Лазар Младенов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1)
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 12x параметри
Ред 14: Ред 14:
Роден е на 11 юни 1854 година в [[Банско]], тогава в Османската империя, в семейството на учителя и свещеник от Банско [[Димитър Арабаджиев]]. Поп Димитър поддържал връзка с [[Драган Цанков]] и пишел дописки във вестник „[[България (1859 - 1863)|България]]“. Сестрата на Лазар [[Милана Колчагова|Милана Димитрова]] е деятелка на банския комитет на ВМОРО, а брат му [[Иван Младенов (учител)|Иван Младенов]] е български учител и революционер. Лазар получава основно образование в Банско, а след това учи във [[Солунска българска семинария|френското училище]] на [[лазаристи]]те в [[Солун]] и в лазаристкия колеж „[[Истанбулски френски колеж „Сен Беноа“|Сен Беноа]]“ (Свети Бенедикт) в [[Цариград]].
Роден е на 11 юни 1854 година в [[Банско]], тогава в Османската империя, в семейството на учителя и свещеник от Банско [[Димитър Арабаджиев]]. Поп Димитър поддържал връзка с [[Драган Цанков]] и пишел дописки във вестник „[[България (1859 - 1863)|България]]“. Сестрата на Лазар [[Милана Колчагова|Милана Димитрова]] е деятелка на банския комитет на ВМОРО, а брат му [[Иван Младенов (учител)|Иван Младенов]] е български учител и революционер. Лазар получава основно образование в Банско, а след това учи във [[Солунска българска семинария|френското училище]] на [[лазаристи]]те в [[Солун]] и в лазаристкия колеж „[[Истанбулски френски колеж „Сен Беноа“|Сен Беноа]]“ (Свети Бенедикт) в [[Цариград]].


На 30 септември 1874 година влиза в ордена на лазаристите.<ref name="The Hierarchy">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.catholic-hierarchy.org/bishop/bmlad.html | заглавие = Bishop Lazzaro Mladenoff, C.M. † | достъп_дата = 2015-10-04 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = The Hierarchy of the Catholic Church | издател = | език = | цитат = }}</ref>
На 30 септември 1874 година влиза в ордена на лазаристите.<ref name="The Hierarchy">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.catholic-hierarchy.org/bishop/bmlad.html | заглавие = Bishop Lazzaro Mladenoff, C.M. † | достъп_дата = 2015-10-04 | труд = The Hierarchy of the Catholic Church }}</ref>


Завършва Турийската гимназия, а духовното си висше образование в [[Париж]]. През юни 1878 година, като запознат с българските работи е част от френската делегация на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]. Същата година е изпратен да преподава в цариградския колеж „Сен Беноа“, но скоро поема по свещеническото поприще и започва да служи сред униатите в Солун.
Завършва Турийската гимназия, а духовното си висше образование в [[Париж]]. През юни 1878 година, като запознат с българските работи е част от френската делегация на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]. Същата година е изпратен да преподава в цариградския колеж „Сен Беноа“, но скоро поема по свещеническото поприще и започва да служи сред униатите в Солун.
Ред 22: Ред 22:
Епископ Младенов със свои средства и с добити благодарение на неговата енергичност и инициативност помощи урежда много училища в своята епархия, както и непълна гимназия в [[Кукуш]]. През 1890 година инициативността му довела до полагане на основния камък на Българо-католическата катедрала в неговото архиерейско седалище. През 1894 година финансови скандали и любовни афери<ref>Kirche im Osten, том 24/1981, стр. 203</ref> пораждат конфликт с [[лазаристи]]те и се стига до напускането му на епископската катедра и отзоването му от длъжността от турското правителство в края на октомври 1894 година. Наследен е от [[Епифаний Шанов]].
Епископ Младенов със свои средства и с добити благодарение на неговата енергичност и инициативност помощи урежда много училища в своята епархия, както и непълна гимназия в [[Кукуш]]. През 1890 година инициативността му довела до полагане на основния камък на Българо-католическата катедрала в неговото архиерейско седалище. През 1894 година финансови скандали и любовни афери<ref>Kirche im Osten, том 24/1981, стр. 203</ref> пораждат конфликт с [[лазаристи]]те и се стига до напускането му на епископската катедра и отзоването му от длъжността от турското правителство в края на октомври 1894 година. Наследен е от [[Епифаний Шанов]].


В началото на декември 1894 година Лазар Младенов се обръща с молба към [[Светия синод]] в София да бъде приет в [[православие]]то.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_25.html Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско - Васил Кънчов, стр. 323.]</ref> Молбата е одобрена веднага с постановление от 8 декември от същата година и получава титлата '''Браницки'''. Разкаян, след шест месеца той отново се връща към католицизма и през 1896 година заминава за Рим. Първоначално заема поста на съветник по източните въпроси. Запазвайки това звание, в началото на века е назначен за поддиректор на [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]. За 18 години на този пост написва книга върху историята на [[България]] въз основа на непубликувани документи от подведомствената му библиотека, която остава неиздадена.<ref name="Католическа апостолическа екзархия София">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://kae-bg.org/?act=content&rec=53 | заглавие= Епископ Лазар Младенов |достъп_дата =2015-10-04 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Католическа апостолическа екзархия София |език= |цитат= }}</ref>
В началото на декември 1894 година Лазар Младенов се обръща с молба към [[Светия синод]] в София да бъде приет в [[православие]]то.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_25.html Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско - Васил Кънчов, стр. 323.]</ref> Молбата е одобрена веднага с постановление от 8 декември от същата година и получава титлата '''Браницки'''. Разкаян, след шест месеца той отново се връща към католицизма и през 1896 година заминава за Рим. Първоначално заема поста на съветник по източните въпроси. Запазвайки това звание, в началото на века е назначен за поддиректор на [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]. За 18 години на този пост написва книга върху историята на [[България]] въз основа на непубликувани документи от подведомствената му библиотека, която остава неиздадена.<ref name="Католическа апостолическа екзархия София">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://kae-bg.org/?act=content&rec=53 | заглавие= Епископ Лазар Младенов |достъп_дата =2015-10-04 |издател=Католическа апостолическа екзархия София }}</ref>


От 1900 година живее в Рим, където е съветник при ватиканското управление по източните въпроси и поддиректор на Ватиканската библиотека.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 434.</ref> Умира в Рим през на 4 март 1918 година.<ref name="The Hierarchy"/>
От 1900 година живее в Рим, където е съветник при ватиканското управление по източните въпроси и поддиректор на Ватиканската библиотека.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 434.</ref> Умира в Рим през на 4 март 1918 година.<ref name="The Hierarchy"/>

Версия от 19:01, 22 септември 2016

Лазар Младенов
католически духовник

Роден
Починал
4 март 1918 г. (63 г.)

РелигияЦърква на съединените с Рим българи
Учил вИстанбулски френски колеж „Сен Беноа“
Лазар Младенов в Общомедия

Лазар Димитров Младенов е български униатски духовник, епископ на Македонския български апостолически викариат от 1883 до 1895 година.

Биография

Роден е на 11 юни 1854 година в Банско, тогава в Османската империя, в семейството на учителя и свещеник от Банско Димитър Арабаджиев. Поп Димитър поддържал връзка с Драган Цанков и пишел дописки във вестник „България“. Сестрата на Лазар Милана Димитрова е деятелка на банския комитет на ВМОРО, а брат му Иван Младенов е български учител и революционер. Лазар получава основно образование в Банско, а след това учи във френското училище на лазаристите в Солун и в лазаристкия колеж „Сен Беноа“ (Свети Бенедикт) в Цариград.

На 30 септември 1874 година влиза в ордена на лазаристите.[1]

Завършва Турийската гимназия, а духовното си висше образование в Париж. През юни 1878 година, като запознат с българските работи е част от френската делегация на Берлинския конгрес. Същата година е изпратен да преподава в цариградския колеж „Сен Беноа“, но скоро поема по свещеническото поприще и започва да служи сред униатите в Солун.

Лазар Младенов

Във връзка с административното преустройство на Католическата църква в България на 12 юни 1883 година е назначен за апостолически наместник за българите-католици в Македония и е ръкоположен за Саталски епископ (Satalensis) от Нил Изворов.[1] В началото на 1884 година получава покана за лична среща с папа Лъв XIII в Рим, където е потвърдено назначението на младия епископ за апостолически викарий на Македонския български апостолически викариат, обхващаш българите униати в цяла Македония, със седалище в Солун. По време на неговото епископско служение в края на 80-те години унията в Македония достига своя апогей.

Епископ Младенов със свои средства и с добити благодарение на неговата енергичност и инициативност помощи урежда много училища в своята епархия, както и непълна гимназия в Кукуш. През 1890 година инициативността му довела до полагане на основния камък на Българо-католическата катедрала в неговото архиерейско седалище. През 1894 година финансови скандали и любовни афери[2] пораждат конфликт с лазаристите и се стига до напускането му на епископската катедра и отзоването му от длъжността от турското правителство в края на октомври 1894 година. Наследен е от Епифаний Шанов.

В началото на декември 1894 година Лазар Младенов се обръща с молба към Светия синод в София да бъде приет в православието.[3] Молбата е одобрена веднага с постановление от 8 декември от същата година и получава титлата Браницки. Разкаян, след шест месеца той отново се връща към католицизма и през 1896 година заминава за Рим. Първоначално заема поста на съветник по източните въпроси. Запазвайки това звание, в началото на века е назначен за поддиректор на Ватиканската библиотека. За 18 години на този пост написва книга върху историята на България въз основа на непубликувани документи от подведомствената му библиотека, която остава неиздадена.[4]

От 1900 година живее в Рим, където е съветник при ватиканското управление по източните въпроси и поддиректор на Ватиканската библиотека.[5] Умира в Рим през на 4 март 1918 година.[1]

Бележки

  1. а б в Bishop Lazzaro Mladenoff, C.M. † // The Hierarchy of the Catholic Church. Посетен на 2015-10-04.
  2. Kirche im Osten, том 24/1981, стр. 203
  3. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско - Васил Кънчов, стр. 323.
  4. Епископ Лазар Младенов // Католическа апостолическа екзархия София. Посетен на 2015-10-04.
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 434.
пръв македонски български апостолически викарий
(12 юни 1883 – 8 април 1895)
Епифаний Шанов
Томас Кулински саталски епископ
(12 юни 1883 – 19 август 1904)
Франсоа-Жозеф Дантен