Среща край Малта: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
увод наново
няма такова нещо в източника
Ред 10: Ред 10:


'''Срещата край Малта''' е [[среща на най-високо равнище]] между ръководителите на [[САЩ|Съединените щати]] и [[СССР|Съветския съюз]] [[Джордж Х. У. Буш]] и [[Михаил Горбачов]], проведена на 2 – 3 декември 1989 година край пристанището на [[Марсашлок]] в [[Малта]]. Срещата се провежда във времето на срива на комунистическите режими в [[Източна Европа]] и макар да не завършва с подписването на конкретни документи, според много наблюдатели отбелязва края на [[Студена война|Студената война]].
'''Срещата край Малта''' е [[среща на най-високо равнище]] между ръководителите на [[САЩ|Съединените щати]] и [[СССР|Съветския съюз]] [[Джордж Х. У. Буш]] и [[Михаил Горбачов]], проведена на 2 – 3 декември 1989 година край пристанището на [[Марсашлок]] в [[Малта]]. Срещата се провежда във времето на срива на комунистическите режими в [[Източна Европа]] и макар да не завършва с подписването на конкретни документи, според много наблюдатели отбелязва края на [[Студена война|Студената война]].

От 1980 г. Малта е неутрална страна без чужди военни бази и присъствие на острова. Мястото и всичко останало свързано със срещата умишлено е подбрано като преситено с [[историзъм]] и [[символизъм]]. <ref>Michael R. Beschloss and Strobe Talbott, ''At the Highest Levels: The Inside Story of the End of the Cold War'', Little Brown (London) 1993, pp. 128 – 9 and 160.</ref><ref>James Baker, The Politics of Diplomacy: Revolution, War and Peace, 1989 – 1992, Putnam (New York) 1995, p.169.</ref>


Въпреки скептицизма на много експерти в американското правителство към провеждане на среща с Горбачов, френският президент [[Франсоа Митеран]] и британската министър-председателка [[Маргарет Тачър]] заедно с други европейски лидери и водещи членове на [[Конгрес на САЩ|Конгреса]] убеждават президента Буш в необходимостта от такава среща.<ref name=autogenerated1>[http://www.gwu.edu/~nsarchiv/coldwar/interviews/episode-24/rice1.html "An Interview with Dr. Condoleezza Rice (17/12/97)"]</ref>
Въпреки скептицизма на много експерти в американското правителство към провеждане на среща с Горбачов, френският президент [[Франсоа Митеран]] и британската министър-председателка [[Маргарет Тачър]] заедно с други европейски лидери и водещи членове на [[Конгрес на САЩ|Конгреса]] убеждават президента Буш в необходимостта от такава среща.<ref name=autogenerated1>[http://www.gwu.edu/~nsarchiv/coldwar/interviews/episode-24/rice1.html "An Interview with Dr. Condoleezza Rice (17/12/97)"]</ref>

Версия от 12:16, 3 октомври 2016

Среща край Малта
среща на най-високо равнище
Буш и Горбачов на кораба „Максим Горки“, 2 декември 1989 г.
Буш и Горбачов на кораба „Максим Горки“, 2 декември 1989 г.
УчастнициДжордж Х. У. Буш
Михаил Горбачов
Място МарсашлокМалта
Дата2 – 3 декември 1989 г.
РезултатКрай на Студената война
Среща край Малта в Общомедия

Срещата край Малта е среща на най-високо равнище между ръководителите на Съединените щати и Съветския съюз Джордж Х. У. Буш и Михаил Горбачов, проведена на 2 – 3 декември 1989 година край пристанището на Марсашлок в Малта. Срещата се провежда във времето на срива на комунистическите режими в Източна Европа и макар да не завършва с подписването на конкретни документи, според много наблюдатели отбелязва края на Студената война.

Въпреки скептицизма на много експерти в американското правителство към провеждане на среща с Горбачов, френският президент Франсоа Митеран и британската министър-председателка Маргарет Тачър заедно с други европейски лидери и водещи членове на Конгреса убеждават президента Буш в необходимостта от такава среща.[1]

Участниците в срещата

Съветска делегация :

Американскат делегация :

  • Джеймс Бейкър, държавен секретар на САЩ;
  • Робърт Блекуил, специален помощник на президента на САЩ по въпросите за национална сигурност и старши директор за Европа и СССР в съвета за национална сигурност на САЩ;
  • Джак Матлок, посланик на САЩ в СССР;
  • Кондолиза Райс, бъдещ директор на отдел за СССР и Европа в съвета за национална сигурност на САЩ;
  • Брент Скаукрофт, съветник по националната сигурност на президента на САЩ;
  • Раймонд Сайц, заместник помощник държавен секретар на САЩ за Канада и Европа;
  • Джон Сунуну, ръководител на администрацията на Белия дом;
  • Маргарет Татвайлер, заместник помощник държавен секретар отговарящ за връзките с обществеността и официален представител на Държавния департамент на САЩ;
  • Пол Улфовиц, заместник-министър на отбраната по въпросите на външната политика;
  • Робърт Зелик, съветник в Държавния департамент на САЩ.

Източници