Екатерина Симидчиева: Разлика между версии

Екатерина Симидчиева
	Екатерина Симидчиева
българска героиня
Родена	1872 г. Скопие, Османска империя
Починала	24 август 1899 г. (27 г.) Куманово, Османска империя
Учила в	Солунска българска девическа гимназия
Семейство
Съпруг	Авксенти Георгиев
Деца	Борис Борозанов
Подпис
	Екатерина Симидчиева в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 14:37, 22 септември 2016

Екатерина Авксентиева Симидчиева е деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и борец за църковна независимост в Македония.

Биография

Екатерина Симидчиева е родена в град Скопие през 1872 година. Сестра е на революционера и публицист Лазар Симидчиев.^[1] Завършва Солунската българска девическа гимназия^[2], след което заминава за Куманово и там става учителка в българско екзархийско училище, където основава женско дружество. Омъжва се за Авксенти Георгиев - син на богат и влиятелен българин от града.^[3] На годишния акт на училището пред турския валия вместо даденото ѝ стихоторение тя изрича бунтовни слова. Привлечена е във ВМОРО от Гьорче Петров и става куриер и апостол на организацията — пътува из селата, в Щип се среща с Даме Груев.

Когато сърбоманите в родния ѝ град искат да обсебят български църковен имот за изграждане на сръбска църква, макар и в напреднала бременност тя повежда кумановските жени, които зариват основите на строящата се църква и пред остриетата на войнишките щикове произнася: „Ние сме на бащинията си. Оттук никой няма право да ни изпъди.” На 24 август напрежението в града ескалира. Местните българки водени от безстрашната Екатерина влизат в църковната нива, където преди това е поставен основния камък на сърбоманската църква и разрушават положените основи. Османската власт веднага реагира и изпраща подразделение с въоръжени войници, чиято задача е да изтласкат извън рамките на имота негодуващите българки. Пристигналите войници, виждайки се в неведение как да изкарат от мястото разярените жени, надяват малки ножове на върха на пушките си и с тях успяват до края на деня да освободят църковната нива. При станалите сблъсъци мнозина жени са ранени. Но най-много пострадва предводителката на народното недоволство - учителката Екатерина. Тя е тежко ранена в корема от удар с приклад. Няколко дни по-късно помята и от предизвиканите усложнения на 2 септември^[4] умира.

Спомен

Първото женско македоно-одринско благотворително дружество, което носи нейното име, е учредено на 3 октомври 1899 г. в София. Една от дейностите му е провеждането на вечеринки, на които известни български общественици и интелектуалци четат реферати, разглеждащи различни етапи от националносвободителните борби на българското население в Македония.^[5] Във връзка с убийството на българската учителка Екатерина Симидчиева от Куманово из цялата страна се провеждат протести и панихиди. На 19 октомври 1899 г. такъв акт се устройва и в Дупница. Вестник „Реформи” отбелязва тази патриотична проява на дупничани: „По инициатива на женското и македонското дружество в града ни със знамена начело и с участие на чиновничеството, учителското тяло, ученици и многоброен народ в двора на черквата „Св. Георги” се отслужи панихида за упокой на душата на Кумановската героиня Екатерина Симидчиева”. Същата година Иван Вазов публикува стихотворението „Героиня“ за Екатерина Симидчиева.^[6]

По повод една година от нейната смърт, през есента на 1900 г. Пловдивският женски клуб публикува кратък сборник.^[7]

Източници

Боян Кастелов. „Димо Хаджидимов. Живот и дело“
Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895-1903 г.)
Сборник "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, 23 с.
Милен Куманов. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.

Бележки

Портал „Македония“

[1] Кондов, Константин. Спомени. 1874 - 1929, III. Ученичество в Солун

[2] Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, с. 20.

[3] Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, с. 20.

[4] Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, с. 19-20.

[5] Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, с. 1.

[6] Вазов, Иван. Под нашето небе, София, 1899.

[7] Сборник "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, с. 23

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

@@ Ред 22: / Ред 22: @@
 Екатерина Симидчиева е родена в град [[Скопие]] през [[1872]] година. Сестра е на революционера и публицист [[Лазар Симидчиев]].<ref>[http://strela.net/kondov/Kondov.htm Кондов, Константин. Спомени. 1874 - 1929, III. Ученичество в Солун]</ref> Завършва [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската българска девическа гимназия]]<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, с. 20.]</ref>, след което заминава за [[Куманово]] и там става учителка в българско [[Българска екзархия|екзархийско]] училище, където основава женско дружество. Омъжва се за [[Авксенти Георгиев]] - син на богат и влиятелен българин от града.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, с. 20.]</ref> На годишния акт на училището пред турския валия вместо даденото и&#768; стихоторение тя изрича бунтовни слова. Привлечена е във ВМОРО от [[Гьорче Петров]] и става куриер и апостол на организацията — пътува из селата, в [[Щип]] се среща с [[Даме Груев]].
-Когато [[сърбомани|сърбоманите]] в родния и&#768; град искат да обсебят български църковен имот за изграждане на сръбска църква, макар и в напреднала бременност тя повежда кумановските жени, които зариват основите на строящата се църква и пред остриетата на войнишките щикове произнася: „Ние сме на бащинията си. Оттук никой няма право да ни изпъди.” На 24 август напрежението в града ескалира. Местните българки водени от безстрашната Екатерина влизат в църковната нива, където преди това е поставен основния камък на сърбоманската църква и разрушават положените основи. Османската власт веднага реагира и изпраща подразделение с въоръжени войници, чиято задача е да изтласкат извън рамките на имота негодуващите българки. Пристигналите войници, виждайки се в неведение как да изкарат от мястото разярените жени, надяват малки ножове на върха на пушките си и с тях успяват до края на деня да освободят църковната нива. При станалите сблъсъци мнозина жени са ранени. Но най-много пострадва предводителката на народното недоволство - учителката Екатерина. Тя е тежко ранена в корема от удар с приклад. Няколко дни по-късно помята и от предизвиканите усложнения на 2 септември<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, с. 19-20.]</ref> умира.
+Когато [[сърбомани]]те в родния и&#768; град искат да обсебят български църковен имот за изграждане на сръбска църква, макар и в напреднала бременност тя повежда кумановските жени, които зариват основите на строящата се църква и пред остриетата на войнишките щикове произнася: „Ние сме на бащинията си. Оттук никой няма право да ни изпъди.” На 24 август напрежението в града ескалира. Местните българки водени от безстрашната Екатерина влизат в църковната нива, където преди това е поставен основния камък на сърбоманската църква и разрушават положените основи. Османската власт веднага реагира и изпраща подразделение с въоръжени войници, чиято задача е да изтласкат извън рамките на имота негодуващите българки. Пристигналите войници, виждайки се в неведение как да изкарат от мястото разярените жени, надяват малки ножове на върха на пушките си и с тях успяват до края на деня да освободят църковната нива. При станалите сблъсъци мнозина жени са ранени. Но най-много пострадва предводителката на народното недоволство - учителката Екатерина. Тя е тежко ранена в корема от удар с приклад. Няколко дни по-късно помята и от предизвиканите усложнения на 2 септември<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, с. 19-20.]</ref> умира.
 ===Спомен===