Италиански регион със специален статут: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м без right/дясно в картинки (x1) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[ |
[[File:Autonomous Regions of Italy.svg|thumb|Карта на Италия. Автономните региони със специален статут са в червено]] |
||
Според чл. 116 от [[Конституция]]та на [[Италия|Република Италия]] пет италиански региона се ползват със специален статут на [[автономия]]. Това са регионите: |
Според чл. 116 от [[Конституция]]та на [[Италия|Република Италия]] пет италиански региона се ползват със специален статут на [[автономия]]. Това са регионите: |
||
Версия от 15:39, 22 септември 2016
Според чл. 116 от Конституцията на Република Италия пет италиански региона се ползват със специален статут на автономия. Това са регионите:
Автономията на тези региони и техния специален статут се базира на исторически, културни, географски причини и наличието на значителен брой етнически малцинства, е обяснен със специален закон.
След втората световна война в Сицилия и Сардиния, някои политически партии питали за независимост от Италия, и, за да се отбягва гражданска война, новото италианско републиканско правителство разрешило специален статут на тези региони, и на другите с подобни проблеми заради етническите им малцинства - немското население в Трентино-Южен Тирол, френското население във Вале д’Аоста и словенското, и фриулското население във Фриули-Венеция Джулия. По-голямата автономия трябвало да улесни мирното съжителство между хората.