Ацеталдехид: Разлика между версии
Stellentina (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
м без right/дясно в картинки (x1) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[ |
[[File:Acetaldehyde-2D-flat.svg|thumb]] |
||
'''Ацеталдехидът''', систематично наименование по IUPAC '''етанал''', е [[органично съединение]] с [[химическа формула|формула]] CH<sub>3</sub>CHO. Представлява безцветна течност с характерна миризма и температура на кипене 20,8<sup>0</sup>С. Разтворим във вода, [[етанол]] и [[Етер (химия)|етер]]. При окисляването му се получава [[оцетна киселина]], а при редукцията му – етанол. При взаимодействие на две молекули ацеталдехид се получава [[алдол]]. |
'''Ацеталдехидът''', систематично наименование по IUPAC '''етанал''', е [[органично съединение]] с [[химическа формула|формула]] CH<sub>3</sub>CHO. Представлява безцветна течност с характерна миризма и температура на кипене 20,8<sup>0</sup>С. Разтворим във вода, [[етанол]] и [[Етер (химия)|етер]]. При окисляването му се получава [[оцетна киселина]], а при редукцията му – етанол. При взаимодействие на две молекули ацеталдехид се получава [[алдол]]. |
||
Версия от 09:24, 22 септември 2016
Ацеталдехидът, систематично наименование по IUPAC етанал, е органично съединение с формула CH3CHO. Представлява безцветна течност с характерна миризма и температура на кипене 20,80С. Разтворим във вода, етанол и етер. При окисляването му се получава оцетна киселина, а при редукцията му – етанол. При взаимодействие на две молекули ацеталдехид се получава алдол.
Естествено присъства в зрелите плодове, кафето и пресния хляб и се произвежда от растенията при нормалната обмяна на веществата в тях. Вероятно е най-добре познат като веществото, което предизвиква махмурлук.
В химическата промишленост ацеталдехидът се използва като междинно вещество при производството на оцетна киселина, оцетен анхидрид, n-бутанол, някои естери и няколко други химикали.
Само незначителни количества ацеталдехид съществуват в енолна форма, етенол с Keq = 6 × 10-5.[1]
Бележки
- ↑ ((en)) March, J. “Organic Chemistry: Reactions, Mechanisms, and Structures” J. Wiley, New York: 1992. ISBN 0-471-6010-2.