Калояново (област Пловдив): Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Община Калояново, ползвайки HotCat |
м без right/дясно в картинки (x2) |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
| площ = 34,589 |
| площ = 34,589 |
||
}} |
}} |
||
[[ |
[[File:Kaloyanovo Orthodox Church2.jpg|мини|200px|Православната църква „Света Троица“ в Калояново.]] |
||
[[ |
[[File:Kaloyanovo-Plovdiv-district-church.jpg|thumb|200 px|Католическата църква в неоготически стил „Свети Апостол Андрей“ в Калояново]] |
||
'''Калояново''' е [[село]] в [[Южна България]], административен център на [[община Калояново]], [[област Пловдив]]. До [[1934]] година името на селото е '''Селджиково'''.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> |
'''Калояново''' е [[село]] в [[Южна България]], административен център на [[община Калояново]], [[област Пловдив]]. До [[1934]] година името на селото е '''Селджиково'''.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> |
||
Версия от 15:59, 22 септември 2016
Тази статия е за пловдивското село. За сливенското вижте Калояново (Област Сливен).
| Калояново | |
 | |
  Калояново  Калояново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2537 души[1] (15 март 2024 г.) 73,4 души/km² |
| Землище | 34,589 km² |
| Надм. височина | 220 m |
| Пощ. код | 4173 |
| Тел. код | 03123 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 35523 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Калояново Младен Кичев (СДС; 2023) |
| Калояново в Общомедия | |
Калояново е село в Южна България, административен център на община Калояново, област Пловдив. До 1934 година името на селото е Селджиково.[2]
География
Калояново се намира на 24 km северно от областния център град Пловдив и на 16 km от автомагистрала Тракия /Е-80/, свързваща Западна Европа с Близкия изток.
История
В периода VIII век преди Христа – V век след Христа земите около Калояново са част територията на Древна Тракия, населявани от тракийските племена койлалети и одриси. Най-големите праисторически селища – Камшикова могила и Чераджийска могила, се намират до Калояново, Житница и Дуванлий. Регионът на Калояново влиза в най-ранната държавна организация на Древна Тракия – Одриското царство, основано през V век преди Христа от цар Терес I (480-440). Един от първите центрове на Одриската държава е бил съсредоточен в Горнотракийската низина. Останките на този градски център, в който е бил изграден и царският дворец, днес се намират в околностите на Калояново. Създаденият по времето на Терес I град съществувал близо два века, като царската резиденция и жилищните квартали са били укрепени със солидна крепостна стена, изградена от каменни квадри и тухли. В землището около Калояново през древността са съществували още тракийското селище Бендипара и римското Севериус.
През Средновековието първите сведения за Калояново са от софийския католически епископ Петър Богдан Бакшич от Чипровци, Софийски архиепископ в периода 1646 – 1674 г. По време на османското владичество селото е носило името Селджиково (Селджикьой) по името на местния феодал Селджик. Калояново е освободено от османска власт на 4 януари 1878 г. от кавалеристите на генерал Павел Карцов.
Преименуването на Селджиково в съвременното Калояново става през 1934 г. Изборът на новото име е в чест на българският цар Калоян (неизв. - 1207).
Религии
Селото е чисто българско, но е смесено в конфесионално отношение, като жителите му са около 1 600 православни и 1 100 католици. Част от православните калояновци са потомци на бежанци от серското село Горно Фращани.[3]
Културни и природни забележителности
- Източноправославна църква „Света Троица“, открита през 1845 г.;
- Католическа църква в неоготически стил „Свети Апостол Андрей“;
- Паметник на репресираните и убитите по време на комунизма. Той има форма на голям кръст със сребърна камбана. Под него са изписани думите „Никога вече!“;
- Капела-паметник на Дева Мария;
- Паметник на героите загинали по време на антифашистката съпротива и Отечествената война, наподобява паметника на връх Шипка. Имената на загиналите са гравирани върху мемориала;
- Около Калояново има множество тракийски могили;
- Състезателна писта Дракон, открита през 2005 г. на мястото на бившето селскостопанско летище;
Редовни събития
На 11 февруари, денят на Свети Влас се празнува Муфканица - празникът на рогатия добитък. На празника се събират дърва и на всяко кръстовище се пали огън, който минувачите трябва да прескочат за здраве. Добитъкът е празнично окичен с погачи и гевреци. Всички стопани раздават къшей хляб и бучка сирене, за да е здрав и да се множи добитъкът.
Родени в Калояново
- Андрея Тунов (1811 - 1838), глава на Софийско-пловдивската католическа епархия от 1802 до 1835 година.
Избран за викарий след смъртта на Георги Тунов, негов братовчед. Най-вероятно и двамата от Селджиково (Калояново) .Той имал за помощник Франческо Драганов, но в 1835 г. и двамата си дават оставка, въпреки че Драганов е бил помощник викарий с право да го наследи.Андрея Тунов си дава оставка на 17 май 1835 г., обоснована с напредналата му възраст.След оттеглянето му се знае , че е починал от чума през 1838 г. в село Калачлий .Тогава бива назначен като провикарий отец Иван Фортнер (чех).
- Атанас Гаръбски (1955 - 1996), сред най-изявените дългогодишни футболисти на АФД Тракия, понастоящем футболен клуб Ботев. Има над 10 мача с националния отбор на България. Спортист на 20-ти век на Община Калояново.
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.21.
| ||||||||||||||
