Българска носия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 17:33, 22 септември 2016

Българска традиционна носия нарича народното облекло на българина от Възраждането до към средата на 20 век, включително та чак до наши дни. То отразява спецификата, традиционната култура и бита на българския народ. Според етнографите произходът му е главно славянски, но се откриват и следи от облеклото на траки и прабългари, също така и от облеклото на народите, с които българите са били в контакт – турци, гърци, албанци и власи. По своя характер носията е всекидневното работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди и празненства. Носията бива мъжка и женска, празнична и всекидневна като във всяка една от българските етнографски области те се отличават със своя специфика и самобитност. След Освобождението през 1878 настъпват значителни промени под влияние на градското облекло. Днес носиите се използват при художествена самодейност, някои от художествените елементи – в приложното изкуство, художествените занаяти и по-рядко в съвременното облекло.

Галерия

Носия на балканджия от Тетевенско, 1908
Носия на мъж и жена от Ихтиманско, 1915
Шопска носия от Софийско, 1924 година

Шопска носия от Софийско, 1924 година
Учителят Цветан Константинов с ученици в традиционни носии от село Михайлово, област Враца, 1939
Празник в село Кайнарджа, област Силистра – април 1941
Носии на млад мъж и жена от Врачанско, края на 19 век
Мияшка народна носия от Дебърско, началото на 20 век
Традиционна престилка от село Кочан, Чечко
Традиционни родопски терлици от село Върбина, Маданско
Сарафлъци от Ослековата къща в Копривщица

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Българската традиционна носия.

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 {{Българи}}
-'''Българска традиционна носия''' нарича народното облекло на [[Българи|българина]] от [[Българско Възраждане|Възраждането]] до към средата на [[20 век]], включително та чак до наши дни. То отразява спецификата, традиционната култура и бита на българския народ. Според етнографите произходът му е главно [[славяни|славянски]], но се откриват и следи от облеклото на [[траки]] и [[прабългари]], също така и от облеклото на народите, с които [[българи]]те са били в контакт – [[турци]], [[гърци]], [[албанци]] и [[власи]]. По своя характер носията е всекидневното работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди и празненства. Носията бива мъжка и женска, празнична и всекидневна като във всяка една от българските етнографски области те се отличават със своя специфика и самобитност. След Освобождението през [[1878]] настъпват значителни промени под влияние на градското облекло. Днес носиите се използват при художествена самодейност, някои от художествените елементи – в приложното изкуство, художествените занаяти и по-рядко в съвременното облекло.
+'''Българска традиционна носия''' нарича народното облекло на [[българи]]на от [[Българско Възраждане|Възраждането]] до към средата на [[20 век]], включително та чак до наши дни. То отразява спецификата, традиционната култура и бита на българския народ. Според етнографите произходът му е главно [[славяни|славянски]], но се откриват и следи от облеклото на [[траки]] и [[прабългари]], също така и от облеклото на народите, с които [[българи]]те са били в контакт – [[турци]], [[гърци]], [[албанци]] и [[власи]]. По своя характер носията е всекидневното работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди и празненства. Носията бива мъжка и женска, празнична и всекидневна като във всяка една от българските етнографски области те се отличават със своя специфика и самобитност. След Освобождението през [[1878]] настъпват значителни промени под влияние на градското облекло. Днес носиите се използват при художествена самодейност, някои от художествените елементи – в приложното изкуство, художествените занаяти и по-рядко в съвременното облекло.
 == Галерия ==