Битка при Монжизар: Разлика между версии
2 съкращения при използване на шаблон |
м форматиране: 1x А|А(Б) |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
| гео-дължина = 34.919 |
| гео-дължина = 34.919 |
||
}} |
}} |
||
'''Битката при Монжизар ''(Гезер)''''' се води между войските на [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]] и [[Аюбиди|Аюбидския султанат]] на [[25 ноември]] [[1177]]. 16-годишният [[крал]] [[Балдуин IV (Йерусалим)|Балдуин IV]], вече сериозно увреден от [[ |
'''Битката при Монжизар ''(Гезер)''''' се води между войските на [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]] и [[Аюбиди|Аюбидския султанат]] на [[25 ноември]] [[1177]]. 16-годишният [[крал]] [[Балдуин IV (Йерусалим)|Балдуин IV]], вече сериозно увреден от [[проказа]]та, повежда кръстоносната си армия срещу числено превъзхождащата го войска на [[Салах ад-Дин]]. Въпреки негативните предпоставки Йерусалимските кръстоносци удържат победа над мюсюлманите, от които оцеляват само малка част. |
||
== Предистория == |
== Предистория == |
Версия от 17:03, 22 септември 2016
Битка при Монжизар | |||
Кръстоносни походи | |||
Болният йерусалимски крал в разгара на битката | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 25 ноември 1177. | ||
Място | Гезер | ||
Резултат | Победа за кръстоносците | ||
Територия | Йерусалим | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
Битка при Монжизар в Общомедия |
Битка при Монжизар | |
Местоположение | |
---|---|
Страна | Палестина |
Битка при Монжизар в Общомедия |
Битката при Монжизар (Гезер) се води между войските на Йерусалимското кралство и Аюбидския султанат на 25 ноември 1177. 16-годишният крал Балдуин IV, вече сериозно увреден от проказата, повежда кръстоносната си армия срещу числено превъзхождащата го войска на Салах ад-Дин. Въпреки негативните предпоставки Йерусалимските кръстоносци удържат победа над мюсюлманите, от които оцеляват само малка част.
Предистория
В края на XII век Йерусалимското кралство преживява в наложените от него условия на непрекъснат кръстоносен поход срещу мюсюлманите. През 1177 Балдуин IV и Филип Елзаски кроят нов съюз с Византия, целящ морска инвазия в Египет. В крайна сметка такава кампания не се осъществява.
По същото време обаче аюбидския султан Саладин започва отдавна обещаното си нашествие в Йерусалимското кралство. Научавайки за това Балдуин IV излиза от Йерусалим и според Гийом Тирски само с 375 рицари се отправя на югоизток към Ашкелон, където да посрещне египетския си противник с неговите 26 000 бойци. Посочените от хрониста цифри са спорни, тъй като християнските източници цитират само рицарите и не дават сметка за броя на пехота и спомагателните войски. Счита се за сигурно обаче, че кралят е бил придружен от най-силните си васали, сред които личния враг на Саладин - Райнал дьо Шатийон, господар на Трансйордания, а също и Балдуин и Балиан д'Ибелин, Режинал Сидонски и Жослен Едески. Од дьо Сен Аман, Велик магистър на ордена на Тамплиерите също участва в похода с 84 рицари-храмовници.
Бойни действия
Салах ад-Дин разбира за приближаващия противник, но го неглижира поради малобройността му. Султанът разделя отрядите си за да нападне едновременно Рамла, Лида и Арсуф, а след това да продължи към Йерусалим. В крайна сметка Саладин допуска стратегическа грешка, оставяйки боеспособна кръстоносна сила в тила си.
Християните, начело с краля, преследват мюсюлманите по крайбрежието и ги настигат под Монжизар, в района на Рамла, близо до древния град Гезер. [1] Мястото на битката е спорно, тъй като Рамла и днес е голям регион. Малкълм Барбър идентефицира Монжизар с Бялата могила Ал Сафия[2], днес Тел ес-Сафи близо до село Менахем, Ашкелон. Наскоро там са открити останки от кръстоносно укрепление, наричано Бланшгард, Бялата застава. На това място обозът на Саладин попада в затруднение поради терена[3] и това е използвано от Балдуин, който възправя Кръста и напада мюсюлманите. Армията на Саладин е в състояние на паника и не успява да построи бойна линия срещу врага [4].
Йерусалимската бронирана атака нанася най-тежки загуби с първия си удар. Прокаженият крал е в разгара на сражението, покрил с превръзки раните от заболяването си. Самият Саладин се спасява от пленничество чрез бягство на гърба на състезателна камила[5]. Победата на Бладуин е пълна със завладяването на обоза на Саладин. В Египет се връща едва една десета от мюсюлманската армия.
Вижте също
- 1179: Битка при Мердж-Аюн
- 1179: Битка при Яков брод
- 1182: Битка при Белвуар
- 1183: Битка при Ал-Фуле
- 1187: Битка при Кресон
- 1187: Битка при Хатин
Източници
- ↑ може би Гезер Lane-Poole 1906., или Кфар МенахемLyons Jackson, с. 1982.
- ↑ The Crusader States by Malcolm Barber, published by TJ International Ltd, 2012
- ↑ Malcolm Cameron Lyons, D. E. P. Jackson Cambridge University Press, Aug 20, 1984
- ↑ Lane-Poole 1906, с. 154–155
- ↑ Ralph de Diceto (Radulf de Diceto decani Lundoniensis) Ymagines historiarum
Книгопис
- Lane-Poole, Stanley. Saladin and the Fall of the Kingdom of Jerusalem. London, G. P. Putnam's Sons, 1906.
- Lyons, M. C., Jackson, D.E.P. Saladin: the Politics of the Holy War. Cambridge University Press, 1982. ISBN 978-0-521-31739-9.
Допълнително четиво
- Baha ad-Din ibn Shaddad, The Rare and Excellent History of Saladin, ed. D. S. Richards, Ashgate, 2002.
- Willemi Tyrensis Archiepiscopi Chronicon, ed. R. B. C. Huygens. Turnholt, 1986.
- Bernard Hamilton, The Leper King and his Heirs, Cambridge University Press, 2000.
- Steven Runciman, A History of the Crusades, vol. II: The Kingdom of Jerusalem and the Frankish East, 1100–1187. Cambridge University Press, 1952.
- R. C. Smail, Crusading Warfare, 1097–1193. Cambridge University Press, 1956.