Ерехтейон: Разлика между версии
категория |
м без right/дясно в картинки (x1) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Ерехтейонът''' е част от архитектурния ансанбъл на Атинския [[акропол]], йонийски [[храм]], посветен на [[Атина (митология)|Атина Полиада]], [[Посейдон]] и [[Ерехтей]]. Построен е точно на мястото, където според легендата [[Атина (митология)|Атина]] и [[Посейдон]] спорят за покровителството над града (вж. [[Атина (митология)|Атина Палада]]).[[ |
'''Ерехтейонът''' е част от архитектурния ансанбъл на Атинския [[акропол]], йонийски [[храм]], посветен на [[Атина (митология)|Атина Полиада]], [[Посейдон]] и [[Ерехтей]]. Построен е точно на мястото, където според легендата [[Атина (митология)|Атина]] и [[Посейдон]] спорят за покровителството над града (вж. [[Атина (митология)|Атина Палада]]).[[File:AteneEretteoDaSW.jpg|мини|Ерехтейонът]] |
||
Ерехтейонът е особен с необикновения си план и асиметричното разположение на помещенията. Източната му част е 3 m по-висока от западната. Към светилището има три портика - източният е с шест йонийски колони, западният с четири. От южната страна има малък портик, където ролята на колони играят шест скулптури на девойки - т. нар. ''[[кариатида|кариатиди]]'' (по предание за техен модел служи момиче от областта [[Кария]], откъдето идва названието им). Светилището е разделено на две от стена. Източната му част е посветена на Атина Полиада - там се съхранява свещеният ''ксоанон'' (грубо издялано от дърво изображение на божество, напомнящо човешка фигура) на богинята, пред който денонощно гори огън в златен светилник. Централният вход на светилището е от север. В преддверието му се намира [[олтар]] за жертвоприношения и оттам се влиза в западната част на храма, която е посветена на [[Посейдон]], [[Хефест]] и [[Ерехтей]]. В северозападната част се намира дворецът, където расте свещеното [[маслина|маслинено дърво]], наречен ''Пандрозион'' по името на [[Пандроза]] - дъщерята на митичния основател на града [[Атина]] [[Кекропс]], чийто гроб пък е разположен в другия ъгъл на светилището, до кариатидния [[портик]], където е и олтарът на [[Кекропс]] - ''Кекропионът''. |
Ерехтейонът е особен с необикновения си план и асиметричното разположение на помещенията. Източната му част е 3 m по-висока от западната. Към светилището има три портика - източният е с шест йонийски колони, западният с четири. От южната страна има малък портик, където ролята на колони играят шест скулптури на девойки - т. нар. ''[[кариатида|кариатиди]]'' (по предание за техен модел служи момиче от областта [[Кария]], откъдето идва названието им). Светилището е разделено на две от стена. Източната му част е посветена на Атина Полиада - там се съхранява свещеният ''ксоанон'' (грубо издялано от дърво изображение на божество, напомнящо човешка фигура) на богинята, пред който денонощно гори огън в златен светилник. Централният вход на светилището е от север. В преддверието му се намира [[олтар]] за жертвоприношения и оттам се влиза в западната част на храма, която е посветена на [[Посейдон]], [[Хефест]] и [[Ерехтей]]. В северозападната част се намира дворецът, където расте свещеното [[маслина|маслинено дърво]], наречен ''Пандрозион'' по името на [[Пандроза]] - дъщерята на митичния основател на града [[Атина]] [[Кекропс]], чийто гроб пък е разположен в другия ъгъл на светилището, до кариатидния [[портик]], където е и олтарът на [[Кекропс]] - ''Кекропионът''. |
||
Версия от 09:22, 22 септември 2016
Ерехтейонът е част от архитектурния ансанбъл на Атинския акропол, йонийски храм, посветен на Атина Полиада, Посейдон и Ерехтей. Построен е точно на мястото, където според легендата Атина и Посейдон спорят за покровителството над града (вж. Атина Палада).
Ерехтейонът е особен с необикновения си план и асиметричното разположение на помещенията. Източната му част е 3 m по-висока от западната. Към светилището има три портика - източният е с шест йонийски колони, западният с четири. От южната страна има малък портик, където ролята на колони играят шест скулптури на девойки - т. нар. кариатиди (по предание за техен модел служи момиче от областта Кария, откъдето идва названието им). Светилището е разделено на две от стена. Източната му част е посветена на Атина Полиада - там се съхранява свещеният ксоанон (грубо издялано от дърво изображение на божество, напомнящо човешка фигура) на богинята, пред който денонощно гори огън в златен светилник. Централният вход на светилището е от север. В преддверието му се намира олтар за жертвоприношения и оттам се влиза в западната част на храма, която е посветена на Посейдон, Хефест и Ерехтей. В северозападната част се намира дворецът, където расте свещеното маслинено дърво, наречен Пандрозион по името на Пандроза - дъщерята на митичния основател на града Атина Кекропс, чийто гроб пък е разположен в другия ъгъл на светилището, до кариатидния портик, където е и олтарът на Кекропс - Кекропионът.
Строителят на Ерехтейона не е известен. Понякога проектът се приписва на Мнезикъл.
