложена на жесток артилерийски обстрел, вътрешността на крепостта се подпалва, а защитниците ѝ са ангажирани в гасене на [[пожар]]и.|2016|7|24}}

{{факт|На [[16 август]] започва атаката на ''Вътрешния град''. След неуспеха на начинанието, османците започват подкопаване стените на цитаделата. На [[17 август]] завършва изграждането на понтонния мост срещу крепостта, с което безнадеждността у защитниците ѝ започва да взима връх, и на [[24 август]] се отбелязва първото бягство сред бранителите ѝ. На [[25 август]] стартират първите преговори между защитници и нападатели за условията за предаване на крепостта, но те завършват безрезултатно, и на [[26 август|26]] и [[27 август]] започва новата втора и последна атака срещу [[цитадела]]та. Осъзнавайки, че не могат да получат бърза помощ от [[Крал на Унгария|унгарския крал]], защитниците договарят на [[28 август]] 1521 година условията за предаване на Белградската крепост.|2016|7|24}}

== Предаване на крепостта ==
{{факт|След предаването на крепостта, унгарският крал обвинява командващите защитата ''[[Бан (титла)|бан]] Франьо Хадервария'' и ''Щефан Шульока'' в издайничество. От своя страна ''Франьо Хадервария'' хвърля вината за падането на Белградската крепост върху ''Михаил Мору''. Унгарските власти държат в тайна падането на крепостта в ръцете на османците, а на командващите отбраната ѝ белградски банове ''Франьо Хадервария'' и ''Валентин Терек'' е наложено сурово [[наказание]] - [[конфискация]] на цялото [[имущество]].|2016|7|24}}


След сдаването и&#768;, [[унгарци|унгарски]]те защитници са пуснати да си ходят към [[Кралство Унгария]], а [[българи]]те от крепостта и околността <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>
След сдаването и&#768;, [[унгарци|унгарски]]те защитници са пуснати да си ходят към [[Кралство Унгария]], а [[българи]]те от крепостта и околността <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>

Версия от 13:46, 13 септември 2016

Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Белград.

Белградската крепост през 1521 година
Обсада на Белградската крепост
Османско-унгарски войни
обсада, артилерийски обстрел и щурмуване на крепостта
Информация
Периодюли-28/29 август 1521
МястоБелград
Резултатпревземане на Белградската крепост
ТериторияКралство Унгария
Страни в конфликта
Османска империя Кралство Унгария, българи
Командири и лидери
Сюлейман I
Пири паша
Ахмед паша
Мустафа паша
Михаил Мору
Йован Бат
Владислав Барди
Ян Моргай
Сили
от 30 до 100 хиляди еничари
топове
около 1000 души гарнизон и гражданска защита
малко топове
Жертви и загуби
над 1000 убити или раненинеголеми
Карта
Превземане на Белград в Общомедия

Превземането, предшествано от обсада, на Белград от османците става на 28 август 1521 година.

Стратегия

Османската обсада на Белград през лятото на 1521 година е третият опит, след 1440 г. и 1456 г., за превземане на стратегическата Белградска крепост, която отваря пътя на османците към Централна Европа през Панонската низина. За разлика от предходните два неуспешни опита, сега Османската империя е значително по-добре подготвена за атаката на крепостта, а номинално владеещите укреплението унгарци са неподготвени да я защитават, като вътрешнополитическото положение на кралството е нестабилно, а маджарската държава разкъсвана от противоречия. За разлика от предходните два опита за завояване на крепостта, този път османците я обграждат отвсякъде с цел прекъсване продоволствието и комуникациите на защитниците ѝ. За изпълнение на стратегическата османска цел предходно е завоюван Срем.

Прелюдия

Сюлейман Великолепни, следвайки пътя на завоеванията на своя прадядо Мехмед II Завоевателя, си поставя за цел да завоюва и последните две християнски укрепления на Балканите - Ордена на йоанитите на остров Родос /които се прехвърлят след завоюването му през декември 1522 на остров Малта/ и Белградската крепост.

В годините след смъртта на Ян Хуниади, Унгарското кралство постепенно разкъсвано от вътрешни противоборства занемарява укрепленителната система по южната си граница откъм Османската империя. След възкачването на престола, Сюлейман Великолепни решава, че е ударил часа за завоюване на Белград и Унгарското кралство. Той не се лъже в прогнозата си, защото след битката при Мохач през 1526 година, Кралство Унгария de jure престава да съществува поделено на три между Австрийските Хабсбурги, трансилванския войвода Ян Заполски и владенията на Османската империя помежду им.

Номинално преди предприемане на похода срещу Белград, Сюлейман Великолепни изпраща дипломатическа мисия в Буда с цел Унгарското кралство да препотвърди примирието сключено между страните от баща му Селим I през 1519 година. Унгарците се отнасят лошо с османските пратеници, като дори ги оковават, което послужва като casus belli на Сюлейман I.

Разбирайки за организиращия се поход, през пролетта на 1521 унгарският държавен съвет предприема трескава дейност за потягане крепостните съоръжения по южната граница, като същевременно търси чужда военна помощ за организиране отбраната на страната (от Свещената Римска империя, Кралство Полша, папа Лъв X, даже и от Англия и Португалия). В крайна сметка Унгария не получава отникъде чужда помощ, поради заетостта на европейските владетели с вътрешни проблеми и разногласия, а Ватиканът е твърде зает в борба с лутеранството. Огромните унгарски надежди за оказване на военна помощ от страна на полския крал не се оправдават, т.к. той е ангажиран във война с Кримското ханство.

Състояние на Белградската крепост

Непосредствено преди началото на обсадата крепостта разполага с гарнизон с численост под 1000 души. Крепостната стена и фортификационните съоръжения са занемарени, като на унгарските наемни гарнизонни войници не се изплащат редовно заплатите. Голяма част от топовете на крепостта са унищожени в битката на Ян Заполски с османците при Авала през 1515 година. Военните и хранителни припаси в крепостта за издържане на продължителна обсада са недостатъчни.

Докато османската армия е добре екипирана, подготвена и командвана в битката за Белград през 1521 година, защитниците на крепостта за разединени помежду им и в отношенията си спрямо унгарския крал, което нарушава субординацията на защитниците. Въпреки всичко, военните защитници подпомагани активно от населението на града и околността, ведно с шайкашите водени от техния капитан Петър Овчаря, удържат крепостта.

Похода

През май 1521 османската армия напуска Истанбул и се насочва към Белград по суша по Виа Милитарис, и по море и река по Дунава през Дунавската делта. Османската армия е с численост между 100 и 200 хиляди души по някои приемани в историографията за преувеличени сведения, а според венециански източници - 30 000 добре обучени и подготвени за бой еничари. При похода си към Белград османската армия става жертва на епидемия.[източник? (Поискан преди 2754 дни)]

Подготовката

Нападението срещу Белград е стиковано с военните действия от страна на Кримското ханство срещу Полша. Османската армия се придвижва по Виа Милитарис от Ниш през Крушевац към Мачва, където превзема Шабац. На 10 юли 1521 година унгарските власти разбират за падането на Шабачката крепост, която след превземането ѝ е подсилена и устроена с османски гарнизон. След падането на Шабац, Сюлейман I изтласква останалите немногобройни унгарски военни части от Срем и заповядва изграждането на понтонен мост над река Сава срещу Белград от страната на Земун. За целта по изграждане на плътен обръч от всички страни около Белградската крепост, османците превземат Земун. През втората половина на юли 1521 година османците отпочват артилерийски обстрел на укрепената Белградска крепост. Целта е разрушаване на крепостните стени и кулите на крепостта, като в отговор защитниците предприемат контраофанзивно действие — извършват една атака срещу артилерийските позиции на османците (вилазка), но то е безрезултатно. На 29 юли османците овладяват и последното унгарско укрепление в Срем - Сланкамен.[източник? (Поискан преди 2754 дни)]

Обсадата

Унгарските контраофанзивни мерки в помощ на обсадената Белградска крепост не дават резултат и са ненавременни. Едва на 28 август 1521 тръгва унгарска военна помощ в жива сила към обсадените. Трансилванският войвода Ян Заполски отказва подкрепления изчаквайки развоя на събитията. След превземането на Белградската крепост унгарците обвиняват Венеция, че не само не подпомага кралството, но дори доставя на османците артилерийски боеприпаси. Останалите християнски съседи на Унгарското кралство (Свещената Римска империя, Полското кралство и Моравия) събират общо към 12 000 пехота и 1000 души кавалерия с 18 топа, но армията в подкрепа на обсадения Белград е готова твърде късно, поради което помощта ѝ е безсмислена и тя е разпусната.[източник? (Поискан преди 2754 дни)]

След сдаването ѝ, унгарските защитници са пуснати да си ходят към Кралство Унгария, а българите от крепостта и околността [1]

Източници

  1. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Пад Београда (1521)“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​