Тракия (римска провинция): Разлика между версии
м без right/дясно в картинки (x2) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение|Тракия|Тракия (пояснение)}} |
{{към пояснение|Тракия|Тракия (пояснение)}} |
||
[[ |
[[File:Roman Empire 125.png|thumb||150px|Римската империя и провинция Тракия в 125 г.]] |
||
[[ |
[[File:Dioecesis Thraciae 400 AD.png|thumb||150px|Римският диоцез Тракия]] |
||
'''Тракия''' е името на две [[римска провинция|провинции]] на [[Римска империя|Римската империя]], едната създадена през 46 година сл.н.е., когато бившата [[Одриско царство|тракийска държава]] е анексирана от [[император]] [[Клавдий]] (управлявал 41 – 54), а другата - с по-малка територия, е образувана след административните реформи на [[Диоклециан]]. |
'''Тракия''' е името на две [[римска провинция|провинции]] на [[Римска империя|Римската империя]], едната създадена през 46 година сл.н.е., когато бившата [[Одриско царство|тракийска държава]] е анексирана от [[император]] [[Клавдий]] (управлявал 41 – 54), а другата - с по-малка територия, е образувана след административните реформи на [[Диоклециан]]. |
||
Версия от 17:28, 22 септември 2016
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тракия.
Тракия е името на две провинции на Римската империя, едната създадена през 46 година сл.н.е., когато бившата тракийска държава е анексирана от император Клавдий (управлявал 41 – 54), а другата - с по-малка територия, е образувана след административните реформи на Диоклециан.
Граници
Провинция Тракия (официално provincia Thracia „Thracian province“, на старогръцки: ἐπαρχία Θρᾳκῶν „епархия (диоцез) на траките“) е разположена в историко-географската област Тракия и има различни граници с течение на времето. [1] Първоначално обхваща територията на Одриското царство: Родопите, Рила, Пирин, Витоша, Стара планина от р. Цибрица и северните предпланини (включително територията между основаните по-късно от император Траян градове Никополис ад Иструм и Марцианополис) и равнините между тях и между Черно море, Мраморно море и Егейско море. Към нея са придадени Егейското крайбрежие на изток от р. Места с островите Тасос и Самотраки, които дотогава са в границите на провинция Македония. Към края на 2век границата е прекарана по билото на Стара планина, като Никополис ад Иструм и Марцианополис остават в Долна Мизия[1].
Първоначално Тракия се управлява от прокуратор, но после става сенатска провинция. Главният град е гр. Перинт, но най-голям град е Филипопол [1].
По време на административните реформи на Диоклециан (управлявал 284 – 305), територията на провинция Тракия е разделена на шест по-малки провинции: Тракия, Хемимонтус, Родопа, Европа, Мизия II и малка Скития, принадлежащи към диоцез Тракия, който на свой ред е част от преторианска префектура Ориент.
Римско завоевание
Римското завоевание на Балканския полуостров започва през 20-те години на 3 век пр.н.е. със завладяването на адриатическото крайбрежие и сломяването на съпротивата на илирите. Половин век по-късно римските легиони побеждават през 148 пр.н.е древна Македония. В първите години от нашата ера в долнодунавската област са настанени военни части (военен протекторат), а по-късно се образува провинция Мизия. Заедно с провинциите Македония и Ахея те се явяват гранични територии, в които са настанени два римски легиона и се управляват с декрети на римския император. Към тях са придадени градовете-колонии по западния бряг на Черно море, свързани с Мизия с тясна ивица по брега на р. Дунав[2].
Тракийското Одриско царство известно време е клиентелистка държава на Рим, но след смъртта на Реметалк III, през 45 – 46 г. сл. хр. е анексирано и се превръща в римска провинция Тракия. Тя включва Стара планина и прилежащите ѝ северни области, включително територията между основаните по-късно от император Траян градове Никополис ад Иструм и Марцианополис. Превръщането на Тракия в прокураторска провинция променя характера и на Ахея и Македония, които вече не са гранични и стават отново сенатски провинции[2].
Постепенно към територията на провинция Тракия са придадени Егейското крайбрежие на изток от р. Места с островите Тасос и Самотраки. Седалището на провинциалния управител е в Перинт на Мраморно море, но най-важен градски център е Филипополис. Официалният език в провинцията остава старогръцкият[2].
През 107 – 109 г. статутът на Тракия е сменен и тя става сенатска провинция.
Източници
- ↑ а б в История на България, Том 1 – Първобитно-общинен и робовладелски строй. Траки. София, БАН, 1979. с. 282. Посетен на 26 юли 2016.
- ↑ а б в Шопова, Ирина. Тракийските земи през Римската епоха // Посетен на 25 юли 2016.
Вижте също
| |||||||
