Глутатион: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране, препратки |
м форматиране: 2x А|А(Б) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Glutathione-3D-vdW.png|мини]] |
[[Файл:Glutathione-3D-vdW.png|мини]] |
||
'''Глутатионът''' е един от основните [[ |
'''Глутатионът''' е един от основните [[антиоксидант]]и за растенията и за животните. |
||
Историята на тиоловите групи започва с изследванията на De Rey-Pailhade през [[1888]] г. При опитите си с [[дрожди]] и други растителни [[Клетка|клетки]] той открива компонент, който спонтанно реагира с елементарна [[сяра]] и произвежда водороден [[сулфид]] (Rennenberg, 2001). Така De Rey-Pailhade открива едно от най-разпространените в природата S-съдържащи съединения и го нарича „''филотион”'' (от [[Гръцки език|гръцки]]: ''φιλοσ'' – любов и ''θιοη'' – сяра). 36 години по-късно, през [[1924]] г., това съединение е преоткрито от F.G. Hopkins и наречено от него ''глутатион'' (Barron, 1951; Meister, 1988). Най-ранните експерименти за изясняване на значението на глутатиона са направени от Rapkin през [[1930]] г., който предполага ролята му при клетъчното делене (Barron, 1951). Тези предположения се потвърждават по-късно от May и сътр. (1998). |
Историята на тиоловите групи започва с изследванията на De Rey-Pailhade през [[1888]] г. При опитите си с [[дрожди]] и други растителни [[Клетка|клетки]] той открива компонент, който спонтанно реагира с елементарна [[сяра]] и произвежда водороден [[сулфид]] (Rennenberg, 2001). Така De Rey-Pailhade открива едно от най-разпространените в природата S-съдържащи съединения и го нарича „''филотион”'' (от [[Гръцки език|гръцки]]: ''φιλοσ'' – любов и ''θιοη'' – сяра). 36 години по-късно, през [[1924]] г., това съединение е преоткрито от F.G. Hopkins и наречено от него ''глутатион'' (Barron, 1951; Meister, 1988). Най-ранните експерименти за изясняване на значението на глутатиона са направени от Rapkin през [[1930]] г., който предполага ролята му при клетъчното делене (Barron, 1951). Тези предположения се потвърждават по-късно от May и сътр. (1998). |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
# Антиоксидант - участва в глутатион-аскорбатната совалка. Неутрализира [[Водороден пероксид|водородния пероксид]]. Също така директно обезврежда активни кислородни форми с помощта на ензима глутатион [[пероксидаза]] и глутатион [[Трансфераза|S-трансфераза]]. |
# Антиоксидант - участва в глутатион-аскорбатната совалка. Неутрализира [[Водороден пероксид|водородния пероксид]]. Също така директно обезврежда активни кислородни форми с помощта на ензима глутатион [[пероксидаза]] и глутатион [[Трансфераза|S-трансфераза]]. |
||
# Обезврежда [[Ксенобиотик|ксенобиотици]] (неразтворими, токсични за клетката вещества с различен произход: [[ |
# Обезврежда [[Ксенобиотик|ксенобиотици]] (неразтворими, токсични за клетката вещества с различен произход: [[пестицид]]и, тежки метали и т.н.), чрез реакции на [[конюгация]], при което те се превръщат в нетоксични водоразтворими продукти, които се изхвърлят от клетките. Участва ензима глутатион S-трансфераза. |
||
# Резервна форма на редуцирана сяра. |
# Резервна форма на редуцирана сяра. |
||
Версия от 18:53, 22 септември 2016
Глутатионът е един от основните антиоксиданти за растенията и за животните.
Историята на тиоловите групи започва с изследванията на De Rey-Pailhade през 1888 г. При опитите си с дрожди и други растителни клетки той открива компонент, който спонтанно реагира с елементарна сяра и произвежда водороден сулфид (Rennenberg, 2001). Така De Rey-Pailhade открива едно от най-разпространените в природата S-съдържащи съединения и го нарича „филотион” (от гръцки: φιλοσ – любов и θιοη – сяра). 36 години по-късно, през 1924 г., това съединение е преоткрито от F.G. Hopkins и наречено от него глутатион (Barron, 1951; Meister, 1988). Най-ранните експерименти за изясняване на значението на глутатиона са направени от Rapkin през 1930 г., който предполага ролята му при клетъчното делене (Barron, 1951). Тези предположения се потвърждават по-късно от May и сътр. (1998).
Глутатионът не е ДНК-кодирана молекула и се синтезира с помощта на ензими в двустепенен, АТФ-зависим процес.
Физиологична функция на глутатиона
- Антиоксидант - участва в глутатион-аскорбатната совалка. Неутрализира водородния пероксид. Също така директно обезврежда активни кислородни форми с помощта на ензима глутатион пероксидаза и глутатион S-трансфераза.
- Обезврежда ксенобиотици (неразтворими, токсични за клетката вещества с различен произход: пестициди, тежки метали и т.н.), чрез реакции на конюгация, при което те се превръщат в нетоксични водоразтворими продукти, които се изхвърлят от клетките. Участва ензима глутатион S-трансфераза.
- Резервна форма на редуцирана сяра.
