Макрий Негриев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x2); форматиране: 25x параметри
Ред 11: Ред 11:


==Биография==
==Биография==
Макрий е роден около 1800 година в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]]. Син е на резбаря [[Негрий Блажев]], при когото се обучава и развива дарбата си.<ref name="vasiliev">„Трем на Българското възраждане“, Асен Василиев, София 1936, стр. 29.</ref> Според внука му [[Янко Кузманов]] Макрий е „добър композитор, резбар и иконописец“.<ref name="Василиев 211">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=211 |url= |accessdate=}}</ref>
Макрий е роден около 1800 година в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]]. Син е на резбаря [[Негрий Блажев]], при когото се обучава и развива дарбата си.<ref name="vasiliev">„Трем на Българското възраждане“, Асен Василиев, София 1936, стр. 29.</ref> Според внука му [[Янко Кузманов]] Макрий е „добър композитор, резбар и иконописец“.<ref name="Василиев 211">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|pages=211 }}</ref>


Първоначално работи като помощник на своя тъст [[Петър Филипов|Петър Филипов - Гарката]], под чието ръководство участва през 1824-25 г. в изработването на [[иконостас]]а на църквата „[[Свети Спас (Скопие)|Свети Спас]]“ в [[Скопие]]. Сред стилизираната растителност на дърворезбата майсторите Гарка, Макрия и Марко от Гари издълбават свои [[автопортрет]]и, под които има надпис:<ref name="vasiliev" />
Първоначално работи като помощник на своя тъст [[Петър Филипов|Петър Филипов - Гарката]], под чието ръководство участва през 1824-25 г. в изработването на [[иконостас]]а на църквата „[[Свети Спас (Скопие)|Свети Спас]]“ в [[Скопие]]. Сред стилизираната растителност на дърворезбата майсторите Гарка, Макрия и Марко от Гари издълбават свои [[автопортрет]]и, под които има надпис:<ref name="vasiliev" />
Ред 19: Ред 19:
От около 1829 до 1835 г. Петър Филипов и Макрий Негриев резбоват иконостаса на [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]].<ref>Ангелов, В. и др. Панорама на възрожденските приложни изкуства. С., 1998, 37, 118 (бел. 58).</ref> Впоследствие Макрий се отделя от тази резбарска тайфа и почва да работи самостоятелно. Димитър Кьорнаков му приписва иконостасите в черквите „[[Свети Никола (Прищина)|Свети Никола]]“ в [[Прищина]], „[[Свети Димитър (Горно Броди)|Свети Димитър]]“ в [[Горно Броди]] и „[[Света Богородица (Скопие)|Света Богородица]]“ в [[Скопие]].<ref>Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 182.</ref>
От около 1829 до 1835 г. Петър Филипов и Макрий Негриев резбоват иконостаса на [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]].<ref>Ангелов, В. и др. Панорама на възрожденските приложни изкуства. С., 1998, 37, 118 (бел. 58).</ref> Впоследствие Макрий се отделя от тази резбарска тайфа и почва да работи самостоятелно. Димитър Кьорнаков му приписва иконостасите в черквите „[[Свети Никола (Прищина)|Свети Никола]]“ в [[Прищина]], „[[Свети Димитър (Горно Броди)|Свети Димитър]]“ в [[Горно Броди]] и „[[Света Богородица (Скопие)|Света Богородица]]“ в [[Скопие]].<ref>Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 182.</ref>


Съгласно съставена от Янко Кузманов животописна бележка, той „декорирал (рязал таваните и др.) в прочутите [[Хавзипашини конаци|конаци]] на [[Хавзи паша Скопски|Хамзи паша]] в село [[Бардовци]], до Скопие, и от благодарност бил надарен от пашата с турски махмудии, кон и място на пазара в Скопие.“<ref name="Василиев 213">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=213 |url= |accessdate=}}</ref> Пашата възлага на Негриев да украси и [[Пазарджик|пазарджишката]] [[Чарши джамия]].<ref name="eb">Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, с. 551.</ref>
Съгласно съставена от Янко Кузманов животописна бележка, той „декорирал (рязал таваните и др.) в прочутите [[Хавзипашини конаци|конаци]] на [[Хавзи паша Скопски|Хамзи паша]] в село [[Бардовци]], до Скопие, и от благодарност бил надарен от пашата с турски махмудии, кон и място на пазара в Скопие.“<ref name="Василиев 213">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|pages=213 }}</ref> Пашата възлага на Негриев да украси и [[Пазарджик|пазарджишката]] [[Чарши джамия]].<ref name="eb">Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, с. 551.</ref>
[[Файл:Makriy Negriev Tomb Old.jpg|ляво|мини|Поставяне на венец на гроба на Макрий Негриев]]
[[Файл:Makriy Negriev Tomb Old.jpg|ляво|мини|Поставяне на венец на гроба на Макрий Негриев]]
[[Файл:Dormition Church Pazardzhik Icon 1.jpg|дясно|мини|250п|Част от иконостаса на „Света Богородица“ в Пазарджик]]
[[File:Dormition Church Pazardzhik Icon 1.jpg|мини|250п|Част от иконостаса на „Света Богородица“ в Пазарджик]]
[[Файл:Dormition Church Pazardzhik Icon 2.jpg|дясно|мини|250п|Част от иконостаса на „Света Богородица“ в Пазарджик]]
[[File:Dormition Church Pazardzhik Icon 2.jpg|мини|250п|Част от иконостаса на „Света Богородица“ в Пазарджик]]
Пак според Кузманов Макрия с двамата си братя [[Гюрчин Негриев|Гюрчин]] и [[Траян Негриев|Траян]] работил скулптура на [[колона|колоните]] ([[капител]]ите) в църквите „[[Света Неделя (София)|Света Неделя]]“ в [[София]], завършена в 1856 година, „[[Света Неделя (Пловдив)|Света Неделя]]“ в [[Пловдив]] и „[[Успение Богородично (Пазарджик)|Света Богородица]]“ в Пазарджик.<ref name="Василиев 211"/> Такава релефна украса се е правела по онова време с особена смес от вар, памук и зехтин, наречена „кюлюм“.<ref name="Василиев 211"/> В Пазарджик с него работи и синът му [[Кузман Макриев]].<ref name="Василиев 215">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=215 |url= |accessdate=}}</ref> Според някои учени тримата са изработили и дърворезбените иконостаси в пловдивския и пазарджишкия храм.<ref name="eiib">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987</ref> <ref>{{cite book |title= Очерци из историята на Пловдив, част 1 |last= Шивачев|first= Стефан|authorlink= |coauthors= Александър Пишев|year= |publisher= Издателство на Община Пловдив, Исторически музаей и Историческо дружество в Пловдив|location= Пловдив|isbn= |pages= 18|url= |accessdate=}}</ref> Съществува обаче и предание, че пазарджишкият иконостас е дело на [[Димитър Шаренков|Димитър Шаренков Церовеца]]. Според Асен Василиев Макрий е правил само колоните в пазарджишката църква.<ref name="Василиев 214">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=214 |url= |accessdate=}}</ref> Има и предания, че Макрий към 1845 или 1855 - 1860 година е изрязал иконостаса на пирдопската църква „[[Успение Богородично (Пирдоп)|Света Богородица]]“, строена в 1819 година от майстор Станчо от Мирково, но според Асен Василиев иконостасът не прилича на Макриево дело.<ref name="Василиев 214"/>
Пак според Кузманов Макрия с двамата си братя [[Гюрчин Негриев|Гюрчин]] и [[Траян Негриев|Траян]] работил скулптура на [[колона|колоните]] ([[капител]]ите) в църквите „[[Света Неделя (София)|Света Неделя]]“ в [[София]], завършена в 1856 година, „[[Света Неделя (Пловдив)|Света Неделя]]“ в [[Пловдив]] и „[[Успение Богородично (Пазарджик)|Света Богородица]]“ в Пазарджик.<ref name="Василиев 211"/> Такава релефна украса се е правела по онова време с особена смес от вар, памук и зехтин, наречена „кюлюм“.<ref name="Василиев 211"/> В Пазарджик с него работи и синът му [[Кузман Макриев]].<ref name="Василиев 215">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|pages=215 }}</ref> Според някои учени тримата са изработили и дърворезбените иконостаси в пловдивския и пазарджишкия храм.<ref name="eiib">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987</ref> <ref>{{cite book |title= Очерци из историята на Пловдив, част 1 |last= Шивачев|first= Стефан|coauthors= Александър Пишев|publisher= Издателство на Община Пловдив, Исторически музаей и Историческо дружество в Пловдив|location= Пловдив|pages= 18}}</ref> Съществува обаче и предание, че пазарджишкият иконостас е дело на [[Димитър Шаренков|Димитър Шаренков Церовеца]]. Според Асен Василиев Макрий е правил само колоните в пазарджишката църква.<ref name="Василиев 214">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|pages=214 }}</ref> Има и предания, че Макрий към 1845 или 1855 - 1860 година е изрязал иконостаса на пирдопската църква „[[Успение Богородично (Пирдоп)|Света Богородица]]“, строена в 1819 година от майстор Станчо от Мирково, но според Асен Василиев иконостасът не прилича на Макриево дело.<ref name="Василиев 214"/>


На 15 юни 1885 г. [[Йоаким Груев]] пише до [[Васил Стоянов]]: „Макрий Негриев от Галичник (Дебърско) бил шарач (накасчия) и живописец; той нашарил зданието на Хамзи паша и църквата „[[Света Богородица (Пловдив)|Света Богородица]]“ и „Света Неделя“ в Пловдив. Умрял в 1859 у Пазарджик, дето шарил джамията.“<ref name="Василиев 214">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=214 |url= |accessdate=}}</ref> Различни издания обаче посочват и други дати на смъртта на Негриев: било 1859,<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 450.</ref><ref name="eb" /> било след 1862<ref name="eiib" />, било 1863 година.
На 15 юни 1885 г. [[Йоаким Груев]] пише до [[Васил Стоянов]]: „Макрий Негриев от Галичник (Дебърско) бил шарач (накасчия) и живописец; той нашарил зданието на Хамзи паша и църквата „[[Света Богородица (Пловдив)|Света Богородица]]“ и „Света Неделя“ в Пловдив. Умрял в 1859 у Пазарджик, дето шарил джамията.“<ref name="Василиев 214">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|pages=214 }}</ref> Различни издания обаче посочват и други дати на смъртта на Негриев: било 1859,<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 450.</ref><ref name="eb" /> било след 1862<ref name="eiib" />, било 1863 година.


През 1938 г. на източната стена на пазарджишката църква „Успение Богородично“ е издълбан възпоменателен надпис: „Макрия Негриев Фръчковски от Галичник, Дебърско, Македония, майстора копаничар (резбар) на иконостаса в храма „Св. Богородица“ гр. Пазарджик, починал тук 1849 г.“ (!).<ref>Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 214. Вж. [http://gallery.mitov.org/displayimage.php?album=68&pid=13616#top_display_media фотография] на надписа от Мартин Митов. Кьорнаков смята този надпис за надгробна плоча на Макрий: Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 183.</ref>
През 1938 г. на източната стена на пазарджишката църква „Успение Богородично“ е издълбан възпоменателен надпис: „Макрия Негриев Фръчковски от Галичник, Дебърско, Македония, майстора копаничар (резбар) на иконостаса в храма „Св. Богородица“ гр. Пазарджик, починал тук 1849 г.“ (!).<ref>Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 214. Вж. [http://gallery.mitov.org/displayimage.php?album=68&pid=13616#top_display_media фотография] на надписа от Мартин Митов. Кьорнаков смята този надпис за надгробна плоча на Макрий: Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 183.</ref>

Версия от 19:43, 22 септември 2016

Макрий Негриев
Макариј Негриев Фрчковски
български резбар
Паметна плоча от храма „Успение Богородично“ в Пазарджик
Паметна плоча от храма „Успение Богородично“ в Пазарджик

Роден
1800 г.
Починал
1859 г. (59 г.)

Макрий (Макрия, Макарий) Негриев Блажев Фръчковски е дърворезбар от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.

Биография

Макрий е роден около 1800 година в голямата мияшка паланка Галичник. Син е на резбаря Негрий Блажев, при когото се обучава и развива дарбата си.[1] Според внука му Янко Кузманов Макрий е „добър композитор, резбар и иконописец“.[2]

Първоначално работи като помощник на своя тъст Петър Филипов - Гарката, под чието ръководство участва през 1824-25 г. в изработването на иконостаса на църквата „Свети Спас“ в Скопие. Сред стилизираната растителност на дърворезбата майсторите Гарка, Макрия и Марко от Гари издълбават свои автопортрети, под които има надпис:[1]

Перви майстор Петре Филипович от Гари Макриа от Галичник Марко[3] от Гари, Дебрани от Мала река 1825.[4]

От около 1829 до 1835 г. Петър Филипов и Макрий Негриев резбоват иконостаса на Бигорския манастир.[5] Впоследствие Макрий се отделя от тази резбарска тайфа и почва да работи самостоятелно. Димитър Кьорнаков му приписва иконостасите в черквите „Свети Никола“ в Прищина, „Свети Димитър“ в Горно Броди и „Света Богородица“ в Скопие.[6]

Съгласно съставена от Янко Кузманов животописна бележка, той „декорирал (рязал таваните и др.) в прочутите конаци на Хамзи паша в село Бардовци, до Скопие, и от благодарност бил надарен от пашата с турски махмудии, кон и място на пазара в Скопие.“[7] Пашата възлага на Негриев да украси и пазарджишката Чарши джамия.[8]

Поставяне на венец на гроба на Макрий Негриев
Част от иконостаса на „Света Богородица“ в Пазарджик
Част от иконостаса на „Света Богородица“ в Пазарджик

Пак според Кузманов Макрия с двамата си братя Гюрчин и Траян работил скулптура на колоните (капителите) в църквите „Света Неделя“ в София, завършена в 1856 година, „Света Неделя“ в Пловдив и „Света Богородица“ в Пазарджик.[2] Такава релефна украса се е правела по онова време с особена смес от вар, памук и зехтин, наречена „кюлюм“.[2] В Пазарджик с него работи и синът му Кузман Макриев.[9] Според някои учени тримата са изработили и дърворезбените иконостаси в пловдивския и пазарджишкия храм.[10] [11] Съществува обаче и предание, че пазарджишкият иконостас е дело на Димитър Шаренков Церовеца. Според Асен Василиев Макрий е правил само колоните в пазарджишката църква.[12] Има и предания, че Макрий към 1845 или 1855 - 1860 година е изрязал иконостаса на пирдопската църква „Света Богородица“, строена в 1819 година от майстор Станчо от Мирково, но според Асен Василиев иконостасът не прилича на Макриево дело.[12]

На 15 юни 1885 г. Йоаким Груев пише до Васил Стоянов: „Макрий Негриев от Галичник (Дебърско) бил шарач (накасчия) и живописец; той нашарил зданието на Хамзи паша и църквата „Света Богородица“ и „Света Неделя“ в Пловдив. Умрял в 1859 у Пазарджик, дето шарил джамията.“[12] Различни издания обаче посочват и други дати на смъртта на Негриев: било 1859,[13][8] било след 1862[10], било 1863 година.

През 1938 г. на източната стена на пазарджишката църква „Успение Богородично“ е издълбан възпоменателен надпис: „Макрия Негриев Фръчковски от Галичник, Дебърско, Македония, майстора копаничар (резбар) на иконостаса в храма „Св. Богородица“ гр. Пазарджик, починал тук 1849 г.“ (!).[14]

Четиримата Макриеви синове Христо Макриев (1841-1893), Исай Макриев (1843-1881), Кузман Макриев (1844-1899) и Серафим Макриев (1845-1869) са зографи.[15]

Родословие

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Блаже
(ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Негрий Блажев
(1783 — 1843)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Макрий Негриев
(около 1800 — 1859)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Траян Негриев
(1809/1810 — 1883/1884)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гюрчин Негриев
(1811/1812 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Макриев
(1841 — 1893)
 
Серафим Макриев
(1845 — 1869)
 
Исай Макриев
(1843 — 1881)
 
 
 
 
 
Кузман Макриев
(1844 — 1899)
 
Велян Траянов
 
Евтим Траянов
 
Нестор Траянов
(1841 — 1919)
 
 
 
Михаил Гюрчинов
(1839 — 1874)
Теофил Гюрчинов
(1845 — 1874)
 
Пане Гюрчинов
(1847 — 1892)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Епифаний Христов
(1860 — 1906)
 
 
 
 
 
Дамян Христов
 
 
 
 
 
 
 
Апостол Христов
(1877 — 1947)
 
Овентий Исачев
(1862 — 1918)
 
 
 
 
 
Георги Исачев
(1878 — 1953)
 
Макрий Кузманов
(1864 — 1899)
 
Янко Кузманов
(1878 — ?)
 
 
 
Данаил Несторов
(1870 — ?)
 
Негрий Несторов
(1864 — 1885)
 
Йосиф Михайлов
(1865 — 1896)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Пефев
(1899 — 1988)
 
Иван Пефев
 
Христо Дамянов
 
Денко Дамянов
 
Христо Апостолов
(1896 — 1963)
 
Михаил Апостолов
 
Асен Апостолов
 
Исай Георгиев
 
Кирил Георгиев
 
Аспарух Георгиев
 
Кузман Янков
 
Никола Данаилов
 
Лазар Данаилов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кузман Фръчкоски
 
Данаил Фръчковски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Фръчковски
(р. 1957)
 

Бележки

  1. а б „Трем на Българското възраждане“, Асен Василиев, София 1936, стр. 29.
  2. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 211.
  3. Марко е брат на Петре.
  4. Василиев, Ас. и Божинов, Ник., „Резбите от иконостаса на църквата Св.Спас - Скопие“ стр. 13 Библиотека "Български старини в Македония" - София, 1942
  5. Ангелов, В. и др. Панорама на възрожденските приложни изкуства. С., 1998, 37, 118 (бел. 58).
  6. Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 182.
  7. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 213.
  8. а б Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, с. 551.
  9. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 215.
  10. а б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987
  11. Шивачев, Стефан и др. Очерци из историята на Пловдив, част 1. Пловдив, Издателство на Община Пловдив, Исторически музаей и Историческо дружество в Пловдив. с. 18.
  12. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 214.
  13. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 450.
  14. Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 214. Вж. фотография на надписа от Мартин Митов. Кьорнаков смята този надпис за надгробна плоча на Макрий: Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 183.
  15. Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.