За буквите: Разлика между версии
м форматиране: 1x А|А(Б) |
|||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
== Структура на съчинението == |
== Структура на съчинението == |
||
„За буквите“ се състои от въвеждаща част и от същинска полемическа част. Във въведението се говори за историята на писането у [[славяни]]те, а в полемическата част авторът защитава създадените от [[Константин-Кирил Философ|Константин-Кирил]] букви. Традиционно възприетото становище е, че Черноризец Храбър защитава правото на славянската писменост да съществува наравно с гръцката и еврейската. Но през последните десетилетия се изказва и мнението, че е възможно авторът да защитава глаголическата азбука от опитите да бъде изместена от [[кирилица |
„За буквите“ се състои от въвеждаща част и от същинска полемическа част. Във въведението се говори за историята на писането у [[славяни]]те, а в полемическата част авторът защитава създадените от [[Константин-Кирил Философ|Константин-Кирил]] букви. Традиционно възприетото становище е, че Черноризец Храбър защитава правото на славянската писменост да съществува наравно с гръцката и еврейската. Но през последните десетилетия се изказва и мнението, че е възможно авторът да защитава глаголическата азбука от опитите да бъде изместена от [[кирилица]]та, която заимства някои букви от гръцката азбука.<ref name=FDvornik>Dvornik, Francis. Byzantine missions among the Slavs : Ss. Constantine-Cyril and Methodius. Rutgers University Press, 1970.</ref> Някои учени смятат, че „За буквите“ е част от по-голям граматически труд заради систематизираната [[граматика|граматическа]] информация в творбата. |
||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
Версия от 15:00, 22 септември 2016
„За буквите“ (на старобългарски: Ὀ писмєнєхь) е единственото запазено полемическо съчинение от Черноризец Храбър, вероятно писано в края на 9 век, около 893 година. Предполага се, че първоначално творбата е написана на глаголица. Днес са запазени над сто преписа, всички руски по произход. Най-ранният от тях е от 1348 г., в т. нар. Лаврентиев (Иван-Александров) сборник. Поради голямата хронологическа разлика между преписите и недостигналия до нас оригинал, е трудно да се установи кои части от творбата са вариации, получени по време на създаването на преписите, и кои са по-късни интерполации.
Структура на съчинението
„За буквите“ се състои от въвеждаща част и от същинска полемическа част. Във въведението се говори за историята на писането у славяните, а в полемическата част авторът защитава създадените от Константин-Кирил букви. Традиционно възприетото становище е, че Черноризец Храбър защитава правото на славянската писменост да съществува наравно с гръцката и еврейската. Но през последните десетилетия се изказва и мнението, че е възможно авторът да защитава глаголическата азбука от опитите да бъде изместена от кирилицата, която заимства някои букви от гръцката азбука.[1] Някои учени смятат, че „За буквите“ е част от по-голям граматически труд заради систематизираната граматическа информация в творбата.
Библиография
- Куев, К. Черноризец Храбър. София, 1967.
- Станчев. Кр. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. София, 1985, 75 - 76.
- Трендафилов, Хр. Сказание за буквите на Черноризец Храбър. Рецепция и функция. - Във: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 11. Стара българска литература. Литература на българското възраждане. София, 1987, 91 - 98.
- Цанев, Ц. "За буквите". Нови аспекти. Шумен, 2002.
Бележки
- ↑ Dvornik, Francis. Byzantine missions among the Slavs : Ss. Constantine-Cyril and Methodius. Rutgers University Press, 1970.
| ||||||||||||||
