Макрий Негриев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м без right/дясно в картинки (x2); форматиране: 25x параметри |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Макрий е роден около 1800 година в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]]. Син е на резбаря [[Негрий Блажев]], при когото се обучава и развива дарбата си.<ref name="vasiliev">„Трем на Българското възраждане“, Асен Василиев, София 1936, стр. 29.</ref> Според внука му [[Янко Кузманов]] Макрий е „добър композитор, резбар и иконописец“.<ref name="Василиев 211">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |
Макрий е роден около 1800 година в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]]. Син е на резбаря [[Негрий Блажев]], при когото се обучава и развива дарбата си.<ref name="vasiliev">„Трем на Българското възраждане“, Асен Василиев, София 1936, стр. 29.</ref> Според внука му [[Янко Кузманов]] Макрий е „добър композитор, резбар и иконописец“.<ref name="Василиев 211">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|pages=211 }}</ref> |
||
Първоначално работи като помощник на своя тъст [[Петър Филипов|Петър Филипов - Гарката]], под чието ръководство участва през 1824-25 г. в изработването на [[иконостас]]а на църквата „[[Свети Спас (Скопие)|Свети Спас]]“ в [[Скопие]]. Сред стилизираната растителност на дърворезбата майсторите Гарка, Макрия и Марко от Гари издълбават свои [[автопортрет]]и, под които има надпис:<ref name="vasiliev" /> |
Първоначално работи като помощник на своя тъст [[Петър Филипов|Петър Филипов - Гарката]], под чието ръководство участва през 1824-25 г. в изработването на [[иконостас]]а на църквата „[[Свети Спас (Скопие)|Свети Спас]]“ в [[Скопие]]. Сред стилизираната растителност на дърворезбата майсторите Гарка, Макрия и Марко от Гари издълбават свои [[автопортрет]]и, под които има надпис:<ref name="vasiliev" /> |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
От около 1829 до 1835 г. Петър Филипов и Макрий Негриев резбоват иконостаса на [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]].<ref>Ангелов, В. и др. Панорама на възрожденските приложни изкуства. С., 1998, 37, 118 (бел. 58).</ref> Впоследствие Макрий се отделя от тази резбарска тайфа и почва да работи самостоятелно. Димитър Кьорнаков му приписва иконостасите в черквите „[[Свети Никола (Прищина)|Свети Никола]]“ в [[Прищина]], „[[Свети Димитър (Горно Броди)|Свети Димитър]]“ в [[Горно Броди]] и „[[Света Богородица (Скопие)|Света Богородица]]“ в [[Скопие]].<ref>Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 182.</ref> |
От около 1829 до 1835 г. Петър Филипов и Макрий Негриев резбоват иконостаса на [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]].<ref>Ангелов, В. и др. Панорама на възрожденските приложни изкуства. С., 1998, 37, 118 (бел. 58).</ref> Впоследствие Макрий се отделя от тази резбарска тайфа и почва да работи самостоятелно. Димитър Кьорнаков му приписва иконостасите в черквите „[[Свети Никола (Прищина)|Свети Никола]]“ в [[Прищина]], „[[Свети Димитър (Горно Броди)|Свети Димитър]]“ в [[Горно Броди]] и „[[Света Богородица (Скопие)|Света Богородица]]“ в [[Скопие]].<ref>Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 182.</ref> |
||
Съгласно съставена от Янко Кузманов животописна бележка, той „декорирал (рязал таваните и др.) в прочутите [[Хавзипашини конаци|конаци]] на [[Хавзи паша Скопски|Хамзи паша]] в село [[Бардовци]], до Скопие, и от благодарност бил надарен от пашата с турски махмудии, кон и място на пазара в Скопие.“<ref name="Василиев 213">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |
Съгласно съставена от Янко Кузманов животописна бележка, той „декорирал (рязал таваните и др.) в прочутите [[Хавзипашини конаци|конаци]] на [[Хавзи паша Скопски|Хамзи паша]] в село [[Бардовци]], до Скопие, и от благодарност бил надарен от пашата с турски махмудии, кон и място на пазара в Скопие.“<ref name="Василиев 213">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|pages=213 }}</ref> Пашата възлага на Негриев да украси и [[Пазарджик|пазарджишката]] [[Чарши джамия]].<ref name="eb">Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, с. 551.</ref> |
||
[[Файл:Makriy Negriev Tomb Old.jpg|ляво|мини|Поставяне на венец на гроба на Макрий Негриев]] |
[[Файл:Makriy Negriev Tomb Old.jpg|ляво|мини|Поставяне на венец на гроба на Макрий Негриев]] |
||
[[ |
[[File:Dormition Church Pazardzhik Icon 1.jpg|мини|250п|Част от иконостаса на „Света Богородица“ в Пазарджик]] |
||
[[ |
[[File:Dormition Church Pazardzhik Icon 2.jpg|мини|250п|Част от иконостаса на „Света Богородица“ в Пазарджик]] |
||
Пак според Кузманов Макрия с двамата си братя [[Гюрчин Негриев|Гюрчин]] и [[Траян Негриев|Траян]] работил скулптура на [[колона|колоните]] ([[капител]]ите) в църквите „[[Света Неделя (София)|Света Неделя]]“ в [[София]], завършена в 1856 година, „[[Света Неделя (Пловдив)|Света Неделя]]“ в [[Пловдив]] и „[[Успение Богородично (Пазарджик)|Света Богородица]]“ в Пазарджик.<ref name="Василиев 211"/> Такава релефна украса се е правела по онова време с особена смес от вар, памук и зехтин, наречена „кюлюм“.<ref name="Василиев 211"/> В Пазарджик с него работи и синът му [[Кузман Макриев]].<ref name="Василиев 215">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |
Пак според Кузманов Макрия с двамата си братя [[Гюрчин Негриев|Гюрчин]] и [[Траян Негриев|Траян]] работил скулптура на [[колона|колоните]] ([[капител]]ите) в църквите „[[Света Неделя (София)|Света Неделя]]“ в [[София]], завършена в 1856 година, „[[Света Неделя (Пловдив)|Света Неделя]]“ в [[Пловдив]] и „[[Успение Богородично (Пазарджик)|Света Богородица]]“ в Пазарджик.<ref name="Василиев 211"/> Такава релефна украса се е правела по онова време с особена смес от вар, памук и зехтин, наречена „кюлюм“.<ref name="Василиев 211"/> В Пазарджик с него работи и синът му [[Кузман Макриев]].<ref name="Василиев 215">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|pages=215 }}</ref> Според някои учени тримата са изработили и дърворезбените иконостаси в пловдивския и пазарджишкия храм.<ref name="eiib">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987</ref> <ref>{{cite book |title= Очерци из историята на Пловдив, част 1 |last= Шивачев|first= Стефан|coauthors= Александър Пишев|publisher= Издателство на Община Пловдив, Исторически музаей и Историческо дружество в Пловдив|location= Пловдив|pages= 18}}</ref> Съществува обаче и предание, че пазарджишкият иконостас е дело на [[Димитър Шаренков|Димитър Шаренков Церовеца]]. Според Асен Василиев Макрий е правил само колоните в пазарджишката църква.<ref name="Василиев 214">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|pages=214 }}</ref> Има и предания, че Макрий към 1845 или 1855 - 1860 година е изрязал иконостаса на пирдопската църква „[[Успение Богородично (Пирдоп)|Света Богородица]]“, строена в 1819 година от майстор Станчо от Мирково, но според Асен Василиев иконостасът не прилича на Макриево дело.<ref name="Василиев 214"/> |
||
На 15 юни 1885 г. [[Йоаким Груев]] пише до [[Васил Стоянов]]: „Макрий Негриев от Галичник (Дебърско) бил шарач (накасчия) и живописец; той нашарил зданието на Хамзи паша и църквата „[[Света Богородица (Пловдив)|Света Богородица]]“ и „Света Неделя“ в Пловдив. Умрял в 1859 у Пазарджик, дето шарил джамията.“<ref name="Василиев 214">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |
На 15 юни 1885 г. [[Йоаким Груев]] пише до [[Васил Стоянов]]: „Макрий Негриев от Галичник (Дебърско) бил шарач (накасчия) и живописец; той нашарил зданието на Хамзи паша и църквата „[[Света Богородица (Пловдив)|Света Богородица]]“ и „Света Неделя“ в Пловдив. Умрял в 1859 у Пазарджик, дето шарил джамията.“<ref name="Василиев 214">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|pages=214 }}</ref> Различни издания обаче посочват и други дати на смъртта на Негриев: било 1859,<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 450.</ref><ref name="eb" /> било след 1862<ref name="eiib" />, било 1863 година. |
||
През 1938 г. на източната стена на пазарджишката църква „Успение Богородично“ е издълбан възпоменателен надпис: „Макрия Негриев Фръчковски от Галичник, Дебърско, Македония, майстора копаничар (резбар) на иконостаса в храма „Св. Богородица“ гр. Пазарджик, починал тук 1849 г.“ (!).<ref>Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 214. Вж. [http://gallery.mitov.org/displayimage.php?album=68&pid=13616#top_display_media фотография] на надписа от Мартин Митов. Кьорнаков смята този надпис за надгробна плоча на Макрий: Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 183.</ref> |
През 1938 г. на източната стена на пазарджишката църква „Успение Богородично“ е издълбан възпоменателен надпис: „Макрия Негриев Фръчковски от Галичник, Дебърско, Македония, майстора копаничар (резбар) на иконостаса в храма „Св. Богородица“ гр. Пазарджик, починал тук 1849 г.“ (!).<ref>Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 214. Вж. [http://gallery.mitov.org/displayimage.php?album=68&pid=13616#top_display_media фотография] на надписа от Мартин Митов. Кьорнаков смята този надпис за надгробна плоча на Макрий: Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 183.</ref> |
Версия от 19:43, 22 септември 2016
Макрий Негриев Макариј Негриев Фрчковски | |
български резбар | |
Паметна плоча от храма „Успение Богородично“ в Пазарджик | |
Роден |
1800 г.
|
---|---|
Починал | 1859 г.
|
Макрий (Макрия, Макарий) Негриев Блажев Фръчковски е дърворезбар от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.
Биография
Макрий е роден около 1800 година в голямата мияшка паланка Галичник. Син е на резбаря Негрий Блажев, при когото се обучава и развива дарбата си.[1] Според внука му Янко Кузманов Макрий е „добър композитор, резбар и иконописец“.[2]
Първоначално работи като помощник на своя тъст Петър Филипов - Гарката, под чието ръководство участва през 1824-25 г. в изработването на иконостаса на църквата „Свети Спас“ в Скопие. Сред стилизираната растителност на дърворезбата майсторите Гарка, Макрия и Марко от Гари издълбават свои автопортрети, под които има надпис:[1]
„ | Перви майстор Петре Филипович от Гари Макриа от Галичник Марко[3] от Гари, Дебрани от Мала река 1825.[4] | “ |
От около 1829 до 1835 г. Петър Филипов и Макрий Негриев резбоват иконостаса на Бигорския манастир.[5] Впоследствие Макрий се отделя от тази резбарска тайфа и почва да работи самостоятелно. Димитър Кьорнаков му приписва иконостасите в черквите „Свети Никола“ в Прищина, „Свети Димитър“ в Горно Броди и „Света Богородица“ в Скопие.[6]
Съгласно съставена от Янко Кузманов животописна бележка, той „декорирал (рязал таваните и др.) в прочутите конаци на Хамзи паша в село Бардовци, до Скопие, и от благодарност бил надарен от пашата с турски махмудии, кон и място на пазара в Скопие.“[7] Пашата възлага на Негриев да украси и пазарджишката Чарши джамия.[8]
Пак според Кузманов Макрия с двамата си братя Гюрчин и Траян работил скулптура на колоните (капителите) в църквите „Света Неделя“ в София, завършена в 1856 година, „Света Неделя“ в Пловдив и „Света Богородица“ в Пазарджик.[2] Такава релефна украса се е правела по онова време с особена смес от вар, памук и зехтин, наречена „кюлюм“.[2] В Пазарджик с него работи и синът му Кузман Макриев.[9] Според някои учени тримата са изработили и дърворезбените иконостаси в пловдивския и пазарджишкия храм.[10] [11] Съществува обаче и предание, че пазарджишкият иконостас е дело на Димитър Шаренков Церовеца. Според Асен Василиев Макрий е правил само колоните в пазарджишката църква.[12] Има и предания, че Макрий към 1845 или 1855 - 1860 година е изрязал иконостаса на пирдопската църква „Света Богородица“, строена в 1819 година от майстор Станчо от Мирково, но според Асен Василиев иконостасът не прилича на Макриево дело.[12]
На 15 юни 1885 г. Йоаким Груев пише до Васил Стоянов: „Макрий Негриев от Галичник (Дебърско) бил шарач (накасчия) и живописец; той нашарил зданието на Хамзи паша и църквата „Света Богородица“ и „Света Неделя“ в Пловдив. Умрял в 1859 у Пазарджик, дето шарил джамията.“[12] Различни издания обаче посочват и други дати на смъртта на Негриев: било 1859,[13][8] било след 1862[10], било 1863 година.
През 1938 г. на източната стена на пазарджишката църква „Успение Богородично“ е издълбан възпоменателен надпис: „Макрия Негриев Фръчковски от Галичник, Дебърско, Македония, майстора копаничар (резбар) на иконостаса в храма „Св. Богородица“ гр. Пазарджик, починал тук 1849 г.“ (!).[14]
Четиримата Макриеви синове Христо Макриев (1841-1893), Исай Макриев (1843-1881), Кузман Макриев (1844-1899) и Серафим Макриев (1845-1869) са зографи.[15]
Родословие
Блаже (ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Негрий Блажев (1783 — 1843) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Макрий Негриев (около 1800 — 1859) | Траян Негриев (1809/1810 — 1883/1884) | Гюрчин Негриев (1811/1812 — ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Христо Макриев (1841 — 1893) | Серафим Макриев (1845 — 1869) | Исай Макриев (1843 — 1881) | Кузман Макриев (1844 — 1899) | Велян Траянов | Евтим Траянов | Нестор Траянов (1841 — 1919) | Михаил Гюрчинов (1839 — 1874) | Теофил Гюрчинов (1845 — 1874) | Пане Гюрчинов (1847 — 1892) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Епифаний Христов (1860 — 1906) | Дамян Христов | Апостол Христов (1877 — 1947) | Овентий Исачев (1862 — 1918) | Георги Исачев (1878 — 1953) | Макрий Кузманов (1864 — 1899) | Янко Кузманов (1878 — ?) | Данаил Несторов (1870 — ?) | Негрий Несторов (1864 — 1885) | Йосиф Михайлов (1865 — 1896) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Илия Пефев (1899 — 1988) | Иван Пефев | Христо Дамянов | Денко Дамянов | Христо Апостолов (1896 — 1963) | Михаил Апостолов | Асен Апостолов | Исай Георгиев | Кирил Георгиев | Аспарух Георгиев | Кузман Янков | Никола Данаилов | Лазар Данаилов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Кузман Фръчкоски | Данаил Фръчковски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Любомир Фръчковски (р. 1957) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ а б „Трем на Българското възраждане“, Асен Василиев, София 1936, стр. 29.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 211.
- ↑ Марко е брат на Петре.
- ↑ Василиев, Ас. и Божинов, Ник., „Резбите от иконостаса на църквата Св.Спас - Скопие“ стр. 13 Библиотека "Български старини в Македония" - София, 1942
- ↑ Ангелов, В. и др. Панорама на възрожденските приложни изкуства. С., 1998, 37, 118 (бел. 58).
- ↑ Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 182.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 213.
- ↑ а б Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, с. 551.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 215.
- ↑ а б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987
- ↑ Шивачев, Стефан и др. Очерци из историята на Пловдив, част 1. Пловдив, Издателство на Община Пловдив, Исторически музаей и Историческо дружество в Пловдив. с. 18.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 214.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 450.
- ↑ Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 214. Вж. фотография на надписа от Мартин Митов. Кьорнаков смята този надпис за надгробна плоча на Макрий: Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 183.
- ↑ Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.