Димитър Ганев (Ганеолу): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3: Ред 3:
{{Биография инфо
{{Биография инфо
| име = Димитър Янков Ганев (Ганеолу)
| име = Димитър Янков Ганев (Ганеолу)
| портрет = Файл:Dimitar GaneoluImg1151.jpg|мини|
| портрет = Dimitar GaneoluImg1151.jpg|мини|
| портрет-описание =
| портрет-описание =
| px =
| px =

Версия от 13:48, 3 октомври 2016

Димитър Янков Ганев (Ганеолу)
български фабрикант
Dimitar GaneoluImg1151.jpg

Роден
Починал
Семейство
Други родниниДимитър Ганев (внук)
Янко Ганев (внук)
Георги Ганев (внук)
Мария Ганева (правнучка)


Димитър Янков Ганев (Ганеолу) е крупен асеновградски фабрикант, роден на 23.02.1846 г. в гр. Станимака (Асеновград), Османска империя и е починал на 15.06.1927 г. в гр. Станимака, Царство България. [1]

Биография

През 1885 г. Димитър Янков Ганев (Ганеолу) открива първата спиртна фабрика в родния си град, която е една от най-големите в Княжество България по това време. За изграждането на комина на фабриката са били докарани специални тухли от Франция. Отварянето на спиртната фабрика на Ганеолу е голямо събитие за гр. Станимака и околията за времето си. Основаването на предприятието и добиваният по фабричен начин спирт, който е бил много по-евтин, рафиниран и много по-добър от ракията, нанасят удар на дребното производство на ракия и на контрабандата на спирт в околията. [1] Във фабриката на Ганеолу спиртът се е произвеждал от царевица, отглеждана в големи количества в околните села, като немалка част от земеделската земя, на която тя е засаждана е била негова собственост. Интересно е, че остатъчните продукти от производството на спирта – меласите са се използвали за угояване на волове и крави, които били закупувани от Ганеолу като мършав и изостанал добитък. От кошарите на фабриката този добитък излизал след няколко месеца угоен, за да се продаде в Цариградските кланици на много по-висока цена. Спиртната фабрика на Ганеолу произвеждала месечно около 20000 л. спирт. За 5 месеца от август до декември 1895 г. фабрикантът продава само в гр. Станимака около 104535 л. спирт (годишният внос на спирт в Княжество България през 1894 г. е 5317158 л.). [1] Ганеолу пласирал спирт не само в гр. Станимака и околията му, но и в цялата страна. Знае се, че станимашкият фабрикант е осигурявал на работниците си освен препитание, също така и жилища, негова собственост, в които те да живеят заедно със семействата си. При брак на някой от тях е дарявал чеиза и е давал допълнително заплащане на младото семейство. Освен фабриката и сграден фонд, Ганеолу е притежавал хиляди декари земеделска земя и гори. Неслучайно известна местност в гр. Станимака, която е била негова собственост е кръстена на името му „Ганевската кория”. По това време воденичарството е било основен поминък в гр. Станимака и Ганеолу е бил собственик и на множество воденици, между които е била прочутата негова воденица в местността „Керемидарницата”. Фабрикантът е бил един от най-заможните хора по това време в гр. Станимака. Занимавал се е и с лихварство. Известен е бил и с дарителството си.[1]

В момента на мястото на част от спиртната фабрика на Димитър Янков Ганев (Ганеолу) в гр. Асеновград (Станимака) на ул. „Захари Стоянов” № 7 се намира СУ „Свети княз Борис I”.

Димитър Янков Ганев (Ганеолу) и връзката му с музикалното изкуство

Димитър Янков Ганев (Ганеолу) е имал отношение към изкуството и по-специално към музиката. Затова неговият син Васил Димитров Ганев, освен че изпълнявал задълженията си във фабриката на баща си, е бил известен в гр. Станимака музикант, а по-късно и учител по музика във френския колеж „Свети Августин” в гр. Пловдив. Много често в дома на Ганеолу са гостували такива личности като Панчо и Любен Владигерови, Асен Карастоянов и др., които са били близки приятели на сина му Васил Ганев и снаха му Мария Ганева (също учител).[2]


Димитър Янков Ганев (Ганеолу) е дядо на големия български музикант и общественик Димитър Василев Ганев – истинска легенда в българската джаз и попмузика, един от създателите и диригенти на Биг Бенда на БНР, основател и диригент на оркестър „Балкантон”, дългогодишен главен директор на ДСП „Бюро естрада”, на Георги Василев Ганев – известен български музикант в областта на джаз и поп музиката у нас, общественик, един от създателите и солист водачи на Биг Бенда на БНР, дългогодишен директор на МФ „Златният Орфей” и на Янко Василев Ганев, който е бил известен актьор в асеновградския театър. Прадядо е на популярния български композитор, пианист и музикален педагог проф. д.изк.н. Мария Ганева – понастоящем ръководител на катедра „Поп и джаз изкуство” при НМА „Проф. Панчо Владигеров” в гр. София.[2]

Източници

  1. а б в г Асеновградско минало, Хайтов, Н., Наука и изкуство, 1965, С., с.57-73
  2. а б Ах, тези асеновградчани, Станчев, Х., Наука и изкуство, 1952, С., с.23-47