Цетина: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1)
Ред 1: Ред 1:
[[File:Cetina u Omišu - kanjon.jpg|мини|дясно|250п|Каньона на реката от устието ѝ при Омиш - вдясно е Биоково, а вляво - Мосор.]]
[[File:Cetina u Omišu - kanjon.jpg|мини|250п|Каньона на реката от устието ѝ при Омиш - вдясно е Биоково, а вляво - Мосор.]]
'''Цетина''' е най-голямата река в [[Далмация]] - южната част на [[Хърватия]]. Общата дължина на реката е около 105 km, а площта ѝ на отводняване възлиза на 3700 кв.км. Изворът ѝ е на 385 m надморска височина.
'''Цетина''' е най-голямата река в [[Далмация]] - южната част на [[Хърватия]]. Общата дължина на реката е около 105 km, а площта ѝ на отводняване възлиза на 3700 кв.км. Изворът ѝ е на 385 m надморска височина.



Версия от 19:42, 22 септември 2016

Каньона на реката от устието ѝ при Омиш - вдясно е Биоково, а вляво - Мосор.

Цетина е най-голямата река в Далмация - южната част на Хърватия. Общата дължина на реката е около 105 km, а площта ѝ на отводняване възлиза на 3700 кв.км. Изворът ѝ е на 385 m надморска височина.

Реката извира под планината Динара и се влива в Адриатическо море. Плавателна е 7 км, а региона по реката също се нарича Цетина. Византийският император Константин Багренородни (913-959) определя Цетина като границата между сърби и хървати, или по-точно между средновековното сръбско и средновековното хърватско землища.

По течението на реката има изградени няколко ВЕЦ, а преди устието си при Омиш, Цетина прави пролом между крайбрежните планини Мосор и Биоково. Реката е пълна с пъстърва.

Източници

  • Цетина на сайта на Омиш -{www.omisinfo.com}-