Тале Горанов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м форматиране: 1x А|А(Б) |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
Тале Горанов е роден в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в Османската империя. Получава основно образование и по професия е бояджия. Влиза в [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и става четник при войводата [[Марко Лерински]]. През пролетта на [[1901]] е изпратен за войвода в [[Костурско]] на мястото на [[Атанас Петров]]. Негов секретар става учителят от Загоричани [[Дамян Илиев]]. [[Георги Попхристов]] си спомня за него: {{Цитат|Горанов отначало добре се представи пред четници и селяни, но беше млад и нервен. Често влизал в конфликт с учителите, ръководители по селата. Беше и суетен, обичаше много да беседва с жените и учителките. Проявявал волности, дори си правил печати „Костурска районна чета”, „Тале Горанов – Костурски войвода” и други някои суетни работи. Изобщо повече се занимавал с любов, отколкото да си гледа работата. Затова беше преместен за войвода в Охридско<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://promacedonia.org/gph/gph_09.html]</ref>.}} |
Тале Горанов е роден в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в Османската империя. Получава основно образование и по професия е бояджия. Влиза в [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и става четник при войводата [[Марко Лерински]]. През пролетта на [[1901]] е изпратен за войвода в [[Костурско]] на мястото на [[Атанас Петров]]. Негов секретар става учителят от Загоричани [[Дамян Илиев]]. [[Георги Попхристов]] си спомня за него: {{Цитат|Горанов отначало добре се представи пред четници и селяни, но беше млад и нервен. Често влизал в конфликт с учителите, ръководители по селата. Беше и суетен, обичаше много да беседва с жените и учителките. Проявявал волности, дори си правил печати „Костурска районна чета”, „Тале Горанов – Костурски войвода” и други някои суетни работи. Изобщо повече се занимавал с любов, отколкото да си гледа работата. Затова беше преместен за войвода в Охридско<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://promacedonia.org/gph/gph_09.html]</ref>.}} |
||
На 16 май 1901 година отива в Битоля, където [[Даме Груев]] му забранява да се връща в Костурско като войвода. На 6 юли 1901 година в манастира Света Петка край [[Велгощи]] участва във формирането и оглавява първата организационно-организаторска чета в [[ |
На 16 май 1901 година отива в Битоля, където [[Даме Груев]] му забранява да се връща в Костурско като войвода. На 6 юли 1901 година в манастира Света Петка край [[Велгощи]] участва във формирането и оглавява първата организационно-организаторска чета в [[Охридско]], в която влизат още кадрите от русенското стрелческо дружество [[Деян Димитров]], [[Милош Богданов]] и [[Миладин Голов]]<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.52.</ref>. Към четата се присъединяват [[Яким Алулов]], [[Тасе Христов]], [[Ставре Гогов]]. |
||
На 27 ноември 1901 година е свален от пост, заместен е от Тасе Христов до пристигането на [[Никола Русински]]<ref>[http://www.velgosti.com/kniga_velgosti/index.pdf Ристески Стојан, Велгошти, Охрид, 1982 г.]</ref>. |
На 27 ноември 1901 година е свален от пост, заместен е от Тасе Христов до пристигането на [[Никола Русински]]<ref>[http://www.velgosti.com/kniga_velgosti/index.pdf Ристески Стојан, Велгошти, Охрид, 1982 г.]</ref>. |
||
Версия от 17:01, 22 септември 2016
| Тале Горанов | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Тале Горанов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Тале Горанов е роден в град Прилеп, тогава в Османската империя. Получава основно образование и по професия е бояджия. Влиза в ВМОРО и става четник при войводата Марко Лерински. През пролетта на 1901 е изпратен за войвода в Костурско на мястото на Атанас Петров. Негов секретар става учителят от Загоричани Дамян Илиев. Георги Попхристов си спомня за него:
| „ | Горанов отначало добре се представи пред четници и селяни, но беше млад и нервен. Често влизал в конфликт с учителите, ръководители по селата. Беше и суетен, обичаше много да беседва с жените и учителките. Проявявал волности, дори си правил печати „Костурска районна чета”, „Тале Горанов – Костурски войвода” и други някои суетни работи. Изобщо повече се занимавал с любов, отколкото да си гледа работата. Затова беше преместен за войвода в Охридско[1]. | “ |
На 16 май 1901 година отива в Битоля, където Даме Груев му забранява да се връща в Костурско като войвода. На 6 юли 1901 година в манастира Света Петка край Велгощи участва във формирането и оглавява първата организационно-организаторска чета в Охридско, в която влизат още кадрите от русенското стрелческо дружество Деян Димитров, Милош Богданов и Миладин Голов[2]. Към четата се присъединяват Яким Алулов, Тасе Христов, Ставре Гогов.
На 27 ноември 1901 година е свален от пост, заместен е от Тасе Христов до пристигането на Никола Русински[3]. Заради престъпления спрямо правилата на ВМОРО е осъден на смърт. Ликвидиран е през март 1902 година от прилепския войвода Методи Патчев.[4][5]
Външни препратки
- д-р Душко Константинов, Струшко во подготовките за претстојните борби за национално ослободување на македонскиот народ
- Илинденското востание и Охрид
Бележки
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.52.
- ↑ Ристески Стојан, Велгошти, Охрид, 1982 г.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 35.
- ↑ Пандо Кляшев. Войводата Тале Горанов. Из "Спомени", София 1925, с. 43-46 (текст адаптиран на македонската литературна норма)
