Българска социалистическа партия: Разлика между версии
м без right/дясно в картинки (x1) |
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
| младежка_орагнизация = [[Българска социалистическа младеж]] |
| младежка_орагнизация = [[Българска социалистическа младеж]] |
||
| членове = {{понижение}} 105,000 (1ва) |
| членове = {{понижение}} 105,000 (1ва) |
||
| идеология = [[ |
| идеология = [[русофилия]]<br>[[сифилис]] |
||
| член_на = [[Социалистически интернационал]]<br/>[[Партия на европейските социалисти]] |
| член_на = [[Социалистически интернационал]]<br/>[[Партия на европейските социалисти]] |
||
| евро_група = [[Прогресивен алианс на социалистите и демократите]] |
| евро_група = [[Прогресивен алианс на социалистите и демократите]] |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
|места3 = {{Партия/места|0|28|#E31E27}}|места3_заглавие = [[Области в България|Области]]|места4={{Партия/места|41|265|#E31E27}}|места4_заглавие=[[Общини в България|Общини]]}} |
|места3 = {{Партия/места|0|28|#E31E27}}|места3_заглавие = [[Области в България|Области]]|места4={{Партия/места|41|265|#E31E27}}|места4_заглавие=[[Общини в България|Общини]]}} |
||
'''Българската социалистическа партия''' ('''БСП''') е |
'''Българската социалистическа партия''' ('''БСП''') е антинародна боклучава [[политическа партия]] в [[България]]. Член на [[Социалистически интернационал|Социалистическия интернационал]] от октомври 2003 г. и на [[Партия на европейските социалисти|Партията на европейските социалисти]] (ПЕС). Дейността ѝ се ръководи от Национален съвет (НС) начело с председател. Наследник на [[БКП|Българската комунистическа партия]]. |
||
== История == |
== История == |
Версия от 15:50, 2 октомври 2016
Българска социалистическа партия | |
Абревиатура | БСП |
---|---|
Ръководител(и) | Корнелия Нинова |
Основател(и) | Александър Лилов |
Основана | 20 юли 1891 г. (БСДП) 3 април 1990 г. (БСП) |
Предшествана от | Българска комунистическа партия |
Седалище | София, ул. „Позитано“ №20 |
Членове | 105,000 (1ва) |
Член на | Социалистически интернационал Партия на европейските социалисти |
Идеология | русофилия сифилис |
Полит. позиция | левица |
Група в ЕП | Прогресивен алианс на социалистите и демократите |
Цветове | Червен |
Народно събрание | 38 / 240
|
Европейски парламент | 4 / 17
|
Области | 0 / 28
|
Общини | 41 / 265
|
Сайт | bsp.bg |
Знаме на партията | |
Българска социалистическа партия в Общомедия |
Българската социалистическа партия (БСП) е антинародна боклучава политическа партия в България. Член на Социалистическия интернационал от октомври 2003 г. и на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Дейността ѝ се ръководи от Национален съвет (НС) начело с председател. Наследник на Българската комунистическа партия.
История
След проведен общопартиен референдум в края на март 1990 г. на 3 април 1990 г. Българската комунистическа партия (БКП) се преименува на БСП и се отказва от стриктното прилагане на марксизма.
Структура
Председатели на БСП
Най-високата длъжност в йерархията на БСП е председател на Националния съвет (НС). Тази длъжност са заемали:
- Александър Лилов (1990 – 1991)
- Жан Виденов (1991 – 1996)
- Георги Първанов (1996 – 2001)
- Сергей Станишев (2001 – 2014)
- Михаил Миков (2014 – 2016)
- Корнелия Нинова (от 2016 г.)
БСП в законодателната власт
След 1989 г. БСП участва на всички парламентарни избори в България и е парламентарно представена в 7-ото Велико Народно събрание през 1990 г., 36-ото Народно събрание и след това в различни коалиции с други политически партии и движения последователно от 37-мото до 43-тото Народно събрание.
Изборни победи
БСП печели изборите за 7 Велико Народно събрание (1990), 37 Народно събрание и 40 Народно събрание.
На парламентарните избори през 2001 е част от Коалиция за България, която получава 48 от 240 места в Народното събрание. Избраният за президент през 2001 Георги Първанов е бивш председател на Висшия съвет. Като лидер на партията го наследява Сергей Станишев.
На парламентарните избори през 2005 г. също е част от Коалиция за България, като получава най-голям процент от гласовете – 34,2%, и 82 от 240 места в Народното събрание. БСП първоначално се коалира с ДПС и се опитва да сформира кабинет на малцинството, начело с лидера на БСП Станишев. НДСВ отказва да го подкрепи, защото държи министър-председател да остане Симеон Сакскобургготски. Станишев е одобрен от парламента за премиер, но съставът на кабинета е отхвърлен. След дълги преговори и с помощта на президента Георги Първанов се сформира широка тристранна коалиция с НДСВ и ДПС, по формулата за делене на властта (разпределение на заеманите длъжности) – 8:5:3, отразявайки броя на техните депутати. Министър-председател става Сергей Станишев.
Изборни поражения
В изборите за 36 Народно събрание и 38 Народно събрание остава втора политическа сила, като остава съответно след СДС и ОДС. На изборите за 39 Народно събрание записва много лош резултат – трето място след НДСВ и ОДС. В изборите за 41 Народно събрание остава втора политическа сила след ГЕРБ. В изборите за 42 Народно събрание отново губи от ГЕРБ и остава на второ място, но успява да състави коалиционно правителство с участието на ДПС и подкрепата на Атака. Година и половина по-късно на изборите за 43 Народно събрание губи за трети път от ГЕРБ, остава на второ място с 53% от подкрепата на предходните избори и записва най-слабия резултат в историята си по брой привлечени гласоподаватели на вотове за национален парламент – 505 527.
Резултати на избори за Народно събрание
Година | Партиен лидер | Гласове | % от гласовете | Народни представители | Място в правителството |
---|---|---|---|---|---|
1990 | Александър Лилов | 2,886,363 | 47,2 | 211 | Единствена управляваща партия |
1991 | Александър Лилов | 1 836 050 | 33,14 | 106 | Най-голяма опозиционна партия (кабинет Ф. Димитров) Подкрепа без участие (кабинет Л. Беров) |
1994 | Жан Виденов | 2 262 943 | 43,50 | 125 | Единствена управляваща партия |
1997 | Георги Първанов | 939 308 | 22,07 | 58 | Най-голяма опозиционна партия |
2001 | Георги Първанов | 783 372 | 17,15 | 48 | Втора опозиционна партия |
2005 | Сергей Станишев | 1 129 196 | 30,95 | 82 | Най-голяма управляваща партия |
2009 | Сергей Станишев | 747 849 | 17,70 | 40 | Най-голяма опозиционна партия |
2013 | Сергей Станишев | 942 541 | 26,60 | 84 | Най-голяма управляваща партия |
2014 | Михаил Миков | 505 527 | 15,40 | 39 | Най-голяма опозиционна партия |
Местни избори (2015)
БСП взима 0 кметски постове в областните центрове.[1]
БСП взима 41 общински постове.[2]
БСП в изпълнителната власт
БСП е съставяла правителства с министър-председатели А. Луканов , Ж. Виденов, С. Станишев г. и Пламен Орешарски.
Самостоятелни правителства
БСП създава две самостоятелни правителства с министър-председател Андрей Луканов: първо (8 февруари – 22 септември 1990) и второ (22 септември – 20 декември 1990).
Коалиционни правителства
Правителството на Жан Виденов (26 януари 1995 – 12 февруари 1997 е на коалиция Демократична левица, която включва БСП, БЗНС „Александър Стамболийски“ и ПК Екогласност.
Правителството на Сергей Станишев (17 август 2005 – 27 юли 2009) е с мандата на ДПС и подкрепено от БСП и НДСВ – така наречената Тройна коалиция.
Правителство на Пламен Орешарски на Пламен Орешарски, представено пред обществото като програмно и експертно, е избрано с мандат на БСП в коалиция с ДПС и с подкрепа на Атака.
Участници в правителства
Представители на БСП участват и в правителствата на:
Членове на БСП участват и в правителствата (без обвръзка на БСП) на:
- Симеон Сакскобургготски (Правителство на Симеон Сакскобургготски)
- Бойко Борисов (Правителство на Бойко Борисов 1)
БСП в президентската институция
Спечелили кандидати
Петър Младенов, от БСП, е първият Председател (президент) на Републиката, избран от Народното събрание (по тогава действащата конституция).
Към 2014 г. БСП е единствената партия, чийто кандидат за президент е преизбиран за втори мандат. На изборите през 2001 председателят на ВС на БСП Георги Първанов побеждава тогавашния президент Петър Стоянов. На изборите през 2006 Георги Първанов получава най-високия изборен резултат на избори след 1989 като побеждава лидера на Партия „Атака“ Волен Сидеров и е преизбран за президент на Република България.
Загубили кандидати
На изборите през 1992 г. кандидатът на БСП Велко Вълканов остава втори след Желю Желев (СДС).
На изборите през 1996 г. кандидатът на БСП Иван Маразов остава втори след Петър Стоянов (СДС).
На изборите през 2011 г. кандидатът на БСП Ивайло Калфин остава втори след Росен Плевнелиев (ГЕРБ).
БСП в местната власт
БСП в Европейския парламент
От 2005 г. БСП разполага с шестима свои представители в Европейския парламент – първоначално наблюдатели, а от 1 януари 2007 г. – временни евродепутати. Те участват в групата на социалистите в Европейския парламент, които не са част от европейската Обединена левица и клонят към центъра по своето самоопределение.
За изборите за български представители в Европейския парламент, насрочени за 20 май 2007 г., БСП регистрира единна листа с някои по-малки организации, наречена Платформа Европейски социалисти (ПЕС). Начело на листата е Кристиан Вигенин. На изборите центристката ПЕС се класира втора след новообразуваната партия ГЕРБ, макар и само с около 5000 гласа по-малко, и получава пет места в Европейския парламент.
На Изборите за Европейски парламент през 2009 г. от 7 юни БСП губи за втори път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати.
На Изборите за Европейски парламент през 2014 г., проведени на 5 май, партията губи за трети път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати.
Празници, чествани от БСП
За главен празник на партията се счита първата неделя на месец август, когато на Паметника на Бузлуджа се провеждат големи празненства – митинг, концерти, младежки дискотеки и ежегодно се събират над 30 000 души.
БСП и симпатизантите ѝ отбелязват всяка година Празника на труда на 1 май. Тогава в цялата страна се организират митинги и концерти в прослава на трудовите хора.
Известни политици от БСП
- Жан Виденов – министър-председател (1994 – 1997)
- Стефан Данаилов – артист, министър на културата в 86-тото правителство на Република България (2005 – 2009 г.)
- Николай Добрев – министър на вътрешните работи на Република България (1996 – 1997 г.)
- Андрей Луканов – министър-председател (1990)
- Петър Младенов – бивш председател (президент)
- Георги Пирински – председател на 40-тото Народното събрание (2005 – 2009 г.)
- Георги Първанов – президент
- Сергей Станишев – министър-председател на 86-тото правителство на Република България (2005 – 2009 г.)
Бележки
- ↑ БТВ новините. БСП не взе нито един кметски пост в областните центрове. // http://btvnovinite.bg,+2 ноември 2015 г.
- ↑ 24 часа. Вижте кой доминира в общинските съвети // 24chasa.bg, 1 ноември 2015 г.
Вижте още
- Социалистическа система
- Българска комунистическа партия
- Съюз на комунистите в България
- Студената война
- Желязна завеса
- Падане на комунистическите режими в Източна Европа