Ликтор

Част от серията статии за
Древен Рим
Периоди
Седемте царе на Рим (753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.) Римска република (508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.) Римска империя (27 пр.н.е. – 476/1453) Принципат (Западна империя) Доминат (Източна империя)
Обикновени магистратури
Консул Претор Квестор Промагистрат Едил Трибун Цензор Управител на Рим
Извънредни магистратури
Диктатор Началник на конница Триумвират Децемвири
Мандатни длъжности
Понтифекс Легат Dux Officium Префект Викариус Vigintisexviri Ликтор Магистър Милитум Император Принцепс Август Цезар Тетрархия
Институции, римско право
Сенат Cursus honorum Римско събрание Колегии Римско право Римско гражданство Imperium

Ликтор (лат. lictor) е една от нисшите държавни длъжности в Древен Рим. Споменават се в историята от времето на управлението на Рим от етруски царе (7 в. пр.н.е.). Ликтори се назначавали като правило от средите на освободените роби. Първоначално те изпълнявали разпореждания на магистратите. Имали са задачата да свикват Народното събрание, да бдят над официалните жертвоприношения и да изпълняват смъртни присъди. По-късно ликторите изпълнявали само охранителни и парадни функции, които се състояли в съпровождане на висшите магистрати и жреците, въоръжени с фасции. Броят на ликторите, съпровождащи висшите държавници, зависело от длъжността на съпровожданото лице:

• весталките имали по 1 ликтор.
• претор- 6 ликтора
• консул — 12
• проконсул - 11
• диктатор — 24; 12 в периода преди Сула
• император в периода 1-2 век — 24.