Ерих Кестнер: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
допълнения в шаблона, + 4 категории
Ред 3: Ред 3:
| име-оригинал = Erich Kästner
| име-оригинал = Erich Kästner
| категория = писател
| категория = писател
| описание =
| описание = германски писател
| портрет = Erich Kästner 1961.jpg
| портрет = Erich Kästner 1961.jpg
| портрет-описание = Ерих Кестнер през 1961 г.
| портрет-описание = Ерих Кестнер през 1961 г.
Ред 31: Ред 31:
'''Ерих Кестнер''' ({{lang-de|Erich Kästner}}) (1899 – 1974) е един от най-четените немскоезични писатели на [[XX век]] - [[лирик]], [[белетрист]], [[сценарист]] и [[сатира|сатирик]], автор на популярни [[Литература за деца|книги за деца]].
'''Ерих Кестнер''' ({{lang-de|Erich Kästner}}) (1899 – 1974) е един от най-четените немскоезични писатели на [[XX век]] - [[лирик]], [[белетрист]], [[сценарист]] и [[сатира|сатирик]], автор на популярни [[Литература за деца|книги за деца]].


== Живот ==
== Биография ==
Роден е в [[Дрезден]], [[Кралство Саксония]], и израства в дребнобуржоазна среда, в семейството на майстора-седлар Емил Кестнер и домашната прислужница Ида Аугустин. По-късно майка му работи като фризьорка, за да подпомага семейния бюджет. През целия си живот Ерих запазва най-нежно отношение към нея.<ref>[http://www.dhm.de/lemo/html/biografien/KaestnerErich/ Данни след 1899 г.]</ref>
Роден е в [[Дрезден]], [[Кралство Саксония]], и израства в дребнобуржоазна среда, в семейството на майстора-седлар Емил Кестнер и домашната прислужница Ида Аугустин. По-късно майка му работи като фризьорка, за да подпомага семейния бюджет. През целия си живот Ерих запазва най-нежно отношение към нея.<ref>[http://www.dhm.de/lemo/html/biografien/KaestnerErich/ Данни след 1899 г.]</ref>


Ред 39: Ред 39:
След края на [[Втората световна война]] Кестнер се установява в [[Мюнхен]], където заедно със завърналите се от емиграция приятели основава литературното [[кабаре]] ''"Ди Шаубуде"'' - за него написва множество песни, оформили модерния немски градски шансон.
След края на [[Втората световна война]] Кестнер се установява в [[Мюнхен]], където заедно със завърналите се от емиграция приятели основава литературното [[кабаре]] ''"Ди Шаубуде"'' - за него написва множество песни, оформили модерния немски градски шансон.


== Творби ==
== Творчество ==
[[Картинка:Fabian 1931.jpg|мини|140px|''"Фабиан"'' ([[1931]])]]
[[Картинка:Fabian 1931.jpg|мини|140px|''"Фабиан"'' ([[1931]])]]


Ред 124: Ред 124:
[[Категория:Германски поети]]
[[Категория:Германски поети]]
[[Категория:Германски сценаристи]]
[[Категория:Германски сценаристи]]
[[Категория:Сатирици]]
[[Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет]]
[[Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет]]
[[Категория:Група 47]]
[[Категория:Група 47]]
[[Категория:Германски военни дейци от Първата световна война]]
[[Категория:Пацифисти]]
[[Категория:Родени в Дрезден]]
[[Категория:Родени в Дрезден]]
[[Категория:Личности (Мюнхен)]]

Версия от 08:22, 19 септември 2016

Ерих Кестнер
Erich Kästner
германски писател
Ерих Кестнер през 1961 г.
Ерих Кестнер през 1961 г.

Роден
Починал
29 юли 1974 г. (75 г.)
ПогребанМюнхен, Федерална република Германия

Националност Германия
Учил вЛайпцигски университет
Литература
ПсевдонимRobert Neuner,[1] Berthold Bürger,[1] Peter Flint[1]
Период1928 – 1974
ЖанровеДетска литература
Известни творби"Емил и детективите" (1928), "Антон и Точица" (1931), "Фабиан. Историята на един моралист" (1931), "Хвърчащата класна стая" (1933), "Двойната Лотхен" (1949)
Семейство
Съпруганяма

Подпис
Уебсайт
Ерих Кестнер в Общомедия

Ерих Кестнер (Шаблон:Lang-de) (1899 – 1974) е един от най-четените немскоезични писатели на XX век - лирик, белетрист, сценарист и сатирик, автор на популярни книги за деца.

Биография

Роден е в Дрезден, Кралство Саксония, и израства в дребнобуржоазна среда, в семейството на майстора-седлар Емил Кестнер и домашната прислужница Ида Аугустин. По-късно майка му работи като фризьорка, за да подпомага семейния бюджет. През целия си живот Ерих запазва най-нежно отношение към нея.[2]

"Ди Велтбюне" от 1929 г. с участие на Ерих Кестнер

През 1913 г. постъпва в педагогически колеж в Дрезден, но напуска през 1916 г., малко преди да завърши. В 1917 г., още ученик, Кестнер е мобилизиран и като артилерист участва в Първата световна война. Завършва гимназия с отличие и получава за това "Златната стипендия на град Дрезден". Следва литература, история, философия и театрознание в Лайпциг, като дори успява да защити докторска дисертация. После се преселва в Берлин, сътрудничи на редица вестници със стихотворения, репортажи и рецензии и си създава име на блестящ хуморист и сатирик, както и на проникновен писател за деца.

След края на Втората световна война Кестнер се установява в Мюнхен, където заедно със завърналите се от емиграция приятели основава литературното кабаре "Ди Шаубуде" - за него написва множество песни, оформили модерния немски градски шансон.

Творчество

"Фабиан" (1931)

Романи

Тъничката книжка на Ерих Кестнер "Емил и детективите" (1928) се разграбва, преди още да е засъхнало мастилото, романът скоро е преведен на двадесет и четири, а до днес вече на петдесет и девет езика. Една след друга излизат "Антон и Точица" (1931), "Фабиан. Историята на един моралист" (1931) и "Хвърчащата класна стая" (1933), които го утвърждават като блестящ разказвач. След Втората световна война Кестнер създава още книги за деца, между които "Двойната Лотхен" (1949) (до 2007 г. по романа са направени осем филма в различни държави), "Конференцията на животните" (1949) и "Малкият мъж и Малката мис" (1967).

Поезия

Изображение на Ерих Кестнер върху стена на жилищна сграда в Дрезден

Още първата стихосбирка на Ерих Кестнер "Сърце върху талията" (1928), а особено "Лирична домашна аптечка на доктор Е. К." (1936), разкриват собствен, неподражаем поетически стил, който остроумно използва и пародира езика на всекидневието. Този тон критиката назовава "нова предметност" (или: "нова обективност" - Neue Sachlichkeit) [3]. А писателят сам определя себе си като моралист, който воюва с еснафския морал, фалшивия патос и милитаризма. Затова си спечелва прозвището "будното око и съвестта на епохата". Кестнер казва: "Аз съм като тенекиеното петле, което немирни деца са привързали скришом с въженце. Щом вятърът смени посоката си, всички други ветропоказатели се завъртат, освен мене. Просто не мога! Някои наричат това 'закостенялост', а други - 'характер'."

Националсоциализъм

През 1933 г. на площада пред Операта в Берлин нацистите изгарят и "нездравите" творби на д-р Кестнер. Сред тълпата, която мълчаливо наблюдава пламъците, е и самият писател. Обявен за "политически неблагонадежден", той е изключен от Съюза на писателите, на два пъти е арестуван и като по чудо се изплъзва от ръцете на Гестапо. Лично Хитлер забранява издаването на творбите му в Германия, като властите му позволяват временно да публикува "аполитични" книги само в чужбина, за да се набавя чужда валута за Райха. Така в Швейцария излиза романът му "Трима мъже в снега" (1934).

Признание

Скулптура на Ерих Кестнер в Дрезден
Паметник на Кестнер в Дрезден

Ерих Кестнер е удостоен за творчеството си с редица отличия, между които престижната литературна награда "Георг Бюхнер" (1957) и наградата "Ханс Кристиан Андерсен" (1960). В чест на писателя прес-клубът в родния му град Дрезден учредява през 1994 г. културната награда "Ерих Кестнер".

В България са публикувани десет романа и сборници с разкази на писателя. От 1995 г. в София съществува детска градина, основно училище и гимназия "Ерих Кестнер".

Библиография

Паметна плоча за Ерих Кестнер в Берлин

Бележки

Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Вижте също

Външни препрати